Шефът на НИМ щял да си тръгне след като завърши Голямата базилика

Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров съобщи, че най-вероятно ще се оттегли, след като завърши "последната голяма задача в професионалния си живот – възстановяването на Голямата базилика".

Писмото му до медиите е в отговор на подписката за пенсионирането му, организирана от проф. Ивайло Дичев и подкрепена от над 2000 човека. Акцията тръгна покрай скандала с готвената търговска сделка с вода от открития кладенец в Плиска, която Димитров наля в туби, а църковен служител освети. На 15 август, когато е църковният празник Голяма Богородица, флакони с водата с марката на "Рефан” трябваше да вървят безплатно с всеки продаден в. "Стандарт” в търговските пунктове "Лафка”. Цялата операция пропадна след острата реакция на премиера и дискусиите дали "чудотворната" вода не е пълна с нитрати и други вредни химикали.

Божидар Димитров посочва, че две неправителствени организации – фондациите "Приморско" и "Тангра - Танакра" са започнали съответно в петък и събота подписка в негова защита. На сайтовете на двете фондации няма и ред за организиране на такава подписка, а Mediapool не успя да се свърже с тях на посочените телефони.

Подписката в защита на Димитров - плесник върху националния нихилизъм и безродие

"Искам просто да изясня пред симпатизантите си, че те ще гласуват не толкова, за да остана директор (аз сам ще си отида един ден най-вероятно, когато завърша последната голяма задача в професионалния си живот – възстановяването на Голямата базилика), а в подкрепа на политиката на възстановяване на националната памет, безжалостно изтрита от османските завоеватели", се казва в писмото на Божидар Димитров.

Според него "това ще бъде силен плесник върху националния нихилизъм, безродие и примиренчество с "реалностите" в историята".

Човекът, който скромно се идентифицира с "възстановяване на националната памет, безжалостно изтрита от османските завоеватели", завършва с благодарност към фондациите "Приморско" и "Тангра - Танакра" за това, "че дават възможност на всички български родолюбци да се произнесат по случая".

Назначен по договор с Министерството на културата без конкурс?

В писмото си Божидар Димитров така и не изяснява въпроса дали законно заема поста шеф на НИМ. Твърди, че е назначен за директор на музея по договор с Министерството на културата "до конкурс".

Всъщност той е начело на НИМ от 1994 г. насам с две кратки прекъсвания. Последното беше, когато се отдаде на политическа кариера и стана общински съветник от ГЕРБ, а след това и министър без портфейл в първото правителство на Бойко Борисов, отговарящ за българите в чужбина. Борисов го извади от кабинета малко след като каза за част от археолозите, че са "шибани".

Така от началото на 2011 г. Димитров отново е директор на НИМ, а няма и следа от проведен конкурс, каквото е законовото изискване за заемане на длъжността.

През юни т.г. народният представител Иван Иванов задава въпрос на министъра на културата Вежди Рашидов за датата на конкурса, чрез който Божидар Димитров е избран на поста си.

"Проф. Божидар Димитров е избран с конкурс на по-ранен етап и изключително отговорно ръководи най-големия национален музей в страната", гласи изненадващият отговор на министъра, който така и не уточнява кога е бил последният конкурс, с който е избран Димитров и от коя дата тече петгодишният срок на правоотношението.

Академици, историци и професори в защита на Божидар Димитров

"Директорите се сменят при лоша работа в поверената им институция. Моята работа в НИМ с известна нескромност се оценява, като много добра и не е случайно, че в мотивацията на организираната от Ивайло Дичев този раздел от работата ми не се засяга", пише Божидар Димитров и изрежда трите мотива на проф. Дичев за исканата му оставка:

Обижда научната общност с недоказани твърдения

Обижда вярващите християни с езически измишльотини

Гордее се с това, че е бил сътрудник на ДС

Има търгашеско отношение към наследството, превръщано в бутафория пред туристите.

Първият мотив е чиста проба "осъждане за мнение в историята", пише Божидар Димитров и допълва, че "научната общност не е съставена само от Ивайло Дичев и Калин Янакиев".

"В подписката в моя подкрепа въпреки, че е в началния си стадий виждам имената на двама академици – историци, няколко професори, десетки млади историци", посочва той с очакване подписалите се в негова подкрепа да станат много повече до края на седмицата.

"А и за мнение осъждаха и наказваха само при комунизма. Тези ли времена искат да върнат Ивайло Дичев и Калин Янакиев. Господи помилуй!", пише Божидар Димитров.

Подкрепен и от клира

Шефът на НИМ съобщава още, че е получил и подкрепата на "клира", като подписи в негова защита са сложили свещеници, монаси, игумени, епископи.

"Очевидно те не смятат, че говоря езически измишльотини. И трудно могат да поддържат тезата на Калин Янакиев, че съм главен езически жрец на републиката, когато научат простия факт пазен от мен, поради характерната ми скромност, че досега съм събрал средства и построил изцяло или имам солиден принос на 30 (тридесет) християнски храма", пише Божидар Димитров.

Той съобщава имената на някои от тях, за да провери който иска. Това са храмовете в Неделино, Петрова нива, село Стряма – Пловдивско, Ахтопол, кв. "Меден рудник" в Бургас, родния Созопол, Гигенския манастир и т.н.

За ДС - ако някой намери нещо укоримо, да хвърли камък по мен

За сътрудничеството си с Държавна сигурност, проф. Димитров припомня, че е издал досието си в книга и призовава: "Ако някой намери нещо укоримо в него, нека публично хвърли камък по мен". Той е бил сътрудник на ДС от 1973 до 1990 г. в направление културно-историческо наследство.

Твърди, че не е сменял политическите си убеждения. Припомня, че е бил член на БСП, която е напуснал през 2009 г. преди изборите, когато мина към ГЕРБ. Тогава казва, че "една партия за един живот стига" и не бил член на друга партия.

С днешна дата уточнява, че симпатизира още "и на Патриотичния фронт и малко (в някои направления) и на АБВ (партията на бившия президент Георги Първанов, известен като агент Гоце на ДС) и дори на Реформаторите, нищо че Калин Янакиев и Ивайло Дичев принадлежат към тях".

С присъщия за ченгетата и несменяемите публични величия покровителствено - циничен тон, Божидар Димитров се обръща към съпредседателя на РБ: "По принцип нека Радан Кънев посъветва двамата юнаци да не воюват с мен на това бойно поле. Това е все едно ЦСКА от "В" група да играе срещу "Барселона"".

Търгашеското отношение към наследството

"И остава последното: "търгашеското отношение към наследството". Мисля като гледам медийната война, че това е главната причина за исканата оставка. Те са против (кой знае що) възстановяването на историческата памет чрез реставрацията на българските средновековни крепости, християнски храмове и манастири", пише Димитров.

"Дребната" манипулация в случая е, че никой от опонентите му не е против реставрацията на културно-историческото наследство, а срещу бутафорното му осакатяване и тоталната загуба на автентичност за сметка на евтини атракции.

Според него случаят с Голямата базилика в Плиска "просто препълни чашата на националния им нихилизъм". "Радвам се донякъде, че са принудени да нарушават една от Божиите заповеди – не лъжи", пише Божидар Димитров.

Той посочва, че не е възстановявал нито една крепост от 30-те вече частично възстановени. "Само съм казвал мнението си, че тази политика е правилна и общоевропейска".

"Художникът Комарницки рисува карикатури на които градя крепости с "итонг", а Горан Благоев твърди, че крепостите се вдигат с бетон. Дебела лъжа. В нито една от възстановените крепости не е използуван нито "итонг", нито грам бетон. Няма да бъдат използувани и при Голямата базилика", твърди Божидар Димитров.

До момента той не опровергава нито една медия или институция, която го титулува като "професор доктор". Всъщност Божидар Димитров е старши научен сътрудник втора степен, което отговаря на академичната длъжност "доцент". През 2014 г. за него е открита процедура в УНИБИТ за "професор", като формулировката е "за нуждите на Националния исторически музей". Няма данни процедурата да е приключила. Засега той е "почетен професор" на библиотекарския университет и твърди, че никога не се е титулувал като такъв.