Скопие се притеснява от "замразен конфликт" със София и иска нов подход

Скопие се опасява от "замразен конфликт" със София и ще иска да заложи на нов "рационален подход, необременен от емоции". Част от него е т.нар. план за действие, който предстои да бъде обсъден на подготвящата се среща между правителствата на двете държави. Това стана ясно от обясненията на външният министър Буяр Османи.

В същото време обаче говорителят на македонското правителство Душко Арсовски каза, че кабинетът е "силно мотивиран да намери общ език по отворените въпроси, но няма промяна в позициите ни по преговорите с България – за македоснката идентичност, народ и език не се преговаря".

"Апелираме да не се влиза в кръг от обиди, обвинения и реч на омразата, които няма да донесат добро на никого и най-малко за македонския и българскоя народ", каза Арсовски, цитиран от "Фокус".

Планът за действие обаче няма да доведе до промяна в българската позиция да не подкрепи преговорната рамка на Северна Македония за ЕС.

Очаква се в плана да бъдат заложени съвместни действия по Коридор 8 и засилено сътрудничество в образованието, енергетиката, културата, икономиката, медиите, информационното общество и т.н.

Чувствителните въпроси за историята, формулировката за езика и малцинствата остават на масата. Засега българското правителство не е коментирало в детайли плана за действие, който се подготвя. София обаче ясно каза, че настоява за подписването на нов документ към неработещия договор за добросъседство, а Скопие не е готово на подобна стъпка.

В сряда българската външна министърка Екатерина Захариева коментира пред бТВ, че би искала отношенията със Северна Македония да се върнат в границите на нормалността.

"Правим всичко възможно за това. Ще дарим ваксини на Северна Македония в най-скоро време, чакат се доставки от трите одобрени от Европейския съюз производители. Не сме се отметнали. България ще предостави ваксини, когато има достатъчно количество и за българските граждани", каза Екатерина Захариева. 

На този фон проф. Кирил Топалов, който е член на съвместната историческа комисия, коментира пред БНР, че Скопие не спазва договора от 2017-а година и се "опитва да го заобиколи с разни планове".

Скопие се опасява от замразен конфликт

Външният министър Османи коментира от своя страна, че България е загубила доверие в прилагането на Договора за добросъседство от 2017 година.

Според него емоциите трябва да бъдат оставени настрана и Скопие трябва да продължи с рационалност преговорите с България.

"Трябва да възстановим доверието. Постигнати са големи крачки в секторното сътрудничество и сега, поради определени различия, които имаме, изглежда се обезсилват успехите ни", каза първият дипломат на Скопие в емисията "Студио 10".

Османи коментира, че Република Северна Македония и България са в нова фаза на двустранните отношения, в която разумът има предимство пред емоциите.

"Докато има отворени въпроси, трябва да говорим. Не трябва да позволяваме това да ескалира в замразен конфликт, защото това, както видяхме в предишни ситуации, само ще влоши перспективите. Трябва да общуваме, но сега трябва да се съсредоточим върху онези теми, при които имаме най-малко различия. Съдбата на много бизнеси и семейства, които са част от икономическия и търговски обмен, зависи от секторното сътрудничество. Да се грижим за нашите граждани. Първо да се създаде основа за доверие, да се създаде основа за други теми“, каза първият дипломат на Северна Македония.

Очаква се министрите на външните работи на Република Северна Македония и Република България да договорят датата на провеждане на втората междуправителствена конференция, на която трябва да бъде приет план за действие. Според Скопие той вече е на 99% готов.
България от месеци протестира, че Скопие отлага междуправителствената среща, която се свиква съгласно Договора за добросъседство от 2017 година.

Скопие се надяваше да вдигне българската блокада върху началото на преговорите за ЕС през първата половина, но управляващите там признаха, че това едва ли ще стане и дори съобщиха, че "замразяват" темата, за да не станата част от предизборната кампания в България.

Скопие се опитва да заобиколи договора с "разни планове"

По-късно в сряда проф. Кирил Топалов, който е член на съвместната историческа комисия, коментира пред БНР, че Скопие не спазва договора от 2017-а година и се "опитва да го заобиколи с разни планове".

Професорът посочи, че страната ни винаги е гледала на Северна Македония като на кръвни роднини, а "те гледат на нас със свирепа враждебност".

"България признава идентичността на македонците, тя е от 1944-та година, но въпросът е, че те фалшифицират историята", посочи Кирил Топалов.

По думите му, ако македонците искат да говорят с българите полезно и смислено, трябва първо да преоценят неверния си възглед към историята си.

"Може ли част от българското население, която е част на бежанци от Македония, да приеме, че прадядовците и дядовците им са били небългари и са говорили небългарски език. Това е абсурдно! От тях се иска само най-малкото нещо - да признаят историческите си корени, оттам нататък пътят им е отворен за навсякъде", посочи той.

Топалов коментира, че непризнаването на историческите корени дава база за зловеща антибългарска пропаганда в Република Северна Македония, която нарича българите фашисти, татари и т.н.

Проф. Кирил Топалов прогнозира, че която и партия да спечели изборите през април, курсът на България спрямо РСМ няма да бъде променен.

"Македонците да не се надяват много на това, че след изборите Бойко Борисов или друг, който спечели, ще вземе друга линия. Никой няма да поеме друга линия! Линията на национално-историческото достойнство никой няма да я промени. Това е политическо самоубийство и в Скопие трябва да го знаят", каза той.

И след изборите обаче не се очаква съществена промяна в българската позиция, тъй като почти всички по-големи партии с изключение на ДПС, както и президентът Румен Радев, подкрепят подобен твърд курс. Социологически проучвания показаха, че подобно е и желанието на мнозинството български граждани.