След Биохим, Банк Аустрия купи и Хеброс

След приватизацията на банка "Биохим" преди две години, в сряда вечерта Банк Аустрия Кредитанщалт (BA-CA) подписа споразумение за покупката на втора българска банка - Хеброс банк, съобщиха от финансовата институция.

Дъщерната на германската Хипоферайнсбанк (HVB) купи 99.9% от Хеброс, продавачи са независимите инвестиционни компании SWC BV и SWR Investment.

BA-CA придобива пряко 90% от акциите на Хеброс Банк, а останалите близо 10 стават собственост на дъщерната ѝ банка у нас HVB Bank Biochim (банка "Биохим"). Около 0.1% от Хеброс Банк са собственост на миноритарни акционери.

Точната цена на сделката не се съобщава. "Цената на придобиване е малко над два пъти счетоводната стойност на капитала", обяви Ерих Хампел, главен изпълнителен директор на ВА-СА, цитиран от пресцентъра на "Биохим".

Според източници от деловите среди, цитирани от АПА, Банк Аустрия е платила над 100 млн. евро за Хеброс банк.

"С покупката пазарният дял на BA-CA в България достига 10%, което планираме да постигнем на този стратегически и основен за нас пазар", коментира още Хампел.

От съобщението става ясно, че интегрирането на двете финансови институции се планира за 2006 година.

Заедно HVB Bank Biochim и Хеброс Банк обслужват повече от 600 000 клиенти. Активите на двете банки достигат общо около 1 млрд. евро (по международните счетоводни стандарти), което ги нарежда на четвърто място сред банките в България.

Общият пазарен дял на Биохим и Хеброс банк в банковото кредитиране е 11.6%, което ги прави втория по големина заемодател в България. Двете заедно стават пазарен лидер в бизнес кредитирането с пазарен дял от 11.2% и трети в кредитирането на дребно с дял от 12.6%. По отношение на депозитите, двете банки заедно са на четвърто място с пазарен дял от 9.7%.

Хеброс Банк беше създадена чрез сливането на девет държавни банки през 1993 г. Тя беше продадена през 2000 г. на Regent Pacific Group ("Риджънт Пасифик Груп"), като през последните четири години банката беше преструктурирана и модернизирана.

Банката се специализира в банкирането на дребно и в обслужването на малкия и среден бизнес. Активите на Хеброс банк са в размер на 291 млн. евро (по международните счетоводни стандарти към 30 юни т. г.) и пазарен дял от 2.9%. Тя е десета по големина финансова институция на българския банков пазар. Банката обслужва 210 000 клиенти в 92 клонове и офиси, където работят 1000 служители.

Биохим е четвъртата по големина банка в страната, с активи от 793 млн. евро, 1500 служители, 151 клонове и офиси и повече от 400 000 клиенти.

За сливането между Хеброс банк и Биохим съобщиха Дау Джоунс, ДПА и АПА. Агенциите напомнят, че сделката трябва да се одобри от съответните органи в България.

Като добър сигнал за банковата система и засилване на конкуренцията коментира сделката бившият управител на БНБ Светослав Гаврийски. "Вече се оформят 4-5 много големи банки, което ще създаде проблеми на по-малките банки и ще им се наложи да помислят как да засилят конкурентоспособността си - да отпускат повече кредити, да предлагат повече услуги, което може да стане чрез увеличение на капитала или чрез сливане", коментира Гаврийски пред Mediapool и радио "Нова Европа".

Според него обаче от персоналното решение на Банк Аустрия не може да се прави извод за началото на някаква тенденция и процес на продължаващи сливания на банковия пазар у нас.

Според Асенка Христова от анализаторското звено "Индъстри уоч", очакваното от банковите среди сливане може би е началото на един относително траен процес, който евентуално ще добие по-масови измерения след присъединяването на България към ЕС. Тя визира възможността чуждестранните банки свободно да предлагат услуги у нас, без специално лицензиране от БНБ. Предвид големия потенциал на развитие на банковия сектор в България, Христова прогнозира засилен интерес от страна на чужди банки да установят присъствие на пазара. "Най-реалистичният сценарий да направят това е като използват готова инфраструктура и клиентска база, тоест като придобиват вече действащи банки", смята тя.

Самото сливане на Биохим с Хеброс банк според нея едва ли ще притесни сериозно малките банки, защото много от тях и в момента успяват да печелят доста агресивно пазарни дялове, при все че концентрацията в сектора е относително висока.

По-сериозен проблем пред тях ще се окаже необходимостта след 2007 г. да отговорят на стандарта "Базел 2", което изисква допълнителни разходи.

Единият начин е да оскъпят банковите си продукти, но това е малко вероятно предвид конкуренцията в сектора, смята Христова. Вторият вариант е да компенсират чрез съкращаване на други оперативни разходи. Според нея именно по тази линия може да се очаква известна склонност на по-малките банки да се обединяват - и то не само с банки, но и с други финансови компании и да формират финансови групи, при които може да се постигне значителна икономия чрез ползване на обща инфраструктура, съкращаване на необходимия персонал и т.н.