Санират последните 52 блока по националната програма с над 70 млн. лв. от бюджета

Държавата ще отпусне над 70 милиона лева за санирането на последните 52 блока по Националната програма за обновление на жилищния фонд, която стартира по време на второто правителство на Бойко Борисов през 2015 г. Това съобщи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

В края на май служебното правителство на Гълъб Донев предложи да се сложи край на безплатното саниране. Така живеещите в тези блокове, които чакат вече 8 години обновлението, щяха да останат излъгани.

След като властта се смени, новият министър на регионалното развитие Андрей Цеков се зарече да намери пари за санирането на 52-та блока. "Държавата е длъжна да се справи с този казус", каза Цеков в края на юни. Тогава той посочи, че необходимите средства са в размер на 72.5 млн. лв. и ще бъдат отпуснати от държавния бюджет на МРРБ.

Сега обаче се оказва, че санирането на 6 от тези 52 блока е под въпрос, защото имат конструктивни проблеми и хората трябва да ги отстранят за своя сметка. От съобщението не става ясно в какъв срок трябва да се случи това.

Нещо повече - МРРБ дава по-малко от седмица на общините да подготвят наръча от документи, за да им бъдат отпуснати парите за обновлението на сградите. Новият кмет на София Васил Терзиев, който все още не е встъпил в длъжност, дори разполага с четири работни дни, за да придвижи документацията за 24 блока.

МРРБ не публикува и адресите на 52-та блока, за да може етажната собственост да помага и да настоява за придвижването на документацията. Така рискът всички сгради да не бъдат обновени остава висок.

Къде се намират 52-та блока?

Последните 52 жилищни сгради с подписани договори по Националната програма за енергийна ефективност в периода 2015 г. и 2016 г. се намират в 7 общини.

Най-много от тях - почти половината, са на територията на Столична община (24 блока).

Останалите жилищни сгради, които ще бъдат санирани безплатно, са в общините Пловдив (1), Русе (4), Хасково (10), Добрич (8), Каварна (3) и Тутракан (2), е посочено в съобщението на МРРБ.

Под въпрос е санирането на 6 блока

За 6 блока, които имат конструктивни проблеми санирането е под въпрос. Това е така, защото МРРБ въвежда условие "52-те сгради към днешна дата да не са финансирани от друг източник и да нямат конструктивни проблеми".

В случай, че при обследването им е било установено наличие на такива, те ще могат да се възползват от новата процедура само ако е извършено конструктивно възстановяване, което е предписано като задължително. МРРБ не може да предостави средства за финансиране на мерките за конструктивно укрепване, се казва в съобщението на ведомството на министър Цеков.

Така на практика сградите, които най-много се нуждаят от обновление, няма да бъдат подпомогнати от държавата.

Нова бумащина

За да получат общините пари за саниране на 52-те сгради трябва да попълват нов куп документи, като срокът за това е изключително кратък. Всичко трябва да се случи в рамките на седмица, като крайният срок е 20 ноември, става ясно от съобщението на МРРБ.

В началото на ноември министърът на регионалното развитие Андрей Цеков е изпратил писмо до 7-те общини, с което ги уведомява, че има възможност енергийното обновяване на 52-та блока да бъде финансирано чрез трансфер по бюджета на съответната община след сключено двустранно споразумение между нея и МРРБ. Със споразумението ще бъдат уредени условията на изплащането на средствата, както и правата и задълженията на страните по него.

В писмото се посочва, че общините трябва да предприемат действия по сключване на споразумението за финансирането на санирането на сградите не по-късно от 20 ноември 2023 г.

В същия срок те трябва да пристъпят и към прекратяване на договора за целево финансиране от 2015 и 2016 г., сключен между общините, "Българска банка за развитие" ЕАД и Министерския съвет чрез областния управител на съответната област, ако това вече не е предприето.

Тъй като в част от общините има нови кметове, някои от които все още не са встъпили в длъжност, срокът е изключително кратък.

Това, което може да направи етажната собственост, е да ходи и да моли местната власт да движи документите. В противен случай има риск тези сгради отново да не бъдат санирани. Такива случаи вече има по програмата за енергийно обновление по Националния план за възстановяване и устойчивост. МРРБ и общините си комуникират помежду си, но има общини, които не уведомяват етажната собственост за комуникацията им с МРРБ, или ако го направят, то е със закъснение. Така хората изпускат срокове, защото няма как да знаят за нещо, за което не са уведомени, и отпадат от участие в новата програма за саниране.

Както при служебната власт, така и сега, МРРБ не публикува списъци на кандидатстващите и на какъв етап са подадените от тях заявления. По този начин няма никаква проследяемост на подадените документи.