Силни страни и слабости на новата научна стратегия

Има риск част от поетите ангажименти да не бъдат ефективно реализирани

Силни страни и слабости на новата научна стратегия

Новото Народно събрание има една спешна задача и тя е да приеме новата научна стратегия на страната. Проектът на т. нар. “Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г”. вече е готов, като той бе изготвен от екип от известни учени, подбрани от служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков. Проектът замества одобрената от Министерския съвет, но останала неразгледана от 43-тото Народно събрание “Обновена национална стратегия за развитие на научните изследвания 2025“.

Неприетата стратегия срещна тотална критика, защото нейните приоритети съответстваха на подопечната на Министерството на икономиката “Иновационна стратегия за интелигентна специализация“ (ИСИС). Дотам се стигна заради изискването новата оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ да съответства на приоритетите на Иновационната стратегия.

Но науката и иновациите имат различни мотивации и движещи сили. Иновациите не се базират на научноизследователски подход, те използват резултати както от науката, така и от практиката. Известно е, че научните области с иновационен потенциал не съвпадат с областите с изявен научен потенциал. В този смисъл предишната стратегия практически изключваше фундаменталните изследвания.

Предлаганият нов проект за стратегия до 2030 година до голяма степен отстранява този недостатък, но залегналите политики остават “пряко свързани и насочени да подпомагат осъществяването на приоритетите на ИСИС, както и изпълнението на оперативната програма“. По тази причина характерна особеност на предлаганата стратегия е, че тя акцентира върху приложните изследвания.

Приемането на стратегията е необходимо условие за продължаване на финансирането както на оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“, така и на оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”.

Науката у нас е в траен упадък

Предлаганият проект е изграден със сравнително обективен експертен подход като започва с реалистичен анализ на състоянието на научноизследователската дейност. Отбелязано е, че с пропуските и недостатъците в дейността си структурите в системата на МОН не осигуряват ефективното изпълнение на сега действащата Стратегия за научните изследвания.

На основата на наукометрично проследяване на динамиката на научните резултати в интернационален мащаб и анализ на слабостите на научната система е формулирано правилното заключение, че отсъствието на последователна национална политика за наука през последните десетилетия е довело до постепенно и трайно унищожаване на научния потенциал на България.

В проекта се споменава, че причините за наблюдавания упадък се коренят не само в ниското ниво на публично и частно финансиране, но и в недостатъци в нормативната уредба и нежеланието на научната общност за реформи. Отбелязано е, че след отпадането на единните национални критерии за кариерно израстване стимулите за провеждане на висококачествени научни изследвания рязко намаляха, което доведе до понижаване на качеството на научните изследвания.

За първи път се прави обективна експертна оценка на положението и общо взето правилен анализ на причините. Би трябвало по-ясно да се предаде, че спадът е не толкова в количествените, колкото в качествените показатели. Както знаем, съществена слабост се оказа липсата на административен капацитет за проектно финансиране. Посочването на ниския социален статут на учените като причина за спада не е твърде коректно, защото той е по-скоро следствие.

Важно е качеството, не количеството

Визията и целите на предлаганата стратегия са насочени към допринасяне за икономически растеж и повишаване на качеството на живот като краен резултат. Една от поставените специфични цели, свързана с човешките ресурси, е “повишаване на броя на учените до характерни за ЕС нива”. Тази цел е неточно поставена поради разпространената невярна представа за броя на учените с научна степен и/или звание в нашата страна. Всъщност, в проекта няма представени статистически данни, които да показват че този брой е нисък. Съществуват неверни данни, които се базират на българската статистика (а оттам и на Евростат) за категорията “изследовател” (researcher), в която са отчетени само научните състави на БАН и ССА и тези университетски учени, които имат договори с НИС.

Извън статистиката остават голяма част от университетските учени (някои университети дори нямат НИС). Ако се вземат предвид всички граждани на научни длъжности и/или носители на научна степен (особено през последните години при новия ЗРАС), България отива на едно от първите места в ЕС по брой на учени на глава от населението. Не количеството, а качеството на българските учени трябва да бъде целевият проблем.

Както бе обърнато внимание, традиционни за страната области с потенциал във фундаменталните изследвания не съвпадат с приоритетните области на ИСИС. Поставени са цели както за възстановяването на международно видимите позиции във фундаменталните изследвания, така и за поощряване на приложни изследвания в ИСИС-приоритетите. Трябва да се има предвид, че има разлика между иновации и приложни изследвания. Като правило приложните изследвания произтичат от фундаменталните изследвания, а иновациите – от технологичното развитие. Слабост на предлагания проект за научна стратегия е, че заради оперативната програма приложните изследвания се обвързват с иновациите.

Трябва да се има предвид, че стратегията за научните изследвания формално не задължава публичните научни организации като БАН и университетите. Академичната автономия е независимото определяне какво и как да се изучава, а не административно самоуправление. Отговорност на държавата е да реализира стратегията с лостовете на финансирането и нормативната база. Проектът предвижда публичното финансиране да достигне 0.7% от БВП към 2022 г. и 1% - през 2025 г.

Същевременно се предвижда до 2026 г да бъде достигнато средното европейско научно ниво. Дейностите, които са планирани в хоризонталната политика за финансиране, не дават увереност, че тази цел ще бъде изпълнена. Не се разбира колко средства ще се отделят за проектно финансиране, с което държавата най-ефективно може да въздейства върху качеството на научните изследвания (програмното финансиране остава несигурно и насочено към тематичните области на ИСИС).

От предвидените дейности за осъществяване на хоризонтална политика за нормативни промени не става ясно как ще бъде изпълнена препоръката от Партньорската проверка за преструктуриране на Фонд “Научни изследвания“ (ФНИ) в една политически и оперативно независима агенция за финансиране на научни изследвания. Трябва ясно да се каже, че понастоящем у нас няма админнистративен капацитет за изграждане и осигуряване на нормално функциониращ, модерен компетентен и независим фонд за наука. Задачата трудно би се решила без привличане на международна помощ.

От друга страна, трябва ясно да се осъзнае, че целите на предлаганата стратегия няма да може да бъдат изпълнени без целенасочено проектно финансиране чрез модерен, безупречно функциониращ ФНИ.

Ще има съпротива от привържениците на статуквото

Реализирането на някои от залегналите политики в проекта крие някои рискове, които не са анализирани и взети под внимание. Например, политиката за развитие на човешкия потенциал неминуемо ще се сблъска с нежеланието на научната общност като цяло за сътресения, конкуренция и реформи.

Този проблем би трябвало да бъде анализиран и да бъдат предвидени дейности, свързани с промени в Закона за висшето образование и Закона за БАН. Политиката за развитие на научната инфраструктура е почти изцяло поставена в зависимост от реализирането на оперативната програма, което също крие рискове. Не се вижда и финансирането на приложни изследвания, произтичащи от фундаменталните изследвания в области с традиции и постижения, но непопадащи в приоритетните области на ИСИС.

Въпреки констатацията за слабости и недостатъци в структурите на Министерството на образованието и науката (МОН), няма предвидени мерки за заздравяване на тези структури. Анализът показва, че МОН няма необходимите квалификация и капацитет за осъществяване на оперативната дейност по изпълнение на стратегията. В документа трябва да залегнат дейности и мерки по отношение на административния капацитет на министерството и новата Изпълнителна агенция за наука, които да осигурят необходимото качествено управление, мониторинг и контрол на изпълнението на стратегията.

От особена важност за изпълнението на стратегията е предвиденият Международен контролен съвет. Не трябва да се допусне неговото създаване и функциониране да се окаже неуспешно - трябва да се поставят срокове и отговорници за неговото организиране и нормално функциониране.

*Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’. Заглавието е на редакцията.

Още от Анализи и Коментари