Пловдивският съдия Божидар Кърпачев, който е уличен в създаването на съдебни протоколи с невярно съдържание, е кандидат и фаворит за бъдещ председател на ключовия Районен съд – Пловдив.
Срещу магистрата е водена проверка на Софийската градска прокуратура, която стига до извода, че има осъществен състав на престъпление, но е отказано образуването на досъдебно производство, защото стореното е маловажен случай, научи Mediapool от прокурорското постановление.
Пловдивският районен съд е най-натоверената съдебна институция в страната след Софийския районен съд.
Софийската градска прокуратура, която разследва престъпления, извършени от магистрати, е проверявала действията на съдия Карпачев по две дела, гледани на 26 септември 2023 г.
Първото проблемно дело в този ден е по жалба на фирма срещу акт на НАП. Заседанието по делото е насрочено за 14 часа. Юрисконсултката на НАП Милена Манолева е помолила съда да измести за по-късен час заседанието, защото по това време е на друго заседание. Съдът отказва и заседанието остава насрочено за 14.00 часа.
Прокурорската проверка установява, че съдия Кърпачев всъщност е открил съдебното заседание дори по-рано - в 13:54 и го е приключил светкавично - в 13:56 часа. Делото се обявено за решаваме.
Точно в 14:00 часа в съдебната зала пбаче е влязла юрисконсултката, която някак е успяла да разчисти графика си и да се яви навреме. Съдия Карпачев ѝ казал, че вече е приключил делото, което е обявено за решаване в нейно отсъствие.
Стъписващо
Юрисконсултката се е "стъписала от тази информация, нo съдията заявил, че няма какво да се направи в ситуацията с оглед факта, че другите страни ca сu тръгнали, че делото е приключило малко пo-рано и ще се произнесе с решение в срок“, пише в постановлението на прокуратурата.
По-късно представителката на НАП с изумление е установила, че според официалния съдебен протокол заседанието е започнало точно в 14:00 часа и е приключило една минута по-късно. Оказва се, че в системата на съда нямало как да се впише по-ранен час.
Вписването на неверен час за започване на съдебно заседание не е бил единственият гаф на съдия Кърпачев за деня. След като е успял да приключи едното заседание четири минути по-рано, той тутакси се е заел със следващото.
В 13:57 часа в съдебната зала влязъл адв. Александър Александров, който трябвало да се яви по делото, насрочено за 14:10 часа.
Адвокататът е провел личен разговор със съдия Кърпачев и заявил, че спорът по случая бил изцяло правен, че той не възразява дa се даде ход, че няма въпроси към свидетеля по делото. Адвокатът казал позицията си на съдията и предал писмените си доказателства.
Невидимият адвокат
След това същинското съдебно заседание е започнало в 14:10 часа, но без присъствието на адв. Александров. Не така са стояли нещата според изготвения протокол от заседанието.
Съдия Кърпачев е издиктувал на съдебния си секретар Станка Деведжиева да запише в протокола, че адв. Александров е присъствал на заседанието, участвал е активно и дори е претендирал за разноски, въпреки че те биха могли да бъдат оспорени от другата страна.
По време на проверката Софийската градска прокуратура е разполага дори с видеозаписи от съдебната зала, които потвърждават твърденията на замесените по случая.
Случаят достига до Пловдивската адвокатска колегия, която излиза на 1 декември 2023 г. с позиция, в която остро осъжда случая със съставянето на протоколи с невярно съдържание.
Адвокатите призовават компетентните органи да извършат незабавно разследване и да уведомят обществеността за резултата от проверката за евентуално извършено престъпление от съдебен състав.
Неприятен случай
Шефът на Пловдивската адвокатска колегия Георги Баев сезира за случая тогавашния шеф на Пловдивския районен съд Иван Калибацев. Съдебният шеф признава, че случаят е неприятен и обяснява, че е уволнил съдебния секретар Станка Деведжиева.
В отговор на въпроса дали няма да сезира Висшия съдебен съвет за поведението на съдията, Калибацев отговаря, че не го напревил, защото ВСС действа бавно, а практиката в такива случаи била “разнородна“. В началото на тази година Калибацев, вече в качеството си на бивш шеф на съда, все пак решава да сезира прокуратурата за случая.
Тя преценява, че може и да има извършен състав на престъпление от страна на съдия Кърпачев.
"Във връзка с това и с факта, че тези изявления (на адв. Александров) и приложените писмени доказателства са били взети предвид и ca ползвани oт съда при постановяване на окончателното сu решение no делото, може да се приеме, че формално е осъществен престьпен състав от посочената no-rope норма (деятелност no чл.311, от HK), нo следва дa бъде извършена задълбочена преценка за това дали поведението нa съответните лицa — съдия и секретар, в случая се явява противоправно", се казва в постановлението на Софийската градска прокуратура.
Незначителен случай
Въпросната “задълбочена“ прокурорска проверка води до извода, че "поради своята малозначителност" извършеното от съдията “не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна“. В същото време прокурорът казва, че по този случай би могло да се ангажира дисциплинарна отговорност към съдията.
Наказателният кодекс предвижда до 5 години затвор за съставяне на документи с невярно съдържание, а при маложавни случаи до 1 година затвор или пробация. В случая обаче проверката срещу съдията е прекратена без последния за него.
Mediapool потърси съдия Кърпачев, който отказа да коментира случая с обещанието, че ще го направи след заседанието на ВСС на 16 април (вторник), защото така щяло да е по-обективно. Тогава ВСС трябва да гласува неговата кандидатура за шеф на съда. Другият кандидат е Диляна Славова, която е настоящ заместник-председател на съда.
"Страх от зависимости"
Потвърсен за коментар от Mediapool, председателят на Пловдивската адвокатска колегия Георги Баев изказа притесненията си, ако съдия Кърпачев бъде назначен за шеф на съда.
“Проблемът е, че този отказ на прокуратурата да образува досъдебно производство не е окончателен. Отказът може да се отмени във всеки един момент и да се образува ново наказателно преследване. Ако бъде избран на 16 април, този съдия по времето на своя мандат ще бъде в постоянен страх и постоянна зависимост дали някой няма да използва случая срещу него“, коментира адв. Баев.
Според него съдия Кърпачев би бил "лесно манипулируем от прокуратурата или други сили в държавата, които биха могли да му въздействат". "Ние в адвокатурата се притесняваме от това", казва Баев.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Чакат те тебе, ватник, да им разясниш. Щото като руски лакей най-добре си запозната с подкупно правосъдие.
Е той затова и ще става началник, а не въпреки това. Просто такива се издигат, няма изненада.
ВСС не е ли запознат с тези факти и обстоятелства? Те не четат ли медии? Как се допуска до гласуване във ВСС такъв съдия? Съдебната система и МВР могат да се оправят , ако се намерят професионалисти със здрави нерви , които да почнат проверка на служителите от чистачите , до ВСС и до върха на МВР/ по вертикалата и по хоризонталата/ . Всички да дадат пимено отговори имат ли в роднинския кръг хора съдени и криминално проявени, имат ли приятели и познати по същия критерии и др. Трябва да се изчистят системите от неблагонадеждни хора.
Руски боклук, пак тролиш!
Нападението над Израел явно не е водещата новина за Работническодялания Медиапул!
Еманация на гьонсуратския съд.
колко гнусно!
маловажен измамник и отрепка ще стане шеф на ключов съд
Zа пор€ден път---> Министри са променили концесията за злато в „Челопеч“ в полза на „Дънди прешъс“, а не на държавата (ДОКУМЕНТИ) 14.04.2024 Автор: Обективно
Министри са променили концесията за злато в „Челопеч“ в полза на „Дънди прешъс“, а не на държавата (ДОКУМЕНТИ)
Снимка: Pixabay
Министри в различни правителства през годините са сключвали допълнителни споразумения с „Дънди Прешъс“ за златното находище „Челопеч“, които са в полза на концесионера и държавният интерес не е защитен. Това е заключението …
в постановление на Софийската градска прокуратура след проверка на ДАНС.
Тези допълнителни споразумения са дали възможност на чуждата компания да печели още повече от добива и износа на българско злато, като е плащала концесионна такса от едва 1,5% от стойността на добитите подземни богатства.
Печалбата на концесионера е впечатляваща. Дивидентът на „Дънди Прешъс Челопеч“, регистрирана в Люксембург, която е едноличен собственик на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за 2022 г. е 241,5 милиона лева, показва справка в Търговския регистър.
Кой и как е променял договора
Договорът за концесия на находище Челопеч е сключен за 30 години на 19.05.1999 г., като концедентът – Министерският съвет – е представляван от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
Впоследствие на 19.09.2000 г. e сключено Допълнително споразумение №1 към концесионния договор, подписано от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.
На 27.02.2004 г. е сключено допълнително споразумение № 2 към концесионния договор, подписано от вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева.
На 10.07.2008 г. е сключено Допълнително споразумение № 3 към концесионния договор, подписано от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Ha 28.12.2009 г. е сключено Допълнително споразумение № 4 към концесионния договор, подписано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
На 11.08.2015 г. е сключено Допълнително споразумение №5 към концесионния договор, подписано от министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
Софийската градска прокуратура: има данни за престъпление
Министри са променили концесията за злато в „Челопеч“ в полза на „Дънди прешъс“, а не на държавата
Министри са променили концесията за злато в „Челопеч“ в полза на „Дънди прешъс“, а не на държавата
Министри са променили концесията за злато в „Челопеч“ в полза на „Дънди прешъс“, а не на държавата
В постановлението на Софийската градска прокуратура от 2020 г. пише: „При хронологично проследяване на споразуменията към договора за концесия се установява, че всички допълнителни споразумения /общо 5 на брой/ са направени в полза на концесионера.
Така например, с промените в Допълнително споразумение № 1 ca намалени средствата по задължителната минимална екологична програма за първия период на концесията от 9 600 000 щатски долара на 1 374 668 щатски долара, а средствата по задължителната инвестиционна програма от 37 136 00 щатски долара намаляват на 8 302 857 щатски долара. Отменен е контролният съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп до обекта за осъществяване на контрол. Данните подавани от концесионера нямат гаранция за достоверност, а освен това констативните протоколи не съдържат информация за проведените контролни действия и процедури.
С чл. 16 а, ал. 1 от Допълнително споразумение № 2 се намалява с 50% размерът на ефективно дължимото от концесионера концесионно възнаграждение за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2010г., тъй като били налични неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики на находище „Челопеч“. Същевременно обаче от справката на Министерство на енергетиката е видно, че увеличението на добива от 2004 г. до 2010 г. е от 624 310 тона на 1 088 431 тона, което най-малкото е в противоречие с обосновката на намаляването на дължимото от концесионера концесионно възнаграждение.
С Допълнително споразумение № 2 е отменена и нормата на чл. 8, ал.1,т.5 от първоначалния договор, чрез която е била дадена възможност при резки и трайни изменения на пазарните условия, продължаващи повече от 6 месеца, концедентът (Министерскит съвет) да може да иска актуализиране на техническия проект за експлоатация на находището, както и промяна на концесионното възнаграждение. Докато при сключване на договор през 1999 г. цената на златото е била около 300 щатски долара за тройунция, то към настоящия момент е 1769 щатски долара за тройунция. Така чрез отмяната на чл.8, ал.1, т. 5 от първоначалния договор за концесия държавата няма никаква възможност да защити интереса си и на практика са налице значителни по размер пропуснати ползи.
Съществен проблем създава и отмяната на т.2 от чл. 7, ал.2 от първоначалния договор, която е предвиждала рудата да се преработва на територията на страната при икономическа ефективност или да бъдат предоставени тези права на трети лица, при условие да преработват рудата на територията на страната. След отмяната на този текст от договора, държавата няма възможност да контролира какво количество концентрат се изнася от страната, какво е съдържанието на злато, сребро и мед, дали изобщо има съдържание на други благородни метали.
Контролът се основава по този начин само на подадени от концесионера данни, което не може да гарантира достоверност и сочи формалност при осъществяване на контролните функции. От справката за добитата руда и концентратите от находище „Челопеч“ е видно, че от 2000 г. до момента няма данни какво количество гравитационен концентрат е добито от находището. В констативен протокол №1 от 07.06.2020 г. например е отбелязано, че през 2000 г. съдържанието на злато в гравитационния концентрат е около 50-55%, което означава че и от гравитационния концентрат държавата е увредена под формата на пропуснати ползи.
От предоставените от Агениця „Митници“ копия от актове за Единен административен документ за износ на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е видно, че освен меден и пиритен концентрат от страната се изнася и лабораторен консуматив Шихта, който представлява смес от суровини. Няма яснота какво е точното съдържание на тази смес, която се изнася извън страната от концесионера.
Следва да се отбележи също, че след проверка от Сметната палата през 2013 г. на министерство на енергетиката е дадена препоръка за разработване на финансово-икономически анализ на концесията и предприемане на действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за концесионера и държавата. До момента тази препоръка не е изпълнена, тъй като след няколко обявления нямало желаещи, каквото е официалното становище на министерство на енергетиката. Тези обстоятелства също будят съмнение.
Може да се обобщи, че всички допълнителни споразумения към първоначалния договор за концесия за находище „Челопеч“ до момента са направени в полза на концесионера и в тях не са установява защита на държавния интерес. Чрез направените промени не може да се контролира нито съдържанието, нито количеството на изнесените извън територията на страната концентрати и смеси от находище „Челопеч“, като е налице очевидна тенденция за увеличаване на добивите при намаляване на концесионното възнаграждение, например за периода от 2004 г. до 2010 г., както и невъзможност за актуализиране на концесионното възнаграждение, макар да има значително покачване на цената на златото.
Всички тези споразумения са сключени през годините от съответните министри на енергетиката в съответните разновидности на структурата на министерството през годините като представляващи Министерския съвет. Възложени задачи по проверки са изпълнявали множество служители в министерството на енергетиката, но не те са взели в крайна сметка политическите решения, свързани с допълнителните споразумения към договора за концесия, нито пък е имало какво да направят за изясняване на описаните по-горе въпроси, след като с тези изменения правомощията на държавните органи реално са отнети“, пише в прокурорската преписка.
„Считам, че с оглед на изложеното са налични данни за осъществен състав на престъпление по чл.219, ал.4 във вр. с ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК от лицата, които са сключили посочените допълнителни споразумения, като неполагането на достатъчно грижи явно продължава и към настоящия момент“, пише в постановлението на прокурор Красимир Кирилов. Той изпраща преписката до Специализираната прокуратура, която беше закрита от парламента през 2022 г. Преди да бъде закрита обаче тя се произнася, като връща проверката обратно на Софийската градска прокуратура. Причината: изтекла е 10-годишната давност за образуване на дело, както и липсва информация министрите да са извършили престъпление с умисъл.
Давността е в сила само по отношение на Допълнително споразумение № 5 от 2015 г., подписано от Теменужка Петкова. С него се въвежда изискването на чл. 14, ал.1 от Закона за подземните богатства страните по договора да третират информацията и документацията за концесията като поверителна информация, което според прокуратурата не е престъпление.
Освен изтеклата давност Специализираната прокуратура посочва, че министрите са изпълнявали решение на колективен орган – Министерския съвет, а „наказателната отговорност в Република България е лична, поради което не може да бъде търсена такава от членове на МС при взeмане на общо решение“.
Въпреки това според прокурор Тодор Денков от Специализираната прокуратура има данни за „неизпълнението или нарушаването на служебни задължения от страна на служители от Отдел „Контрол“ при Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ на министерството на енергетиката. Те са осъществили „формален контрол при извършваните проверки на място и по документи и не са констатирали своевременно наличните неизпълнения на част от задълженията на концесионера по договора“.
Според доклад на Държавната финансова инспекция от 2021 г. концесионерът не е изпълнил задълженията си по инвестиционната програма по договорa, за което е дължал неустойка от 10% от неизпълнената част от размера на инвестициите за съответния едногодишен период. Тези нарушения обаче не са констатирани от проверяващите държавни служители, които през годините са подавали доклади, че всичко е изпълнено. Затова Специализираната прокуратура връща преписката на Градска прокуратура. Въпреки че има данни за престъпление, дело и виновни няма и до момента, а концесията продължава до 2030 г.
Още по темата: Общо 40 000 метра сондажи за злато край София и Перник е планирала канадската „Велосити Минералс“
ЕТИКЕТИ"Дънди Прешъс"златоконцесияЧелопеч