Съдът даде година и четири месеца затвор за нападение над лекар

Ботевградският районен съд осъди в четвъртък на една година и четири месеца затвор 25-годишния Емил Иванов от Вършец, който нападна в края на ноември м.г. лекар от "Спешна помощ", предизвиквайки гневната реакция на здравния министър Петър Москов.

Магистратите признаха за виновен подсъдимия за това, че е причинил телесна повреда на д-р Ирена Маринова от спешния център в Ботевград, удряйки я по главата с метална част от мотопед. Тя се беше отзовала на сигнал за бременна жена с болки.

Иванов ще изтърпява наказанието си при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. При определянето на наказанието му като утежняващо вината обстоятелство бе отчетен фактът, че мъжът е осъждан, като за последно е признат за винаовен за нанасянето на средна телесна повреда през 2010 г. По време на разглеждането на делото Емил Иванов се разплака, искайки извинение от лекарката. Подсъдимият не оспори фактите по делото и се призна за виновен, съобщи в четвъртък БНТ.

Този случай предизвика доста широк обществен отзвук, след като министър Петър Москов публично се закани екипи на "Бърза помощ" да не влизат в ромските гета, ако сигурността им не е гарантирана предварително от местния кмет.

"Няма как да отделяме повече пари за качествена спешна помощ и едновременно с това моите лекари да бъдат бити за това, че ходят някъде. Това няма да се повтори, защото с риска да скандализирам много от вас, ще кажа - в село Врачеш, община Ботевград, изразявам много силния си скепсис, че отново ще пристигне екип при положение, че кметът не е лично там, за да осигури сигурността на лекарите", закани се Москов в началото на декември.

"Има кмет и той трябва да гарантира сигурността на екипите. Наистина съм бесен... Това са цигански банди, нека бъде ясно. Не е достатъчно да бъдат осъдени, а някой на местно ниво да гарантира, че екипите ще се прибират от адресите", добави тогава министърът.

Гневното му изказване предизвика масови негативни реакции и обвинения в проява на ксенофобия. Очаквано министърът получи пълна подкрепа от лекарските среди, като Лекарския съюз дори предупредиха, че ще обсъждат като крайна мярка цялата система да спре работа за ден, за да се види "може ли да се живее без спешна помощ".

В крайна сметка до това така и не се стигна, след като Москов се разбра с вътрешния си колега Веселин Вучков спешните екипи да се договарят на местно ниво с полицията – на местата, където в миналото е имало случаи на нападения, да ги придружават униформени. Практика, която е позната от доста време в някои по-големи градове, като София, например.

Междувременно обаче здравният министър огласи статистика, според която само през миналата година е имало 227 нападения над лекари, въпреки че случаите на заведени впоследствие дела срещу нападателите са единични.

Това предизвика острата реакция на ДПС, чийто лидер Лютви Местан поиска оставката на Москов, обвинявайки го в манипулация. Като доказателство за това той посочи справка от МВР, според която тези случаи са били в пъти по-малко. Впоследствие от силовото ведомство поясниха, че случаите на нападения над лекари се отчитат само, ако има заведени преписки и образувани дела от прокуратурата.

В края на януари министър Петър Москов и главният прокурор Сотир Цацаров пък се договориха за създаването на пряк канал за комуникация между екипите си за случаите на нападения над лекари от "Спешна помощ".