Съмнителен ефект от новите правила за обществен ред в София

Неясни дефиниции и липсата на достатъчно правомощия на общинските служители поставят под въпрос ефективното опазване на обществения ред в София, дори и след като столицата се сдоби с нова наредба в тази област. Тя беше приета от общинските съветници в четвъртък след близо година обсъждане и редакции.

Основните забрани в наредбата засягат шума, който според местната власт е големият проблем на хората. Затова и вдигането на шум в домовете, на открито и от строежите е забранено в часовете за почивка - от 22 до 8 и от 14 до 16 в работни дни. Вдигането на шум от "домашни дейност" в почивните и празнични дни ще е позволено след съгласие на съседите. По строежите шумни дейности като разбиване на бетон, удари с чук, пробивни дейности, рязане с ъглошлайф и други подробно изброени в наредбата дейности са забранени между 21 и 9 часа и между 14 и 16 часа.

Глобите за "шум от домашни дейности" са от 100 до 200 лева, а за безпокойство от строителните обекти - от 100 до 300 лева. Могат да се налагат и имуществени санкции, които достигат 500 лева при първо провинение.

Параграф 22

И тук идва въпросът как точно ще се контролира спазването на правилата и как ще се санкционират нарушителите. От една страна, има проблем със санкционирането на вдигащите шум в домовете си. В наредбата дефиниция за "шум от домашни дейности" няма. Според един от вносителите, Иван Илиев от ГЕРБ, такава липсва и в Закона за шума.

Не е ясно какъв точно е този шум, над колко децибела трябва да е, за да се смята за нарушение на обществения ред, както и каква е честотата му. Според Илиев дефиниция за "шум от домашни дейности" не може да бъде записана в общинската наредба, тъй като така местната власт ще се окаже в ситуация да дописва закона, който е по-висш нормативен акт. Подобна хипотеза е основание за отмяна на местните правила от съда, както се случи с последната редакция на наредбата.

В този параграф 22 ще се разчита на преценката на полицаите, извикани на даден адрес заради "шум от домашни дейности". Те могат да глобят смущаващия обществения ред гражданин, а свидетел на нарушението да е например оплакалият се съсед. Много е възможно обаче тази санкция да бъде отменена от съда, ако бъде атакувана, тъй като при липсата на дефиниция за шум от домашни дейности всичко е въпрос на тълкуване. Според Илиев са нужни законодателни промени, за да се реши този проблем.

Такива трябват за да се подобри и контролът за спазването на останалите забрани. Сред тях е събирането на парични дарения, извън кампаниите на Българския червен кръст или фондации. В случая става въпрос основно за просещите по улиците хора. Забранено е и миенето на стъкла срещу пари по кръстовищата и улиците в града. Глоби за нарушения на тази разпоредба би трябвало да се налагат не само на предлагащия услугата, но и на "клиента", ако сам поиска стъклото на колата му да бъде измито, докато чака на светофара. Забранени са и изявите на уличните музиканти извън одобрени от общината места за това и в часовете за почивка. Не е позволено и гражданите да използват фойерверки след 22 часа вечерта.

Повече правомощия

Кметът Йорданка Фандъкова също изрази опасения за ефективния контрол по спазването на правилата. В момента той е възложен на служителите на Столичния инспекторат, на районните кметства и на "Общинска полиция". От всички тези контролиращи обаче ефективно могат да работят само полицаите, тъй като служителите на общината нямат право да искат лични документи и съответно без полицай не могат да напишат акт.

Според Фандъкова това може да се промени, ако парламентът приеме промени в Закона за местното самоуправление, според които специално създадени общински звена с донякъде полицейски функции ще могат да следят за спазването на реда и на правилата за движение по пътищата. Текстовете, внесени от депутатите Емил Христов от ГЕРБ и Искрен Веселинов от "Обединени патриоти", трябваше да се гледат на първо четене в парламента в четвъртък, но бяха отложени, тъй като липсата на кворум провали заседанието на депутатите.

Иначе текстовете предвиждат общинските служители да могат да искат лични документи от гражданите, както и да ограничат на място правото на придвижване на хората, или пък да ги привикат в офисите си. Тези звена трябва да заменят "Общинската полиция". Нейните служители са на щат към МВР, но местните власти плащат издръжката им. Тя е доста скъпа за повечето общини и за това към момента услугите на "Общинска полиция" ползват само в 9 по-големи града. Предложените сега нормативни промени са по настояване на кметовете.

Докато законите евентуално се променят, за да направят контрола от страна на общината по-ефективен, ще се разчита на "превенция" и "възпитание". Глобите не се налагат, за да се пълни общинският бюджет. Целта е превенция и възпитание. Глобата трябва да спре хората да вършат подобни дейния", коментира общинският съветник Иван Илиев.