Сътрудничеството във военната област разчиства пътя за икономическа сигурност в региона

Статията на д-р Паси за сътрудничеството в Сътрудничеството в Югоизточна Европа (ЮИЕ) в броя на "Капитал" и "24 часа" от 27 януари поставя важни въпроси, на които дори да е трудно да се отговори бързо, заслужават да бъдат изследвани и обсъдени сериозно.

До промените от края на осемдесетте и началото на деветдесетте в района на ЮИЕ имаше присъствие на Варшавския договор (България и Румъния), НАТО (Гърция и Турция) и движението на необвързаните (Югославия), както и напълно изолирана страна - Албания. Подобно беше и разделението в икономическата област с присъствието Съвета за икономическа взаимопомощ, западно-европейски икономически структури и съществуването на необвързани страни.

След срещата в Лондон (1990), разпадането на Варшавския договор през 1991г. и създаване на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (NACC/Рим - 1991) започна процес на двустранно военно сътрудничество на България с Турция (Одрински документ) и Гърция (Софийски документ), но реална динамика процеса придоби с обявяване на Програмата Партньорство за мир /ПзМ/ (Брюксел, 1994).

Първата среща на министрите на отбраната на страните от ЮИЕ в Тирана (1996) бе за опознаване, а втората среща в София (октомври'97) постави началото на изключително динамично и практически насочено военно сътрудничество.

Календарът на прогреса е впечатляващ:

• Скопие 1998 - Споразумение за Многонационалните мирни сили в ЮИЕ (ММСЮИЕ)
• Атина 1999 - Допълнителен протокол за щаба и неговото местоположение - Пловдив за първите 4 г.
• София 1999 - Инициирани са проекти за инженерни целеви сили и информационна мрежа за реагиране при кризи
• Букурещ 1999 - подписано е споразумение за инициативите от София
• Варна 1999 - инициатива за съвет на директорите на службите за Гражданска защита (подписан протокол във Варна през 2000)
• Атина 2000 - подготвено е споразумение за координационен комитет на процеса на срещи на министри на отбраната в ЮИЕ (СМО) и подписан протокол за статута на щаба на ММСЮИЕ
• Солун 2000 - подписано е горното споразумение и е обявена инициатива в областта на компютърно поддържаните учения (SEESIM)

В този процес са развити инициативи за прозрачност във военната област (обмен на информация), хармонизиране на законодателство и процедури за управление на кризи, разминиране, борба с трафика на малки оръжия и леки въоръжения - събиране и унищожаване и т.н.

Участници в процеса СМО са Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Словения, САЩ, Турция, а от 2000г. след присъединяване към ПзМ и Хърватска. В ММСЮИЕ участват Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Турция (Словения и САЩ - наблюдатели).

Развитието на процеса СМО е пряко свързан с инициативата на САЩ и НАТО за ЮИЕ и през 1999/2000г. със създаване на SEEGROUP капацитет от СМО бе прехвърлен в Пакта за стабилност - Работна маса 3 /РМ-3/ (съпредседателствана в този период от България ). Практически основните проекти в областта по сигурността и отбраната са резултат от работата в рамките на СМО/ПзМ: прозрачност на военното бюджетиране, реинтеграция на освобождаваните в хода реформата, сътрудничество при действие в извънредни ситуации / гражданска защита, решаване на въпросите с минните полета / унищожаване на мини, въпросите по малките оръжия и леките въоръжения, контрол на търговията с оръжия и т.н. Тези проекти са вече финансирани чрез Пакта за стабилност от донори като Норвегия, Великобритания, Холандия и др. Практически РМ-3 позволява да се включи Босна и Херцеговина, а след настъпилите промени и СРЮ. Нещо повече СРЮ вече разглежда въпроса за присъединяване към ПзМ.

СМО влияе положително и на процеса на военно сътрудничество в басейна на Черно море с подготвеното споразумение за черноморски оперативни сили (BLACKSEAFOR).