САЩ разчитат на нас, щом се намесват за Аспарухов

Г-н Шаламанов, след като и посланикът на САЩ у нас Джеймс Пардю се изказа негативно за назначението на Бриго Аспарухов като премиерски съветник по спецслужбите, какво да очакваме за напред?

Очаква се да бъде ясно разбрано, че реформата в сферата на разузнаването е изключително важна в контекста на войната срещу глобалния тероризъм и че тази реформа може да става само при висока степен на доверие между съюзниците. Нейната цел, освен гарантиране на нашата национална сигурност, вече като член на алианса, е свързана и с обмен на информация за гарантиране на общата сигурност на страните-членки на НАТО и за предотвратяване на терористични актове и ефективна война срещу глобалния тероризъм.

В този контекст консултациите вътре в алианса са важни и резултатът от тях определено ще повлияе на решението за назначаване на г-н Аспарухов. Моето мнение е, че дори да беше назначен, в рамките на 2-3 месеца щеше да бъде освободен, подобно на Стоян Ганев, тъй като неизбежно щеше да предизвика поредица от конфликти, дори вътре в страната.

Защо американците проявяват такава чувствителност по въпроса?

Това може да бъде тълкувано по няколко начина. Единият, който е позитивен за нас е, че разчитат на разузнавателната информация от България и не биха желали в този информационен обмен да присъства Бригадир Аспарухов.

Второто е, че сега, когато се очаква България да бъде оценена в първия доклад на президента Буш и директора на ЦРУ Тенет, би било много зле пред Сената, след единодушното гласуване в полза на България за присъединяване към НАТО, да има една такава силно негативна стъпка, която да подкопае доверието на САЩ към България. Взаимодействието между двете страни е важно във всеки един аспект и най-вече в сферата на сигурността и отбраната.

Това назначение постави отново въпроса за закона и реформирането на спецслужбите, какво мислите по тази тема?

Това е най-позитивното от този скандал. За съжаление поради липса на достатъчно визия и воля в страната, във важни сфери се управлява чрез скандали и този скандал трябва да провокира процес, който всички очаквахме да започне в края на 2001 г. с новия парламент. Реформата в специалните служби е изключителна и не може да става на парче, служба по служба, защото централният въпрос е да се структурира тази общност от специални служби, които са разхвърляни сега в МВР, МО, президента. Освен това в Министерството на отбраната и в МВР има по няколко такива служби, а всъщност като специална служба може да се разглежда и Агенцията за финансово разузнаване към Министерство на финансите, както и евентуално елементи от други министерства, които имат информационни задачи, задачи по събиране, анализ, оценка на данни, свързани със сигурността. Например Министерство на енергетиката - след като по закон приватизацията на енергийните дружества е въпрос на национална сигурност, означава че това министерство работи с информация, свързана със сигурността. Важната първа стъпка е да има концепция за структурата на тези служби. Освен ефективност, друг важен елемент в пряката работа с обработката, оценката и докладването на информация, е въпросът с гражданския контрол и степента на прозрачност на тяхната дейност. Преди да бъдат решени тези въпроси, бързането с какъвто и да е закон за частично решаване може да доведе само до нарушаване на вече създадени институционални и личностни баланси, което не е в интерес нито на работата на службите, нито на сигурността на страната.

В каква посока трябва да се реформират службите според Вас?

Трябва да има граждански контрол от страна на парламента по отношение на техния бюджет, на назначаването на ръководителите им и на изслушване на техни годишни отчети от специална комисия, която да има определен достъп до тази информация. На следващо ниво спецслужбите трябва да са под контрола на отговорно пред парламента гражданско лице - министър или друг висш представител на изпълнителната власт и едва след това идват чисто професионалните структури, които изпълняват конкретни задачи. В рамките на годишния доклад по националната сигурност, който премиерът трябва да внася в парламента, трябва да има достатъчно прозрачност и за обществото по какви приоритети работят тези служби, какви парти са похарчили и какви са видимите резултати от тези изразходвани средства.