Сърбия - дъхът на стария режим

На произведените в неделя парламентарни избори Сърбия се изправи пред собственото си лице и го показа на света такова, каквото в действителност е в този момент. Ако по времето на Милошевич грозното лице можеше поне отчасти да се припише на медийни и други манипулации на един автократски режим, случаят сега не е такъв. Това, което имаме пред себе си сега, е повече или по-малко автентична картина на политическото същество на Сърбия. И веднага да кажем: с такъв вид Сърбия не може да разчита, че много ще я харесат в обкръжаващия я свят.

Убедително първото място на радикалите на Шешел и влизането в парламента на социалистите на Милошевич ясно показват, че Сърбия не е отхвърлила политиката, съдена сега в Хага. Доколко това е ирационален инат и доколко обмислено избрана политическа концепция, не е толкова важно. Във всеки случай Сърбия излъчи тревожен сигнал, че може да тръгне назад и да поднови проблемите, разтърсвали района през 90-те години.

Дъхът на стария режим дори не е много прикриван. Други балкански военнолюбци, които също се връщат на сцената, поне се опитаха да се измият и да въведат нови действащи лица в играта. Сръбските радикали и социалисти маршируват през демократичните институции, водени от старите си военни водачи, които международната общност съди за извършеното по време на управлението им.

Партиите от стария режим все още не са събрали силите си до степен в този момент да поемат властта и това е, което оставя надежда на демократична Сърбия - че ако има политически разум и чувство за отговорност за съдбата на страната, ще спре връщането към старото. Четири силно антагонистични групи вътре в демократичния блок ще имат абсолютно мнозинство в парламента и биха могли да формират правителство. Това би бил демократичният максимум, който Сърбия може да постигне в този момент.

Някои анализатори не изключват възможността радикалите и социалистите с помощта на някои, които засега твърдят, че не искат да са с тях, все пак да съберат мнозинство. Този вариант не е много вероятен, но затова пък може да се случи никой да не събере мнозинство, което би довело до насрочването на нови избори. Близо до ума е, че на повторените избори снежната топка на радикалите ще продължи да се увеличава, т.е. това би било сценарий,който води към антидемократична реставрация.

Едно е съвсем сигурно: големи изпитания очакват Сърбия в непосредствено бъдеще и в средносрочен план. Символичното разрушаване през октомври 2000 г. на автократичния режим, причинил големи злини, очевидно не изведе страната на сигурен демократичен път. Какво ще стане по-нататък, зависи отчасти от политическия елит и от готовността му да подчини личните и партийните си амбиции на държавните интереси, но все повече зависи от най-широката общественост и от зрелостта ѝ да разбере какво ѝ се предлага на хаотичния политически пазар.

По БТА