София използва "Южен поток" да притиска Москва за "Белене"

При отсъствието на надеждна, обща европейска енергийна политика, България се ангажира с Русия на двустранна основа – без подкрепа от Брюксел или от отделни европейски страни, се посочва в анализ на World Politics Review, който разглежда преговорите на България с Русия за "Южен поток" и изграждането на АЕЦ "Белене".

Според автора на материала Питър Дорман от Center for European Policy Analysis, България свързва участието си в "Южен поток" с руско финансиране за изграждането на втората атомна централа, чрез която да си извоюва по-голяма енергийна независимост за в бъдеще.

В материала се отбелязва, че проектът "Белене" се сблъсква с финансови трудности заради глобалната криза и българското правителство е било принудено да се обърне към Кремъл като единствен възможен кредитор.

В този контекст преговорите за "Южен поток" се случиха в подходящ момент за българския премиер Станишев. България предоставя важен алтернативен път за тръбата, заобикалящ Украйна и осигурява най-кратката връзка между Черно море и Италия – основната дестинация за газа от "Южен поток". Правителството прецени, че може да свърже участието си в руския проект срещу допълнителен кредит от 5 млрд. долара за АЕЦ "Белене", се казва в анализа.

Допълва се, че възродената ядрена програма на България може да е идеалното решение да се покрият изискванията на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. Според новите регламенти, страната трябва рязко да свие емисиите на парникови газове до 2020 г. Това е тежко бреме за България, чието електричество се произвежда 44% от въглища. За разлика от проспериращи страни членки като Германия, България няма възможност да отдели средства за слънчеви панели, да финансира огромни паркове за вятърна енергия или водни централи. Ядрената енергия е една от алтернативите, но липсата на финансиране натежа доста на правителството.

В публикацията се отбелязва, че искането на Станишев за руско финансиране на "Белене" провокира протести от опозиционните партии.

"Защо всеки изтръпва, когато се казва, че България ще вземе заем от Русия? Руските пари по-лоши ли са от кувейтските, оманските или някои други", запита по този повод Петър Кънев от управляващата социалистическа партия.

Ясно е, че руските пари може би са еднакви с другите, но цената им може да се окаже различна. Особено в случай, че Кремъл успее да придобие целия или част от българския дял в енергийния проект, както министърът на икономиката Петър Димитров предположи, пише World Politics Review.

В анализа се посочва, че когато "Южен поток" бъде финализиран, София ще го загуби като инструмент за влияние спрямо Москва.

Тогава ще излязат наяве нерешени въпроси като структурата на собствеността на смесеното предприятие, което ще експлоатира тръбата на българска територия, и което ще е в непрозрачния обсег на "Газпром".

Както руският вицепремиер Игор Сечин отбеляза злокобно: "Важното е, че получихме съгласието на България да участва ..... Останалото ще се доуточни на ниво компании."

Отвъд Атлантика, руските стремежи за контрол върху стратегически активи вътре в ЕС, продължават да предизвикват враждебни настроения към растящото и понякога неприемливо политическо влияние на Русия върху новите членки на НАТО и близки американски партньори. Докато САЩ се разпиляват навсякъде, "Газпром" е съсредоточил усилията си да засили енергийното си влияние в Европа чрез иновативни и оригинални подходи. Вашингтон трябва да продължи да подкрепя усилията на Брюксел да откъсне ЕС от руския газ. Но докато Европа се опитва да постигне консенсус относно енергийната сигурност, Кремъл ще продължи да затяга примката си, пише в заключение World Politics Review.