Христо Копаранов: КЗК не бива да ослепява за многостепенните сделки на собственика на "Виваком"

"Юнайтед груп" стъпи на българския телекомуникационен пазар с купуването на "Виваком" през лятото на 2020 г.. След това влиянието на групата бързо нарасна с придобиването на "Нова Броудкастинг груп", който бе собственик на "Нова телевизия", редица други тв канали и сайтове, както и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски. Още тогава имаше опасения, че се заформя медиен гигант, но Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не видя проблем.

Няма и месец след тази сделка, "Юнайтед груп" и "Виваком" започнаха да изкупуват и регионални доставчици на телевизия и интернет. Първите сделки бяха за мощния софийския доставчик Net1 и компанията от ново поколение със собствена оптична мрежа ComNet Sofia. След това бе погълнат пловдивският кабелен оператор N3. Месеци по-късно дойде ред и на русенския доставчик "Нетуоркс", както и на великотърновското дружество "Телнет". Тези сделки бяха оспорвани и пред КЗК, и пред съда, но приключиха в полза на "Виваком".

Някъде по това време бившият собственик на "Виваком" Спас Русев спечели процедура за купуването на най-големия сателитен оператор у нас "Булсатком", организирана от кредиторите на дружеството, независимо от оспорването ѝ пред съда от основателя и изхвърлен като мажоритарен акционер на "Булсатком" Пламен Генчев. В края на 2022 г. стана ясно, че Русев е купил сателитния оператор със заем от собственика на "Виваком", срещу който "Юнайтед груп" ще получи 167 кули за мобилни станции и оптична мрежа. Вече в началото на 2023 г. стана ясно, че собственикът на "Юнейтед груп" – "Словения Броудбанд", ще вземе и самото дружество "Булсатком".

Сделките са раздробени. Според конкурентите на "Виваком" - "А1" и "Йеттел", целта е да се заобиколят конкурентните правила, но и КЗК не си дава особено труд да се задълбава в тях. Така например, без да изследва влиянието на придобиването на кулите, в началото на декември тя разреши това безусловно. След жалби на "А1" и "Йетел" Върховният административен съд спря приключването на договора, за да разгледа протестите на другите два телекома. Сделката за самото дружество "Булсатком" се очаква да бъде разгледана от КЗК на 21 декември, когато е и последното ѝ заседание за 2023 г..

Според адвоката по конкурентно право Христо Копаранов КЗК трябва да разглежда всички тези концентрации в цялост, каквото е изискването на европейското право, а не сякаш нямат нищо общо. "Ако КЗК разреши и последната сделка, без да наложи никакви условия и отказвайки се от възможността да проучи детайлно как тя ще се отрази на пазара, това ще подсили впечатлението, че КЗК трайно не вижда проблем в окрупняването на телекомуникационния и телевизионния пазар", коментира той в интервю за Mediapool. По думите му всичко от тук насетне зависи от съда.

Г-н Копаранов, като специалист по конкурентно право как ще коментирате отказа на КЗК да разгледа като едно цяло сделките на собственика на "Виваком" за купуването на мобилните кули и оптичната мрежа на "Булсатком" и обявеното след това споразумение за придобиване и на капитала на сателитния оператор?

Изненадан съм от този подход.

В теорията и практиката на конкурентното право се говори за т.нар. "многостепенни сделки". Това е поредица от сделки, която в съвкупност води до крайния резултат промяна в контрола върху обособен бизнес. Причината да бъде уредено това понятие е именно да не се структурира една операция под формата на множество дребни сделки, всяка от които да попада под праговете, които изискват концентрация и така да се избегне регулаторният контрол.

Затова европейското право изрично казва, че такива сделки се гледат заедно. От една страна ми е изключително странно разделянето на прехвърлянето на активи на две отделни операции, всяка от които е разглеждана отделно, за да се стигне до извод, че при едната има концентрация, но тя е под праговете за нотифициране пред КЗК, а по другата няма нотификация.

От друга страна съм изненадан и че КЗК е заключила, че има сделки между групите на "Виваком" и "Булсатком", които стоят извън прехвърлянето на контрол. Към момента на произнасяне на решението, с която казва, че едното прехвърляне на активи не е концентрация, а другото не достига праговете за разрешаване от КЗК, комисията вече е била официално уведомена за намерението на групата на "Виваком" да придобие и юридически контрол върху самото дружество (юридическото лице) "Булсатком". Затова по мое мнение тя е трябвало, още при оценката дали дадени действия са концентрация, да оценява тези действия в светлината на придобиването на контрол, за което вече е знаела.

Как очаквате да приключи случаят със спряната от съда сделка за кулите и възможно ли е това дело да попречи по някакъв начин на другата сделка - за капитала на "Булсатком", която в момента чака решение дали се одобрява от КЗК?

Съдът формално не е спрял самата сделка, а е спрял предварителното изпълнение на решението на КЗК. Това практически означава, че решението на КЗК, че едното прехвърляне на активи не е концентрация, а другото не подлежи на разрешение, ще може да бъде изпълнявано едва след като съдът се произнесе по същество дали то е правилно.

Това няма да се отрази на оценката на придобиването на капитала на дружеството, защото тя вече несъмнено би трябвало да е по същество. Тоест, при нея комисията да провери дали концентрацията би имала потенциала да увреди конкуренцията на съответния пазар. От друга страна спирането на предварителното изпълнение на решението на КЗК ни показва каква е реалната последица от това решение и в някаква степен препятства тази последица.

Законът предвижда освен задължение концентрациите, при които предприятията са реализирали определен оборот, да бъдат предварително разрешени от регулатора, също така да не се предприемат каквито и да е фактически или правни действия до разрешаване на концентрацията.

Ако КЗК беше разгледала двата договора относно активите в светлината на юридическото придобиване на контрол, то прехвърлянето на активите щеше да представлява именно действия по реализация на сделката. А такива действия не са позволени преди получаване на разрешение. Казвайки, че едва ли не това са някакви самостоятелни несвързани операции, КЗК реално спестява на предприятията изискването да не извършват действия по реализиране на сделката.

Определението на съда, макар с чисто формалистичния мотив, че КЗК не била посочила аргументи за предварителното изпълнение, в някаква степен спъва тази предварителна зелена светлина.

Безусловно пускане на втората сделка какъв знак към телеком пазара у нас ще е?

Бих се изненадал ако КЗК пусне сделката на т.нар. първа фаза - т.е. да прецени, че тя не поражда никакви съмнения и няма нужда от задълбочено проучване. Законът е така организиран, че да позволи очевидно безпроблемните сделки да се пускат бързо и да не се бави свободата на договаряне. Но там, където има някакви съмнения, КЗК да трябва подробно да проучи пазара.

Ако КЗК разреши сделката, без да наложи никакви условия и отказвайки се от възможността да проучи детайлно как тя ще се отрази на пазара, това ще подсили впечатлението, че КЗК трайно не вижда проблем в окрупняването на телекомуникационния и телевизионния пазар, което БТК от няколко години последователно извършва. Това впечатление е свързано и със странното разделяне на сделките сега, както и с досегашната практика на комисията да разглежда придобиванията на редица регионални кабелни оператори от страна на БТК самостоятелно, а не съвкупно с оглед резултатите от последното по ред придобиване. Съдът също обърна внимание на КЗК, че при преписките за концентрация трябва да се гледа крайният ефект върху пазара.

Ако КЗК премине към т.нар. "втора фаза" - т.е. ако задълбочено изследва ефектите върху пазара, вече тя ще има доста възможности. Дори да установи проблем, това не означава, че ще трябва да забрани сделката. Тя би имала възможността и да разреши сделката при условие, че бъдат спазени определени изисквания за запазване на конкуренцията, които могат да са от най-различно естество,.

Има ли смисъл едната сделка без другата?

При положение, че комисията е уведомена за юридическото придобиване на дружеството "Булсатком" от групата на "Виваком", от конкурентно-правна гледна точка придобиването на активите следва да се разглежда като стъпка в посока на цялостното придобиване на контрол.

Подозирате ли политическа намеса за решенията на КЗК относно придобиването на "Булсатком"? Има ли, според Вас, прекомерно бързане от страна на регулатора да се произнесе предвид очакваната смяна на неговите членове?

Не мога да коментирам на какво се дължат решенията на КЗК и дали има политическа намеса. Това, което обаче може да се забележи, е трайната тенденция КЗК да разрешава окрупняването на пазара, осъществявано от БТК, без да налага предварително мерки.

Прави впечатление и подходът на КЗК да разглежда сделките отделно, както и сега при настоящото придобиване, че комисията, знаейки за юридическото придобиване, го е игнорирала в решението, даващо зелена светлина за реализиране прехвърлянето на активите.

Едно бързо решение относно сделка, която видимо създава притеснения сред множество участници на пазара, би било поредната стъпка на КЗК в посока, която е изгодна за БТК. Мотивите за това не мога да коментирам, а законността на тези стъпки в крайна сметка се преценява от съда.

Знаем, че PPF, която е собственик на конкурента на "Виваком" - "Йеттел", бе сред кандидат-купувачите на "Булсатком" в процедурата, спечелена от дружеството на Спас Русев със заем от собственика на "Виваком". Има ли разлика в това "Булсатком" да е част от групата на "Виваком" и от тази на "Йеттел"?

Едно задълбочено проучване на пазара при едната или другата ситуация би дало отговор на този въпрос. Именно затова законът е предвидил този етап. Но все пак от значение са съответните пазари, с които сделката би била свързана и засегнатите пазари, върху които тя би имала съществен ефект. Както и позицията на тези пазари на един или друг участник.

И под позиция нямам предвид само пазарен дял, но и притежавана инфраструктура (а за телекомуникационния пазар именно инфраструктурата е от особено значение), както и участието на свързани пазари. Между "Виваком" и "Йеттел" има съществени разлики в това отношение. Като пример може да се посочи кабелната и каналната (както и изобщо пасивната) инфраструктура на БТК, както и времето, от което двете дружества са активни участници на пазара на кабелна телевизия.

В случая важна е и вертикалната интеграция, както и нейните ефекти. Доколко значими са тези разлики за крайния извод относно ефекта на една или друга сделка, може да се установи само чрез задълбочено проучване и именно затова този етап в производството е предвиден и не бива да се прескача.

"Йеттел" и "А1" алармираха ЕК за тези сделки, има ли възможност за намеса на Брюксел при решение на легитимен регулатор на страна-член?

По принцип има ясни правила как е разпределена компетентността при оценяване на концентрациите. ЕК не се явява горна инстанция спрямо КЗК. Най-общо може да се каже, че когато една сделка има национално измерение, тя се оценява от КЗК и тогава контролът върху решенията на КЗК се осъществява от българския съд.

Когато сделката има общностно измерение т.е. засяга няколко държави-членки на ЕС, тогава тя се контролира от ЕС. Европейските регламенти доста конкретно разписват колко участника какви обороти в колко държави членки трябва да имат, за да трябва да бъде питана Европейската комисия, а не КЗК. Регламентите предвиждат и възможност да се промени компетентността, но за това си има отделна процедура.

Така че, когато компетентна е КЗК, ЕК не упражнява контрол върху нея. От друга страна обаче българското конкурентно право е разписано силно в съзвучие с европейското и както ЕК, така и националните регулатори имат интерес от уеднаквеното му прилагане. Макар при националните и европейските производства формално да се прилагат различни закони или регламенти, то по същество уредбата е практически идентична.