Русия пак заплашва да спре газовите доставки за Европа

"Газпром" предупреди Украйна, че може да спре газовите доставки за Европа през нейна територия, ако тя осъществи намерението си да модернизира тръбопроводите си без да се консултира с Москва, съобщи Ройтерс в четвъртък.

Гневната реакция на руския газов монополист идва, след като Европа прие плана на Украйна за модернизиране на газопреносната ѝ инфраструктура, чрез която се транзитира руски газ за ЕС. Планът бе обсъден в понеделник на специална конференция в Брюксел и предвижда инвестиции, които да повишат капацитета на газопреносната мрежа от сегашните 140 млрд. куб. м. годишно с още 60 млрд. куб. м. Руският премиер Владимир Путин заяви обаче, че Москва може да преразгледа отношенията си с Брюксел, ако интересите ѝ бъдат игнорирани.

В официално съобщение на "Газпром" се посочва, че всяка намеса в изградената по време на бившия СССР мрежа от тръбопроводи без участието на Русия ще доведе до прекъсването на газовите доставки за Европа.

"Всяко неодобрена от Москва промяна в газопреносната мрежа на Украйна ще има незабавен ефект не само върху транзитните доставки, но ще засегне и добива в Русия и Централна Азия, предизвиквайки непредсказуеми последствия за цялата евразийска територия", се казва в изявлението на директор на департамента за транспортиране на газ, подземните хранилища и добива в "Газпром" Олег Аксютин.

Ройтерс отбелязва, че до момента нито Путин, нито някой друг официален руски представител не е казал какво точно не харесва в плана на Украйна, но според анализатори той може да намали ролята на Русия като световен енергиен доставчик и да се отрази на печалбите ѝ.

Според коментари в руските медии в Москва “са се хванали за главата“, когато са прочели внимателно подписаната в Брюксел от Украйна и ЕС декларация.

На първо място безпокойството е предизвикано от предвиденото предоставяне на възможност на европейски фирми да закупуват руски газ на източната граница на Украйна. По този начин Русия губи достъпа до най-апетитния дял от пазара – продажбите на дребно за крайните потребители и остава само като търговец на едро.

Вторият смущаващ за Москва момент е намерението от украинската "Нафтогаз“, която купува руски газ за Украйна, да бъде отделено днешното ѝ дъщерно дружество "Укртрансгаз“, което се занимава с газовия транзит на Запад. Така "Газпром“ според руските медии завинаги ще се прости с мечтата да придобие собственост върху газопреносната система на Украйна заради дълговете на “Нафтогаз“.

Освен това независимостта на “Укртрансгаз“, наблюдението върху него от страна европейските кредитори и въвеждането на прозрачен механизъм за формирането на тарифите на транзит неминуемо ще доведат до съществено покачване на тези тарифи.

И накрая – голямото притеснение на “Газпром“ е, че увеличаването на капацитета на украинската газопреносна мрежа ще направи ненужни алтернативните трасета “Южен поток“ и “Северен поток“.

“Потоците – и северния, и южния – поставят Европа в зависимост от Русия. Но разширяването на газопреносната система на Украйна под европейски надзор вече поставя в зависимост самата Русия“, пише в своя коментар руското електронно издание Лента.ру.

Централноазитаските договори изцеждат "Газпром"

По-рано специализираното електронно издание Eurasianet.org коментира, че онова, което само преди година изглеждаше като сладки сделки с централноазитаските енергийни производители, сега се обръща в рискови контракти за руския газов конгломерат "Газпром".

Политическите мотиви явно са имали водеща роля за решението на държавно контролираната руска газова компания да предложи високи цени за природния газ от Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. Централноазиатските страни са в центъра на геополитическата битка между Русия и САЩ за контрол върху енергийните маршрути в Каспийския басейн.

През пролетта на 2008 г. Кремъл намираше смисъл в това да плаща най-високи цени за централноазитските енергийни суровини, за да запази доминиращи енергийни позиции в региона. Към края на годината обаче руската икономика започна да колабира вследствие на световната криза.

"Газпром", който доскоро бе използван от Кремъл като дойна крава за кеш, е във все по-затруднено положение. Според данни от Министерството на енергетиката производството на "Газпром" за периода 17-22 март 2009 г. е с 25% по-ниско от същия период на миналата година.

Компанията коригира цените надолу, като тази за износа на газ в Европа падна до 257.9 долара за 1000 куб.м. Преди седмица "Газпром" планираше цена от 280 долара на 1000 куб.м. газ.

През 2008 г. "Газпром" изнасяше за Европа на цени от 409 долара за 1000 куб.м. газ, съобщи руският вестник "Ведомости" на 23 март. При средна цена от 260 долара на 1000 куб.м. газ, приходите за 2009 г. ще бъдат 44 млрд. долара, вместо 73 млрд. долара, каквито бяха през 2008 г.

Аналитикът Дмитри Александров от "Файненшъл бридж инвестмънт къмпани" заяви, че изпълнението на ангажиментите към централноазитските партньори ще излезе солено на "Газпром", като загубите ще са около 3.5 млрд. долара. "Това е таксата за неговата монополна позиция в износа на горива от тези страни", казва Александров, цитиран от в. "Независимая газета".

"Газпром" в момента купува около 50 млрд.. куб. м. туркменски газ, 15 млрд. куб. м. казахстански газ и 7 млрд. куб. м. узбекистански. Това прави около 14 процента от общото производство на компанията през 2008 г., според данните, публикувани от "Независимая газета" на 24 март. Нарастването на транзитните разходи и свиването на търсенето в Европа и Русия означава, че оперативните разходи на "Газпром" в Централна Азия се превръщат в голямо бреме. Компанията вече даде на заден с плановете си за развитие в региона.

В началото на март "Газпром" призна официално, че производството на газ през 2009 г. може да спадне със 7%. Анализатори обаче очакват по-голямо намаление.

"При най-лошия сценарий "Газпром" може да има спад в производството с 20% до края на годината", според анализатора от "RusEnergy" Михаил Крутхин. Според него за "Газпром" е много трудно да си позволи да купува газ от Централна Азия на европейски цени. "Не е много печелившо, но договорът е договор и "Газпром" трябва да го изпълнява дори и за сметка на производството", казва той.