Съмнения, че ще бъдат разкрити притежателите на "ония" швейцарски сметки

Съмнения, че ще бъдат разкрити притежателите на "ония" швейцарски сметки

Едва ли ще се стигне до разкриването на имената на българите, притежатели на сметки в швейцарски банки, така че нашите данъчни служители да ги притиснат за произхода на парите в сметките и за неплатени данъци. Това съмнение изказа пред БНР в неделя бившият зам.-министър на финансите и сегашен данъчен експерт Атанас Кацарчев.

Шефът на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов заяви по време на посещението си в Германия в края на работната седмица, че в швейцарски банки има сметки на български граждани за около 200 млн. евро. Тази информация му е била показана от германските данъчни власти, но не стана ясно дали му е предадена или само е обявено съществуването ѝ и дали се е съдържала в дисковете, които две германски провинции купиха от анонимен продавач и които съдържат сведения за около 3500 лица със сметки в Швейцария, основно или изцяло германски граждани.

Според Стефанов, тепърва щяло да се провери на кого са тези сметки и дали притежателите им са изрядни откъм произход на средствата и платени данъци.

Атанас Кацарчев заяви, че това, че някъде има някаква информация за някакви сметки, още нищо не означава.

"Процесът е разписан в Данъчния процесуален кодекс. Ако данъчната администрация случайно се добие по някакъв начин, какъвто и да било, с информация, че някой някъде държи някакви суми, тя би трябвало по процедура да отвори, т.е. да възложи ревизия, в процеса на ревизията да събере доказателства, които са годни, и да докаже, че това лице държи суми, които представляват недекларирани доходи. В обратния случай това е все едно да напиша донос срещу някого до данъчна администрация и да кажа: Иван има пет милиона в банка в Китай, да кажем. Но тази информация все още не представлява доказателство", обясни експертът.

Кацарчев каза, че много по-важното е, че засега Швейцария няма намерение да потвърждава каквато и да било информация за банкови сметки, ако източниците ѝ са нелегитимни. А в случая става дума за крадени данни.

"Което поставя нашите органи в едно трудно положение за доказване. Например, аз имам информация като данъчен орган, че някой има пет милиона. Отивам при него, започвам ревизия и казвам: вие трябва да декларирате петте милиона. Лицето казва: аз нямам пет милиона. България трябва да се обърне към Швейцария в този случай, за да потвърди или не Швейцария съответната информация. Но ако Швейцария откаже да сътрудничи, за съжаление, това остава без резултат", поясни данъчният експерт.

Според него, ако все пак данъчната ни администрация се сдобие, макар и по неофициален път, с информация за сметки на български граждани, би трябвало да постъпи по следния начин - да открие ревизия на даденото лице, след което да спре ревизията към даден момент и да прати материалите на прокуратурата, за да продължи тя разследването на друго равнище, защото става дума за крупни суми. Той обаче предупреди, че такова производство може да се проточи много дълго и ефектът за бързо прибиране на укрити данъци няма да се получи.

Експертът обясни още, че според него оповестяването на някакви пари в някакви сметки и уж задвижването на процедурата за разкриването на притежателите има почти 90% пропагандна и дори превантивна цел, защото, по думите му, "когато данъчните обявят нещо по този начин, обикновено поне даден процент от хората реагира и отива и да декларира".

По отношение на евентуална законодателна инициатива за данъчна амнистия на укрити доходи, лансирана от шефа на НАП, Кацарчев каза, че от 1990 година досега не е имало нито един такъв приет закон.

"При всички останали промени в политическата система на държавата е имало такива закони, при което натрупани задължения преди това са били опрощавани от държавата при определен ред и условия. След 1990 година за съжаление няма такъв закон. Предвид не само това, че имаме смяна на политическата система, но имахме и хиперинфлация и всякакви други икономически сътресения. В крайна сметка голяма част и от тези задължения всъщност са инфлационни пари. Но нямаме решение на правителството или на парламента в тази посока", каза той.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?