Слабостта в Германия спъва някога силната Меркел в Европа

Трудно е да се сети човек какво още можеше да направи Ангела Меркел през последните седмици, за да подтикне останалите европейски лидери към постигане на консенсус за периода след Брекзита.

При подготовката за срещата на върха на 27 от 28-те страни членки на ЕС (без Великобритания) в Братислава, която се проведе в петък, германският канцлер се срещна лично с 24 от 26-те си колеги.

Преди това тя посети Варшава, Талин, Прага, Париж и италианския остров Вентотене. В крайна сметка всичките тези внимателни консултации и искреното усилие да покаже на всички, че Германия не определя еднолично дневния ред, не доведоха до никакъв резултат.

Братислава беше пълен провал. Френският президент Франсоа Оланд и словашкият домакин Роберт Фицо демонстрираха съпричастност и определиха доста слабите резултати от срещата на върха, наречени "Пътна карта от Братислава", като крачка напред. Италианският премиер Матео Ренци и неговият унгарски колега Виктор Орбан обаче започнаха да критикуват документа, още преди мастилото да е изсъхнало.

"Не знам какво има предвид Меркел, когато говори за "духа на Братислава", заяви Ренци през уикенда. "Ако нещата продължават така, вместо за духа на Братислава, ще говорим за призрака на Европа".

Меркел задаваше курса на Европа близо едно десетилетие. Отговорът на блока на кризата в еврозоната бе определен в Берлин. Подобно на Минските споразумения за Източна Украйна и договора между ЕС и Турция за намаляване на миграционния поток към Европа. Братислава обаче показа, че задълбочаващите се проблеми на Меркел у дома, задълбочили се още повече от ужасния резултат на нейния Християндемократически съюз (ХДС) на регионалните избори в Берлин в неделя, подкопават влиянието ѝ отвъд границите на Германия.

"Меркел открива, че в резултат на кризата с бежанците няма твърде много приятели в Европа. А ѝ трябват приятели и съюзници по много въпроси", заяви бивш високопоставен служител на Европейския съюз, работил в тясно сътрудничество с германския канцлер при кризата в еврозоната.

Събеседникът, пожелал да остане анонимен, каза, че не вижда алтернатива на Меркел в ХДС, Германия или Европа. Въпреки това той е на мнение, че съпротивата срещу лидерската роля на Германия само ще се засилва.

Меркел е лицето на германската непреклонност и на отворените граници на Европа - двете политики, които активизират популистките партии в Европейския съюз, и, както подшушват служители в някои европейски столици, може да са подтикнали британците към Брекзита.

Отслабена фигура

Шансовете на Меркел да се сниши и да се опита да спечели четвърти мандат на изборите догодина остават високи, въпреки поредицата неуспехи на регионалните избори и вредния спор с традиционния ѝ коалиционен партньор, Християнсоциалния съюз, заради политиката ѝ на посрещане на бежанците с добре дошли.

На необичайно самокритична пресконференция вчера, на която призна тлеещите разделения в Европа заради бежанците, тя отказа да каже дали ще се кандидатира. Ако обаче се яви на изборите и спечели, Меркел ще го направи като отслабена фигура както у дома, така и в Европа. Това може да доведе до последствия на редица европейски фронтове.

Берлин вече е в отбранителна позиция по отношение на икономическата политика, принуден да приеме неефикасността на бюджетните регулации на Европейския съюз в случая с нарушителите на правилата за бюджетния дефицит Испания и Португалия и с меката парична политика на Европейската централна банка.

Меркел претърпя поражение и в преследването от една година на целта да убеди партньорите на Берлин от Европейския съюз да приемат мигрантски квоти. В Братислава тя се съгласи да освободи източноевропейските страни от този ангажимент, като прие предложението им за "гъвкава солидарност" в кризата с бежанците. Въпреки това Орбан почувства необходимост да осъди политиката ѝ като "саморазрушителна и наивна".

Следващият тест за влиянието на Германия може да е запазването на единство в Европейския съюз за санкциите, наложени на Русия заради кризата в Украйна. Въпреки поредната дипломатическа совалка на външния министър Франк-Валтер Щайнмайер, представители на германските власти признават в частни разговори, че са принудени да мислят за алтернативи на Минските споразумения, с които е обвързано вдигането на санкциите.

"Въпросът е как да трансформираме (договореностите от) Минск в нещо друго", каза един служител. "Те се превръщат във все по-разочароващо занимание, участниците в което плащат политическа цена."

Ренци и Орбан, които дадоха отпор на Меркел в Братислава, са сред най-големите скептици в Европейския съюз за икономическите и финансови санкции, наложени на Москва преди две години заради анексирането на украинския Кримски полуостров и подкрепата за бунтовниците в Източна Украйна.

През уикенда словашкият премиер Фицо определи санкциите като неефективни и вредни за Европейския съюз. Русия, заяви той в интервю за Ройтерс, е направила повече от Украйна, за да изпълни задълженията си по Минските споразумения.

Ключов вот във Франция

Другото голямо изпитание за Меркел и Европейския съюз е Брекзита - игнорираният в Братислава очевиден проблем. След референдума във Великобритания през юни тя предпочита да постигне споразумение с Лондон, което да задържи британците на близка орбита.

И тук обаче Меркел се сблъска със силна съпротива, по-специално от страна на французите, които обещават да направят Брекзита колкото се може по-болезнен за Великобритания.

Връзката между Берлин и Париж, която от десетилетия е двигателят за задълбочаване на европейската интеграция, може да държи ключа за това как блокът ще се справи с новата епоха на разединение.

Възможно е тя да спомогне и за определянето на това дали Меркел ще продължи да играе важна роля във формирането на политиката в Европа или ще стане една отслабена, по-изолирана фигура.

Масово се очаква Оланд, който лоялно подкрепи Меркел в Братислава, да загуби поста си през пролетта.

Ако той бъде заменен от Ален Жупе, бившия центристки премиер, някои виждат възможност Меркел да възстанови до известна степен консенсуса и курса на Европа.

"В идеалния случай, в края на следващата година ще имаме канцлер Меркел и президент Жупе. Тогава Германия и Франция ще могат отново да се превърнат в двигателя на една по-дълбока европейска интеграция", заяви бившият служител на ЕС.

Ако на изборите във Франция обаче победи бившият президент Никола Саркози, някои се опасяват, че ситуацията ще стане непредвидима.

Когато управляваха едновременно Берлин и Париж между 2007 г. и 2012 г., Меркел и Саркози преодоляха едно трудно начало, гравитирайки един към друг през годините на напрегната борба с кризи. Накрая те вече бяха известни с общото прозвище "Меркози". През последните месеци обаче Саркози застана в опозиция на Меркел по много от значимите въпроси - от бежанците и националната идентичност, до Турция, Русия, Брекзита и дори климатичните промени.

"Пропастта със Саркози стана огромна", каза висш германски служител. "Ако той бъде избран, това може да се окаже колосален проблем за Меркел."

Тогава на Братислава може да се погледне като на момента, когато германският канцлер загуби Европа.

По БТА