Сближаването между Хавана и Вашингтон тревожи дисидентите в Куба

Сближаването между Хавана и Вашингтон тревожи дисидентите в Куба

Те се страхуват, че ще бъдат забравени от историята: кубински дисиденти демонстрираха в неделя срещу американския президент - за пръв път от 1959 г. Разтревожени са, че ще загубят основния си поддръжник, щом двете страни подновяват дипломатическите отношения.


Протестът открои безпокойството сред опозиционерите дни преди историческото посещение на американския държавен секретар Джон Кери, който ще открие днес посолството на САЩ в Куба и отново ще издигне над него звездното знаме, изчезнало от пейзажа на 3 януари 1961 г.


Този символичен жест ще изтрие и последните следи от студената война осем месеца, след като на 17 декември Барак Обама и кубинският му колега Раул Кастро обявиха сближаването между двете страни.


На протеста в неделя бяха арестувани за кратко 90 опозиционери, които участваха в шествие с маски с лика на Барак Обама. САЩ осъдиха арестите.


"Той (Обама) носи отговорност за ставащото (в Куба) - кубинското правителство набра смелост след преговорите" с Вашингтон, заяви минути преди да бъде арестуван политическият анализатор Анхел Моя. Той е съпруг на Берта Солер, водачка на Дамите в бяло - най-известното опозиционно движение в Куба. "Носим маски с неговия лик, защото той носи отговорността", подчерта наблюдателят.


Дисидентите са загрижени, че диалогът между Вашингтон и Хавана не бе последван от дискусия за правата на човека.


"След 17 декември кубинският въпрос изцяло се промени и мнозина наистина приветстват (тази промяна), но според нас процесът трябваше да е съобразен" с напредъка в сферата на човешките права, обясни пред АФП дисидентът Антонио Родилес, един от организаторите на протеста в неделя. "Темата за насърчаване на демокрацията остана на заден план, а се изговори много за насърчаване на чуждестранния бизнес и инвестициите", добави той.

Опозицията е разделена


Над половин столетие демонстрациите срещу поредния американски президент в Куба бяха организирани от самото комунистическо правителство на Фидел Кастро, а после на брат му Раул, който пое властта през 2006 г.


Днес критики срещу северния съсед отправят опозиционерите, обзети от опасения да не изгубят основния си политически и икономически покровител от последните десетилетия, когато федералният бюджет отпускаше всяка година милиони долари за "насърчаване на демокрацията в Куба".


Голяма част от средствата обаче не стигат никога до дисидентите от острова - утаяват се пътьом в касите на антикастристките групировки в Маями като Радио и телевизия "Марти", получаваща годишно 27 милиона долара.


В самата Куба не всички опозиционери са против неотдавнашното сближаване с Вашингтон.
Така изпъкват разногласията в кубинските дисидентски среди, неуспели до днес да се сплотят около обща платформа след революцията от 1959 г.


"Споделям мнението, че това е добре за Куба, защото премахва натиска, който режимът се опитваше да поддържа цели 50 години, за да мотивира своята закостенялост - натиска заради разногласията със САЩ", заяви за АФП умереният дисидент Мануел Куеста Моруа.
Таня Бругера се представя като "майстор на пластичните изкуства, който е с несъгласните" - и също одобрява затоплянето. "Нормализирането на връзките със САЩ е полезен за Куба етап, защото създава едно очакване, обезсилва инерцията и отваря пространство, за да си представят хората, че може да се действа по друг начин, дори ако в крайна сметка това не става", обясни тя за АФП.


Таня е наясно с нещата - в края на декември тя се опита да организира "артистичен пърформанс", на който всеки кубинец можеше да заяви каквото пожелае пред микрофон, поставен на Площада на революцията в Хавана. Акцията приключи с арести - задържани бяха 51 дисиденти и самата Бругера.

 

По БТА.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?