Съхранение на газ в Чирен срещу LNG слотове разменят България и Гърция

Два меморандума за енергийно сътрудничество между България и Гърция одобри правителството на Гълъб Донев на редовното си заседание в сряда. Единият ще позволи на гръцки газови доставчици да резервират капацитет от българското газохранилище в Чирен, а на български – да получат слотове за разтоварване на втечнен газ на гръцки терминали. Другият ще сложи началото на проучвания за изграждане на нефтопровод от гръцкия град Александруполис до Бургас и да осигурява алтернативна на руския суров петрол суровина за рафинерията Лукойл Нефтохим". Първи президентът Румен Радев повдигна въпроса за възраждането на инициирания от Русия преди 20 години проект за доставка на руски петрол през България до Гърция, но в обратна посока и за внос от други държави. После същата идея подкрепи и самият бургаски нефтопреработвателен завод.

Споразумението за сътрудничеството между двете държави за гарантиране сигурността на доставките и съхранението на природен газ, е в изпълнение на европейския регламент от юни 2022 г., според който всяка държава, която не разполага с подземни съоръжения за съхранение на газ на нейна територия, трябва да поддържа стратегически резерви, равни на 15% от годишното си потребление в друга страна от ЕС. Гърция няма газохранилища и България е най-близката държава с такова, в което може да се съхраняват задължителните запаси.

Един или повече гръцки доставчици на националната система за пренос на природен газ, управлявана от ДЕСФА (DESFA), следва да се регистрират като потребители на българската преносна система, както е предвидено в Мрежовия кодекс на българския газов оператор "Булгартрансгаз". По този начин те ще могат да резервират капацитети за нагнетяване и добив в "Чирен" за максимален общ обем на съхранение от 0.7 TВтч.

От своя страна слотове и капацитет за съхранение, както и съответният капацитет за регазификация от терминали в Република Гърция, могат да бъдат резервирани от един или повече български доставчици на националната газопреносна система, управлявана от "Булгартрансгаз". Те ще използват втечнен природен газ за директно снабдяване на крайните потребители на територията на България за максимален общ годишен капацитет за регазификация от 2 TВтч.

Меморандумът ще бъде сключен за 12 месеца и ще влезе в сила след ратифицирането му от българския парламент, посочват от правителствената пресслужба.

Другият меморандум е за създаване на необходимата база за проучване на възможностите за реализиране на инфраструктурния проект за пренос на суров петрол от не-руски източници от гръцкото пристанище Александруполис до района на Бургас. В решението на Министерския съвет не се посочва, че крайната точка ще е рафинерията "Нефтохим", но пише, че се "предвижда капацитетът на предложения нефтопровод да осигурява като минимум пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници". Точно такава е и последната озвучения от президента и "Лукойл" идея.

Предвижда се създаването на специална работна група, с участието на представители на Министерството на енергетиката на България, на Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция, както и на заинтересованите лица от двете страни. Експертният екип ще извърши необходимите предварителни проучвания, ще изследва възможностите за структуриране на проект за изграждане на нефтопровод Александруполис - Бургас и ще анализира вариантите за неговото финансиране. В рамките на работната група следва да бъде изготвен План за действие за реализиране на проекта до края на 2024 г., допълват от правителството.