Руската валута преживя "черен вторник"

Международните инвеститори стремително се избавят от руската валута, която и във вторник продължи да се обезценява спрямо долара и еврото. Освен американските санкции срещу руски компании, обявени миналата седмица, влияние оказва и ескалацията на ситуацията в Сирия след химическата атака в сирийския град Дума, за която Западът обвини режима на Башар Асад. Американският президент Доналд Тръмп предупреди, че Русия ще заплати висока цена заради подкрепата си Асад.

За пръв път от декември 2016 г. курсът на долара на руския пазар се срина до 64 рубли за долар, а курсът на еврото – до 79 рубли.

Във вторник следобед Руската централна банка обяви, че при необходимост ще предприеме валутни интервенции.

Ситуацията е много нервна, затова виждаме масово бягство на чуждестранни инвеститори, при това много от тях през цялата минала година са били на рубли, независимо от каквито и да е проблеми в отношенията между Русия и САЩ, коментират финансови анализатори пред руския в. "Комерсант". Пазарите очакват и реакциите на руското финансово министерство и централната банка.

Санкциите на САЩ срещу руски компании създадоха значителна неяснота за инвеститорите, заяви във вторник руският вицепремиер Аркадий Дворкович, цитиран от ТАСС.

По думите му, пазарните котировки се формират въз основа на очаквания, а санкциите на САЩ срещу руски системообразуващи компании са създали значителна несигурност за всички инвеститори, за всички, които работят на финансовия пазар. При такава неяснота е очевидно инвеститорите да се държат крайно консервативно, допълни Дворкович на Московския борсов форум.

Според ръководителката на Руската централна банка (РЦБ) Елвира Набиулина американските санкции са предизвикали засилване на колебанията на руския пазар, но икономиката и финансовата сфера ще успеят да се адаптират. По думите ѝ централната банка има много инструменти, за да противодейства на рисковете, а засега не се очакват рискове за финансовата стабилност на Русия.

Новите американски санкции срещу могъщи руски олигарси и контролирани от тях компании предизвикаха "черен понеделник" на Московската борса, където на 9 април руските пазари изгубиха над 10 милиарда евро борсова капитализация, отбелязва Франс прес.

Министърът на икономическото развитие Максим Орешкин заяви, че новите санкции на САЩ са "добър тест" за макроикономическото изграждане на Русия. Според него плаващият валутен курс абсорбира тези удари и измененията в баланса на търсенето. Той също изрази увереност, че макроикономиката и финансовите пазари ще издържат.

Орешкин, цитиран от Ройтерс, каза също така, че всички световни икономики ще усетят ефекта от търговската война между САЩ и Китай.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Москва анализира ответни действия на новите американски санкции, но няма да има прибързани решения.

Руските власти обещават да подкрепят компании, на които в петък бяха наложени санкции, заяви премиерът Дмитрий Медведев.

В същото време инвеститорите бързат да се освободят от книжа в руския металургичен сектор, след като в "черния списък" се оказаха най-значимите активи на милиардера Олег Дерипаска, включително най-големият производител на алуминий "Русал", както и бившият основен собственик на "Полюс" Сулейман Керимов.

Междувременно Айвън Глазенберг, главен изпълнителен директор на швейцарската минна компания и търговец на суровини "Гленкор", напусна директорския борд на "Русал", след като компанията изпадна в криза заради санкциите на САЩ.

"Гленкор" уточни, че има различни договори с "Русал" за покупката на алуминий и глинозем. "Гленкор" е задължен да спазва санкциите, когато прави бизнес и ще предприеме всички необходими мерки за смекчаването на всякакви рискове за бизнеса. "Гленкор" все още оценява позицията си по своите договори с "Русал", но отбелязва, че материалната стойност на тези договори е несъществена, се казва в съобщението.

Трябва да се има предвид, че англо-швейцарският минно-добивен гигант притежава близо 9% от акциите в "Русал", като неговият президент Айвън Глазенберг участваше в Борда на директорите на руската компания за производство на алуминий от 2007-а година насам.

"Гленкор", която преди време подписа необвързващо споразумение с компанията EN+ Group (притежаваща 48% от капитала на "Русал") за размяна на нейните акции в "Русал" за глобални депозитарни разписки на EN+ Group, също така обяви, че повече няма да пристъпва към осъществяване на тази сделка.

Решението на "Гленкор" от вторник сутринта показва потенциала на последните американски санкции, които разтърсиха руските финансови пазари, отбелязва "Файненшъл таймс". Акциите на "Русал", която е най-големият световен производител на алуминий извън Китай, се сринаха с над 56% от обявяването на санкциите на 6 април до сега.

Руски финансови анализатори коментираха, че много руски корпорации се притесняват от нови санкции и че те могат да се окажат в следващия "черен списък".

Попадането в списъка на крупна публична компания, листвана на водещите световни борси, де факто означава, че отсега нататък нито една руска компания или банка не може да смята, че е извън зоната на санкционния риск, независимо колко е голяма или публична, коментира Алексей Каминский, стратег от "АТОН" пред руския в. "Ведомости".

Очаква се преоценка на целия спектър на т.нар. "руски" риск – от валутата до бондовете и фондовия пазар. Затова виждаме такава реакция на финансовите пазари, когато практически всички руски активи падат. Обикновено така инвеститорите по цял свят се избавят от активи, които според тях изведнъж са станали "токсични", допълва Каминский.

Паниката рано или късно ще стихне, но заради новите санкции всички руски активи ще се търгуват по-евтино от аналогичните им активи на други пазари и тази ситуация ще продължи дълго – дотогава, докато не стане дума за възможна отмяна или разхлабване на санкциите, смята експертът.