Следконгресното бъдеще на БСП тъне в мъгла

Независимо от разминаването в оценките си, анализаторите са единни, че разцепление няма да има

Следконгресното бъдеще на БСП тъне в мъгла

Приключилият конгрес на БСП, който преизбра Сергей Станишев за председател и остави бившия президент Георги Първанов пред неясно политическо бъдеще, предизвика взаимно разминаващи се оценки от страна на анализатори, които от години следят процесите в левицата. Според едни не се е случило нищо, просто се запазва статуквото. Според други БСП е дала сериозни заявки за промяна и единство. Трети предричат много по-лоши сценарии като оттегляне на симпатизанти, заради отказа от вътрешни реформи.

Независимо от публичния сблъсък между лагерите на Станишев и Първанов преди конгреса, никой от наблюдателите не е очаквал форумът да доведе до разцепление.

Политологът Татяна Буруджиева коментира пред Mediapool, че партията ясно е показала, че ще остане единна, а приближените до Първанов не бива да претендират за места в тясното ръководство. Бившият президент най-сетне да поработи малко, без да заема конкретен пост, смята Буруджиева.

Ще има ли римейк на сблъсъка Станишев- Първанов догодина?

Конгресът ясно показа желанието на делегатите да се престане с вътрешните битки, а левицата да се концентрира върху предстоящите догодина избори, каза тя. Според Буруджиева именно това не е успял да разчете Първанов, който преди сам да си направи отвод за председателското място, беше основният конкурент на препотвърдилия лидерството си Станишев.

“Първанов не разчете по време на конференциите по места, че не трябва да продължава битката. На конгреса това му стана ясно, което стана и повод за отказа му от състезание”, обясни Буруджиева.

Според нея случилото се на форума не е било подготовка за истинска атака от страна на Първанов след изборите догодина.

“Томахавките бяха изровени не защото трябваше да се направи някакви репетиция за битка, която да се проведе на следващ етап. Много жалко, ако господин Първанов до такава степен не си познава партията, че да му трябва репетиция”, продължи разсъждението си Буруджиева. “Ако истинската битка е планувала за след изборите следващата година, защо тогава Първанов не оспори лидерството на БСП?”, попита тя.

Според нея приближените на бившия президент не трябва да се надяват на партийни постове, защото това би било некоректно към съмишлениците на Станишев, които “гледат в една посока”.

“Председателят можеше да предложи ръководни постове на инакомислещите, ако в партията имаше действително нарушение на единственото, ако тези хора имаха реална власт и влияние в БСП. Ако се замислите, дори самият Първанов не пожела да види колко влияние има в БСП, като се подложи на гласуване. Специално пък хората на Първанов, които влязоха като делегирани членове в Националния съвет на партията, защо да получават власт, те ясно показаха, че нямат самочувствието”, смята Буруджиева.

Работата в една партия е екипна, а “след като си показал, че си на различна позиция, няма защо да ти се дава власт за сметка на всички, които са работили, които имат повече право да си ръководят партията и имат общи цели”, допълни тя.

“Нека им се даде втори шанс, но постове – би било лош знак. Излиза, че най-добре да направиш на различен, за да не те обидят и да те поканят да ръководиш. Това е свободия и не е партиен екип. Това е все едно да спечелиш изборите и да поканиш опонента си да е премиер, защото е един много хубав човек”, заключи политологът.

Приласкаването на инакомислещите е политическа мъдрост

На различно мнение по тази тема се оказа социологът Юрий Асланов. Пред Mediapool той заяви, че ако Станишев покани в партийното ръководство някой от своите опоненти, приближени до бившият президент, това ще е знак за “зрялост, политическа мъдрост и пресметливост”.

Асланов се съмнява председателят на БСП да покани Кирил Добрев в Изпълнителното бюро или други структури на Националния съвет, но Драгомир Стойнев трябвало да получи втори шанс.

“Драго Стойнев като експерт не трябва да бъде изгорен. Той натрупа и парламентарен опит. Затова смятам, че той може да получи втори шанс”, заяви Асланов.

Той обаче също е на мнение, че ако някой в БСП продължи войната, той рискува да си навлече омразата на партията.

Въпреки, че според Буруджиева конгресът е довел до някакъв вид промяна на партията, заради приетите документи, Асланов все още вижда в тях само намерения и декларации.

“Би могло конгресът да се случи да окаже влияние на изборите, ако акцентът се съсредоточи върху съдържателната част на конгреса – насоките за управленски реформи”, обясни той.

По думите му още не може да се направи цялостен извод как е протекъл партийният форум, защото има опасност “всичко това да се окаже лицемерие”.

“Въпреки взаимните заклинания може да се окаже, че знамената не са свити и боят продължава. Може пък да се окажем изненадани от някаква по-голяма мъдрост и зрялост”, обобщи Асланов, според когото окончателни изводи дали противоборството е приключило, ще могат да се направят след около две седмици, когато се конструира тясното партийно ръководство.

Липсата на дебат може да доведе до отлив на симпатизанти от БСП

Напрегнатият за социалистите уикенд не е променил нищо в партията, коментира пред Mediapool социологът Живко Георгиев. Този извод се налага заради несъстоялия се дебат.

“Засега не виждам решения, които да променят кардинално БСП, или които да я позиционират по друг начин за вота догодина”, обясни Георгиев. “Бъдещето на социалистическата партия остава същото каквото беше и преди”

Въпреки това обаче Георгиев предвижда, че предстоящите след година парламентарни избори по-скоро ще “умиротворят противопоставянето” между двата лагера, но “някои няма да имат особен интерес да работят за достойно представяне на БСП”. “Не че ще пречат, просто ще бъдат демотивирани да работят”, обясни социологът.

Тъй като няма промяна в кондицията на БСП, няма и предпоставки тя да се позиционира по различен начин спрямо ГЕРБ на изборите догодина, допълни Живко Георгиев.

“БСП не направи крачка към по-висока конкурентоспособност и именно заради това са възможни и по-лоши сценарии – поради това, че нямаше промени, част от симпатизантите да се оттеглят в друга посока”, прогнозира социологът.

“Нямаше дебат, не стана дума за бъдещето и за визиите за него, не виждам изобщо смисъл от този конгрес”, заключи той.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?