Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Съобразяваме се със страховете от златната мина край Крумовград

Изискванията на хората стават част от проекта ни, казва Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения" на "Дънди прешъс металс"

8 коментара
Съобразяваме се със страховете от златната мина край Крумовград

Господин Нестор, мина второ заседание на Висшия експертен Екологичен Съвет (ВЕЕС) за проекта на "Болкан Минерал Майнинг" за златодобив край Крумовград и съветът потвърди одобрението си. Представителите на общината обаче за пореден път гласуваха против. Явно ще продължава да има хора, които са против инвестиционното предложение и които ще твърдят, че то е опасно за хората и природата.

Аз съм сигурен, че ще има колебаещи се в Крумовград до края, сигурно докато започнем производството. Хората непрекъснато ни дават послания за своите притеснения, като например да не се замърси питейната вода, за количествата арсен в почвата, за отражението на проекта върху НАТУРА 2000 и качеството на въздуха.

Вчера на заседанието на ВЕЕС кметът на общината Крумовград г-жа Мехмед представи и обоснова внушителен пакет изисквания към инвеститора, които бяха приети и ще станат част от решението на съвета. В резултат на това ние ще бъдем вероятно единствената мина в света, която ще изхвърля отпадни води с качество на питейни. На практика предприятието ще има само две допирни точки с река Крумовица – първоначално, когато еднократно, в период на пълноводие, ще се запълнят резервоарите. Това е възможно да стане след издаване на необходимите разрешителни от Басейнова дирекция и при мониторинг от страна на общината. След това водата ще се върти в затворен цикъл. Другата допирна точка ще бъде при заустване.

Води от предприятието ще се изпускат много рядко, например в случай на обилни валежи, като преди това бъдат пречистени от специално изградена пречиствателна станция до качество на питейни води. Освен това, точката на заустване ще се намира след Крумовград и опасност за замърсяване на града е нулева. Друго, за което общината настоява, е проектът за мониторинг да бъде съгласуван с тях, преди да отиде за одобрение при контролиращия орган.

Тогава пък следващите селища по реката ще кажат: "Значи нас ще замърсяват, а не Крумовград".

Отново повтарям – заустваната вода ще бъде с качествата на питейна вода и в малки количества. Няма как да замърси което и да било селище.

Другото притеснение на хората е свързано с арсена. Да, в почвите там има естествено съдържание на арсен и това е доказано при пробите, но така е от хиляди години, тъй като арсенът е в неразтворима минерална форма и нашата дейност с нищо няма да промени устойчивата форма на арсена. При флотацията не се използват токсични вещества. Направена е и оценка за съвместимост на проекта ни с НАТУРА 2000. Прякото негативно влияние от запрашаването в рудника ще засегне радиус от 500 метра, където има махали с много малко хора и те ще бъдат преселени и компенсирани със средства от нашата компания.

Говореше се за наличие на уран в рудата, която ще добивате.

Няма никакъв уран там. Още в доклада ни от 2005 г., внесен в екоминистерството, с което регистрирахме търговско откритие, е посочен химическият състав на рудата и това е достъпна информация в МОСВ. Няма уран в Крумовград. За възстановяване на терена пък има специално финансиране в одобрения от държавата проект. Вероятно сумата за рекултивация на терена ще бъде учредена като банкова гаранция в полза на държавата. Независимо от размера на сумата, това е наш ангажимент и е част от задълженията ни в концесионния договор.

При одобрен ОВОС, какво следва?

Все още се гледа жалбата срещу предоставената ни от държавата концесия. Тричленен състав на Върховния административен съд я определи като недопустима, тъй като подалите я лица не са страни по случая и нямат правен интерес. Надявам се нещата да се развият доста бързо и до края на годината да има окончателно решение.

При всички положителни становища вече може да започнем определени дейности по инвестицията – проектиране, което да се одобри от съответните инстанции, да се промени предназначението на земите в проектната площ.

За колко декара става въпрос и очаквате ли спънки?

Говорим за около 100 хектара. Не очакваме спънки, тъй като по-голямата част от проекта е в държавен горски фонд и ще се намалят потенциалните проблеми с изкупуване на земята от частни собственици.

А ако някой от тях реши да не си продаде имота, защото е противник на проекта ви?

Отваряте много актуална тема не само за нас, но и за цялата минна индустрия. Много добивни предприятия имат големи проблеми и затова искаме да се направи промяна в закона за подземните богатства, която да оптимизира процеса за изкупуване на земята. Със сигурност системата в момента не работи добре и отнема много време при решаването на спорове. Трябва да се намери вариант за по-бързото уреждане на тези проблеми. Законът предвижда възможност за отчуждаване, но въпреки това законодателството в тази посока е много комплицирано. Изисква много време и е спънка в реализацията на проекти.

Но освен противници, за щастие имаме и много поддръжници, защото нашата инвестиция е крайно необходима за България в момент на финансова криза и на практика несъществуващите инвестиции в страната. Проект за 130 млн. долара в регион, в който неофициално безработицата е около 25 процента, е дар божи. Ще се раздвижи икономиката на региона, който може да стане икономически лидер.

В този проект е заложен много голям фирмен, обществен и държавен интерес. Неслучайно започвам с фирмения. Преди няколко дни в един интернет форум г-н Тома Белев ме репликира в смисъл, че от думите ми излиза, че едва ли не фирмата е дошла тук, за да повишава стандарта на живот в региона, а не за да печели. За да не ме обвиняват в демагогия, искам да поясня: компанията иска да печели – както всяка компания под слънцето. Но има едно нещо, което се нарича win-win situation. При балансиран подход към бизнес и общество и околна среда и индустрия можем всички да спечелим. И това е философията, която "Дънди Прешъс Металс" следва при всичките си инвестиции. Пример за това е производството ни в Челопеч".

Предлагаме и да се създаде общински фонд, който да управляваме съвместно с местната власт и в него да отива процент от печалбата, с които се финансират инфраструктурни проекта.

Това не е ли опит да се купи общината?

Не. Това е пример за отговорна минна индустрия и точно това трябва да разбере обществеността. В последните двадесет години минната индустрия много се е променила. Всички могат да видят тона в работещ модел като рудника в Челопеч, от който има полза местната общност.

Смятаме например да създадем и инвестиционен фонд с част от капиталовите си разходи и с тези средства предвиждаме да се подпомага развитието на малкия и средния бизнес в общината. Ако някой от общината има бизнес проект, ние можем да го финансираме. Самата община също може да ползва средствата за съфинансиране на проекти, с които може да се кандидатства за еврофинансиране.

Според някои мнения не стига, че ще изнасете златото от Челопеч, ще копаете в Крумовград, ами получавате и още площи и съвсем ще ограбите държавата.

Дейността ни е изцяло съобразена със законите на страната. Работим в пазарна икономика и няма никакво значение каква е народността на фирмата. Важното е тя да е добър корпоративен гражданин, да си плаща данъците и да създава работни места. Над 300 млн. долара е инвестирала "Дънди Прешъс Металс" в Челопеч и цялата печалба е реинвестирана в страната, не е изнесен нито лев и поведението ни е като на българска фирма.

Част от дейността на компанията е търсене и проучване. "Дънди Прешъс Металс” участва в конкурси, на които всеки може да се яви и по този начин е получила допълнителни площи за проучване.

А твърдението, че златото ще се изнесе от България е манипулация. Без значение дали българска или чужда компания е собственик на един рудник, той ще продава продукцията си на световните борси. Какво означава златото да остане в България – да се сложи в БНБ? Добре, но нали държавата също трябва да го изкупи по цени на Лондонската борса.  

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #8

    Добър корпоративен гражданин - ще умра от смях

  2. Анонимен
    #7

    До преди малко повече от 10 години България имаше потенциал да открива находища на медна и оловно-цинкова руда, както и да извлича повечето от съдържащите се в рудната маса метали. Освен за медта, оловото и цинка, тук става дума и за злато, както и за редки метали, чийто добив беше в основата на добре развита в страната ни цветна металургия. Страната ни имаше и необходимия експертен потенциал, който изключваше възможността от страната ни да се изнася руда на цени, които не отчитат наличието и точния

  3. Анонимен
    #6

    Goldman of Wall Street: Да - златото не е опасно за хората и природата затова го вдигнахме за 1г. от 400$ до 1780$ ,вече ще добиваме и от Либия!

  4. Анонимен
    #5

    Абетъпунгери от правителството,не можете ли да направите нещо по въпроса,та да произвеждамезлатото ние тук в БЪЛГАРИЯ!?

  5. Анонимен
    #4

    http://www.storyofstuff.org/movies-all/story-of-broke/

  6. Анонимен
    #3

    герб масово раздават разрешителни за добив на злато с цианиди.в кърджали се добива злато в горубсо.иска ли някой да знае кой притежава тази златна мина?

  7. Анонимен
    #2

    даа, очевидно господина има апетит да промени записаната в Конституцията неприкосновенност на частната собственост за да не му пречи да е "добър корпоративен гражданин" колкото до златото - голяма е разликата между ситуация в която дънди плаща между 1-4% от златото на държавата и ситуация в която държавата казва: ние искаме стратегически да развиваме златодобив за да произвеждаме бижута, електроника и т.н. които да оставят цялата стойност в джоба на българите. разбира се, ако златото бъде извадено сега никога никой следващ българин няма да има тази възможност ! относно чистата и отговорна минна индустрия - питайте хората които живеят покрай такива места ...

  8. Анонимен
    #1

    За пореден път става ясно, колко прост и изостанал народ са българЯта....

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.