Съдът спря сделката за кулите на "Булсатком"

Административният съд София-област допусна за разглеждане жалбите срещу придобиването на 167 кули на "Булсатком" от собственика на "Виваком" – "Словения Броудбанд", и излезе с определение, постановяващо да се спре незабавното изпълнение на сделката, каквото бе решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Антимонополният орган не видя проблем за пазара от покупката на важната за развитието на 5G мрежата инфраструктура и дори не направи оценка на тази сделка, особено в контекста на това, че "Словения Броудбанд" има отделно споразумение за покупката и на всички останали активи на най-големия сателитен оператор у нас.

Решението на КЗК бе обжалвано от основните конкуренти на "Виваком" - "Йеттел" и "А1 България", както и компаниите, които оперират техните мобилни мрежи – съответно "ЦЕТИН България" и "А1 Тауърс България".

Противниците на сделката я протестираха още пред Комисията за защита на конкуренцията, но тя не им обърна внимание. Те алармираха още в края на миналата година, когато стана ясно, че "Юнайтед Груп", притежавана от "Словения Броудбанд" и пряк собственик на "виваком" е предоставила заем от 127 млн. евро на дружеството на бившия собственик на "Виваком" Спас Русев - "Вива Корпорейт България", за да купи "Булсатком". Срещу част от предоставените средства "Юнайтед груп" получи правото да придобие директно мобилните станции и оптичната мрежа на "Булсатком". Специално за оптичната мрежа бе предвиден т.нар. "обратен лизинг", т.е. "Булсатком" ще я продаде на "Юнайтед груп" и веднага след това да я наеме отново да я ползва.

Още тогава "Йеттел" и "А1 България" предупредиха, че следващата стъпка е покупка на всички активи на "Булсатком" от собственика на "Виваком", което и бе обявено официално през ноември 2023 г.

КЗК обаче пусна незабавно сделката за кулите, а за тази за останалите активи все още се очаква решението ѝ. Двата останали оператора обаче поискаха спиране на разпореждането за светкавично приключване на бизнесоперацията.

Според "Йеттел" ако незабавното изпълнение остане в сила и концентрациите бъдат реализирани, това ще увреди пазара, защото дори жалбата по същество да бъде уважена, няма да има механизъм, по който да се възстанови пазарното положение преди сделката. Аргументът е, че придобивайки кулите "Виваком" ще засили прекомерно пазарната си мощ, тъй като и към момента има най-голям дял на телекомуникационния пазар и също така притежава своя канална мрежа за полагане на кабели, която се ползва от всички останали участници на пазара.

От "ЦЕТИН България" пък посочват, че в момента "Виваком" с физическата си инфраструктура е лидер в покритието на мобилните услуги - 79%, а мрежата на "Булсатком" е с покритие от 50.2%, според данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Ефектът от сделката ще бъде още по-силен на пазарите на дребно за достъп до интернет, на разпространение на телевизионни програми и на пакетни услуги, където дяловете на "Булсатком" и "Виваком" ще са общо около 60-70% според годишния доклад за 2022 г. на КРС, посочва се в съобщението на оператора на ползваната от "Йеттел" мрежа.

От "А1 България" отбелязват в жалбата си до съда, че решението на КЗК е незаконосъобразно поради липсата на мотиви и представлява съществено процесуално нарушение, свързано с упражняване на правото на защита на засегнатото лице - адресат на акта, тъй като по този начин то е поставено в невъзможност да разбере волята на административния орган, за да може да организира адекватно защитата си срещу постановения неблагоприятен за него акт.

"А1 Тауърс България" пък смята, че сделката за кулите може да позволи на дружествата от групата на "виваком" да налагат на своите контрагенти необосновано високи цени за ползване на услугата, което директно уврежда и интересите на конкурентите си и на крайните си потребители, доколкото цената за ползване на услуги на едро е елемент от разходите, които формират цената за услугите на дребно.

В определението на Административния съд София-област пише, че според Административнопроцесуалния кодекс КЗК е длъжна да се мотивира, когато пуска сделка за незабавно изпълнение, а това не е станало. Не е посочено и доказано наличието на нито едно от обстоятелствата, въз основа на които може да бъде допуснато предварително изпълнение на концентрацията, пише още в определението на съда.

Според него това е съществено нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на разпореждането на КЗК. Пълната липса на мотиви в оспорената част на постановеното от КЗК решение пък лишава съда от възможността да провери неговата материална законосъобразност.

"Нещо повече, в самото искане на "Словения Броудбанд С.а.р.л." КЗК да допусне предварително изпълнение, е посочено бланкетно необходимостта от такова, чрез посочване на значителен обоснован интерес на придобиващата група и на "Булсатком", както и вероятността страните по сделката да претърпят вреди под формата на загуби и/или пропуснати ползи. Други мотиви липсват, поради което за съда остава неясно кое е мотивирало КЗК да уважи това бланкетно искане", отбелязва се в съдебното определение.

Затова съдът приема, че жалбите на четирите компании са основателни и ще ги разгледа, а до окончателното произнасяне по казуса сделката е спряна. КЗК ще трябва да плати по 50 лв. на всеки от ищците заради внесената от тях държавна такса.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.