Русия в Сирия: "скромни успехи" или затъване в блатото?

"Сирийската армия демонстрира успехи с наша помощ", заяви Путин, признавайки, че тези успехи "засега са скромни". Но, по данни на германския в. "Ди Цайт", руските провали в Сирия се множат, а армията на президента Башар Асад е твърде слаба, за да удържи завзетите територии. В Сирия Русия рискува да повтори провала на кампанията си в Афганистан, предупреждава върховният външнополитически представител на ЕС Федерика Могерини.

Въздушното настъпление на Путин започна преди четири седмици, при това подчертано войнствено, пише "Ди Цайт". Оттогава руските бойни самолети практически са непрекъснато в небето над Сирия, а за рождения ден на Путин на 7 октомври руски военни кораби обстрелваха цели в Сирия с крилати ракети от Каспийско море. Ден след ден руското военно командване се хвали пред медиите с военни победи, но сега руската пропагандна машина позатихна.

Причината е, че на бойното поле се случват все повече поражения – преди всичко заради това, че правителствените войски са изтощени и деморализирани. Неотдавна сирийски командир каза с насмешка, че на участък от фронта край Хама армията е успяла да се придвижи "само с 50 сантиметра".

В интернет могат да се видят множество записи с горящи танкове руско производство, унищожени с помощта на доставените от Саудитска Арабия мобилни противотанкови комплекси TOW. Командир на бунтовническа група твърди пред "Дейли Бийст", че неговата част за денонощие е унищожила 23 руски танка.

В прихванат от бунтовниците разговор руски генерал не пести обвиненията си към колегите си командири от сирийската армия. По думите му сирийската армия е толкова слаба, че просто не е в състояние да удържи превзетите територии и скоро ще се изправи пред нови проблеми. Руският военен има предвид очакваните през ноември доставки на зенитно-ракетни комплекси за сирийската опозиция, с които тя ще може да сваля недосегаемите досега за нея руски самолети и хеликоптери.

С неуспех завърши и опитът на военните командири на Асад с помощта на руската авиация да си върнат град Алепо. Единственият резултат от това настъпление са 120 000 нови бежанци и половин дузина разрушени болници.

Всичко това увеличава рисковете за Путин – на него ще му се наложи да стабилизира разпадащия се фронт в Сирия с помощта на руски сухопътни войски, което може да доведе до изостряне на конфликта с най-непредсказуеми последствия.

Все повече се изнервя и вторият съюзник на Асад – Иран. "Нашето военно присъствие нарасна. Нашит загуби не са големи, но по-забележими от преди, заяви в ефира на иранската телевизия зам.-командирът на иранската армия Хюсейн Салами.

Путин, от своя страна, демонстрира сдържан оптимизъм. "Действително, сирийската армия показва успехи с наша помощ. Те засега са скромни, но вече ги има и съм уверен, че ще има още", заяви той.

Русия рискува да затъне в поредно блато, както в Афганистан, ако не помогне да се организира политически преходен период в Сирия, предупреди върховният външнополитически представител на ЕС Федерика Могерини, цитирана от "Гардиан".

Министрите на външните работи от Западна Европа и САЩ се срещат с колегите си от Русия, Саудитска Арабия и държави, граничещи със Сирия, включително Иран, в рамките на най-мащабните мирни преговори от началото на войната в Сирия.

За мен най-важно е това, че успяхме да привлечем участието на значими играчи, заяви Могерини пред "Гардиан".

Смятам, че Русия знае, че ако не направи сериозни усилия за начало на политически процес, то тя рискува в Сирия да изпадне в ситуация, аналогична с афганистанската, както и да започне да бъде възприемана от значителна част от арабските общества и от собствените си граждани мюсюлмани като участник в сунитско-шиитския конфликт, допълни Могерини.

Независимо от присъствието на Иран, не е известно ще седнат ли на една маса за преговори представителите на Иран и Саудитска Арабия, основните противници в региона, отбелязва "Гардиан". Съмнението е, че Иран едва ли ще застане зад принципите, приети в Женева през 2012 г. за формирането на преходно правителство в Сирия, включващо представители на двете страни на конфликта.

Русия е съгласна с комюникето от Женева, с изключение на тази част, в която се иска Асад да подаде оставка. Това може да реши само сирийският народ, твърди Москва. Западът и съюзниците му региона обаче заявяват, че провеждане на избори в настоящата ситуация, при бруталния режим на Асад, могат да са само пародия.

След като четири седмици обвиняваха Владимир Путин за интервенцията в Сирия, САЩ сега залагат на това, че действията на руския президент са променили някак сметката в региона към по-добро. САЩ допускат, че Русия вече е открила онова, което предрече Барак Обама – че усилията ѝ да подпомогнат сирийския президент я отвеждат в блато, което пък отваря дипломатически възможности за уреждане на конфликта, посочва агенция Блумбърг.

Както каза американският държавен секретар Джон Кери, целта на многостранните преговори, които се провеждат в четвъртък и петък във Виена, е да "начертаят път за изход от ада" в Сирия.

Една от причините за оптимизма на Вашингтон е, че руснаците негласно признават, че Асад сам по себе си е проблем и ще кажат на Кери, че основното е първо да се организира политически преходен период, след което сирийците могат сами да решат дали искат или не Асад да остане на власт, посочва европейски дипломат.

Въпросът е дали САЩ и Европа ще приемат оттеглянето на Асад да се бави дълго и дали той ще се оттегли въобще, допълва дипломатът.

"Русия никога не се е съгласявала, че Асад трябва да си отиде", само е призовавала да общи условия за преходна правителствена структура, напомня Андрю Таблер от Института за близкоизточна политика във Вашингтон.

Нищо не показва, че руснаците са готови да приемат тежки решения за преходния период, които ние предлагаме от години и с които опозицията е съгласна, казва Таблер и допълва, че това е огромен проблем.

Иран също няма да се съгласи с "катапултирането на Асад", заявява Фред Хоф от Atlantic Council.

Режимът на Асад дава на Иран достъп до групировка Хизбула в Ливан, която той използва да контролира тази страна и в случай на нужда да нанесе удари срещу Израел, допълва Хоф.

По-рано този месец Обама изрази мнение, че държавните и военните структури на Сирия могат да бъдат запазени след оттеглянето на Асад, но въпросът е дали това е възможно.

Джош Лендис, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в университета в Оклахома, отбелязва по този повод: "Рубриката е "ще съхраним държавните институции и ще сменим диктатора", но те са едно и също нещо". Той дава примери с Либия и Ирак, където държавите изцяло се идентифицираше с диктаторите, които ги управляват. Това е дилемата, пред която САЩ се изправя в Близкия Изток и която американците все още не могат да разберат достатъчно. Те мислят, че могат да сменят режима, без да разрушат държавата", заключава анализаторът.