София ще бъде град, в който хората искат да отглеждат децата си

Пълният комфорт, който има ГЕРБ с мнозинството си в сегашния Столичен общински съвет, по-скоро не е в полза на града, казва в интервю за Mediapool Трайчо Трайков, водач на листата за кандидати за общински съветници в София на Реформаторския блок. Според него РБ може да е полезен за управлението на столицата, което в последните години върви към по-добро, но трябват по-радикални решения за проблемите с малкото детски градини, с контрола върху ремонтите и почистването.

За сегашното общинско управление зеленият град не е приоритет, София се развива в полза на автомобилистите, а Витоша е откъсната от столичани и гостите на града, смята още водачът на листата на РБ.

Г-н Трайков, какво накара един бивш министър да поиска да се впусне в общинското управление?

Първо - бях номиниран от Реформаторския блок и приех, защото участвах в създаването му и съм отговорен човек. Второ - мисля, че в София има неща, които не е трудно да се оправят, а са важни.

Кои са нещата, които най-много Ви дразнят в града?

Аз имам два приоритета – ефективното управление на общинските активи и София да бъде добро място за отглеждане на деца. По втория въпрос основните теми са детските градини и градската среда – придвижване, чистота (включително и на въздуха), сигурност.

Необяснимо е как на фона на това, че всички признават демографската криза за основен риск пред страната ни, София години наред не може да реши елементарен проблем като този с недостатъчните детски градини.

Безспорно напредък в последните години има, но той не е достатъчен. Не може да се разполага в хоризонт от няколко мандата решаването на проблем, който ежегодно засяга хиляди деца и родителите им.

Родителите са принудени да правят какви ли не еквилибристики, за да запишат децата си. То не са фалшиви адреси, местоработи, измислени болести и разводи. Сбъркан модел, който напълно ненужно създава среда на корупция и измами и накрая успехът на някои е за сметка на други.

А има опции. Едната е да заявиш – трябва да се изградят 50 или колкото са необходими детски градини за една година. Осигуряваш ресурса – собствен, заеми, няма значение. Строители колкото искаш, много биха участвали и на принципа на публично-частно партньорство. Заявяваш, че това е приоритет и го правиш. Вариант е и субсидията, която общината дава за дете в детска градина, да се дава и за посещение в частна. Това ще облекчи значително семействата, които не успяват да се класират.

Боде очите и трудното придвижване на майки с колички и на инвалиди в града. При всяко градско преустройство пешеходците се вкарват под земята, а много подлези са неподдържани и труднодостъпни. Те трябва да бъдат подсигурени с подходящи рампи, но генерално градът трябва да се мисли от гледна точка на пешеходеца.

Следващият проблем е с чистотата и сигурността на парковете и градинките. Решенията включват осветление, видеонаблюдение, общински патрули. Собствениците на кучета трябва да бъдат улеснени да поддържат чистота (например със слагането на специални кошчета с пликове), но и санкционирани, ако не го правят. Апропо, крайно закъсняло е създаването на регистър на маркираните кучетата в града. В момента едва 6% от собствениците регистрират кучетата си, не на последно място и защото не получават услуга срещу парите си, а чиповете, за които трябва да платят, не помагат кучето да им бъде върнато, ако се загуби.

Къде виждате резерви за по-ефективното управление на активите на столицата?

В момента индикатор, че нещо не е съвсем наред е липсата на регистър на обществените поръчки и на плащанията, въпреки че е известно, че отдавна общински съветници имат такива инициативи. Дори и всичко да е съвсем добросъвестно и честно, от професионалния си опит знам, че винаги има начин една компания да стане по-ефективна. Ако собственикът на компания не знае как да направи това, може да наеме консултант или външен мениджър.

Но смятам, че при сегашните не дотам прозрачни практики и не дотам изряден мениджмънт на общинските компании има какво да се предприеме в тази посока.

Един от големите проблеми на София е мръсотията. Това заради възпитанието на хората ли е или на начина на организация на сметосъбирането и поддръжката на чистотата?

Промяната на навиците на хората изглежда трудно, но не е така. Изследване за корупционните практики в Европа например сочи, че хората и от Севера, и от Юга реагират по подобен начин според средата. Ако се краде, не се наказват корумпираните и на отказ да влезеш в играта се гледа с лошо око, хората се влияят и следват модела, независимо дали са германци или гърци. Ако обратно, всички около теб спазват правилата, и ти го правиш.

Така че по-скоро важно е как се контролират тези, които печелят договорите за поддръжката на чистотата. По принцип София не харчи прекалено много пари за това, като процент от общинския бюджет е сравнимо с други големи европейски градове. Въпросът е в контрола на качеството. Специално от такса смет София събира повече пари от домакинствата и фирмите, отколкото реално плаща. Това не е правилно, таксата (и всички такси по принцип) трябва да е разходоориентирана и пропорционална на количеството изхвърляни отпадъци.

Според Вас качествено ли се ремонтира в столицата?

Хубаво е, че има ремонти, но и тук важният въпрос е за контрола, който се оказва върху изпълнителите на ремонти. Дали качеството е добро се вижда и от малки детайли. Например ремонтът на площада пред НДК - там входът откъм ул. "Шандор Петьофи" е посипан с едър чакъл, по който и колички не могат да минат, и хората си съсипват обувките – не говоря само за токчета. Толкова ли е трудно да се сложи една дървена скара отгоре. Ако общината сериозно се отнасяше към изпълнението на ремонтите, нямаше да допуска такива неща, да не говорим за вълнообразни булеварди и стърчаща от мостовете арматура.

Контролът върху изпълнението изглежда генерален проблем – чух история, която ако е вярна е отвратителна, че поръчки за пръскане срещу кърлежи в парковете се печелят с много ниска цена, а после се пръска само с вода, като на ХЕИ се дава фиктивна проба. Така, за да открадне някой няколко хиляди лева, се застрашава здравето на хората.

Превръща ли се София в град на бетона в новите булеварди? В последните години остава впечатлението, че се създават удобства основно за автомобилистите, за разлика от велосипедистите и пешеходците.

Добре е, че това вече се осъзнава като проблем и има някои скромни опити за решаването му. Всички големи инвестиции обаче се правят за автомобили и то при положение, че София е градът с най-мръсен въздух сред европейските столици и от респираторни заболявания в България умират няколко пъти повече хора, отколкото в автомобилни катастрофи например. Смята се, че бумът на алергиите сред децата е свързан и с газовете, изхвърляни от неотговарящи на нормите автомобили точно на височината на техния ръст. Решението е в даването на тотален приоритет на пешеходци, велосипедисти и градски транспорт, а за автомобилите – паркинги в стратегически подбрани локации. Питаха ме защо десен човек като мен подкрепя субсидията за градския транспорт, който се използва само от част от софиянци. Отговорът е – защото тези хората допринасят за по-чист въздух, по-малко шум и по-сигурни улици за всички.

Може ли край булевардите да се направят зелени пояси, да се провежда политика на зелени покриви, включително да се развият по-добре парковете на града? В момента само Борисовата градина и Южният парк са осветени и облагородени. Западният парк отдавна не е това, което е бил, запуснат, без заведения и осветление. Сигурно има столичани, които дори не знаят, че София има и Северен парк.

Това показва, колко много неизползван потенциал има за превръщането на София в града, който трябва да бъде. Вижда се, че в почивните дни в благоустроените части на парковете стотинка не можеш да хвърлиш от хора.

В същото време Витоша е напълно изолирана от града и сякаш се прави всичко възможно да се скъса връзката на столичани и гостите на града с планината. Защо например лифтовете спират без очевидна причина, а общината не използва правомощията си да промени нещата?

Центърът на София е пълен със стари сгради, които личи, че са били красиви, но в момента са с олющени мазилки, разбити орнаменти и дограми. Има ли механизъм, по който общината може да помогне на собствениците им за тяхната реновация или пък да ги принуждава да правят това, така че да стане наистина красив центърът на столицата, който все пак е лицето на страната ни?

Собствеността предполага балансиране на ползи и отговорности. Никой не говори за изхвърляне на хората от жилищата им, когато нямат финансова възможност да ги поддържат, но не говорим и за подаряване на общински средства.

Убеден, че има разумни решения, които експертите могат да предложат, а общинският съвет и кметът да подкрепят. Въпрос на воля и желание.

Всички прогнозират, че Йорданка Фандъкова ще спечели трети мандат като кмет на София. Как оценявате досегашните ѝ два и може ли да се очаква нещо различно в третия или ще запази сегашната линия?

Нека да не предрешаваме изборите. Вярно е, че г-жа Фандъкова като цяло е добър кмет, но София има нужда от префокусиране на приоритетите и хора, които да ги изпълняват. Това зависи и от общинския съвет. Според мен, пълният комфорт, който има ГЕРБ с мнозинството си в сегашния общински съвет, по-скоро не е в полза на града.

Може ли Реформаторският блок да разбълбука това спокойствие в общинския съвет и да допринесе до промени в управлението на града?

Може. И досега представители на партии от блока са имали съществен принос в постигането на значителни подобрения. Например кандидатът за кмет на Реформаторския блок Вили Лилков като общински съветник има основен принос за преустройството на Женския пазар, с който сега всички се гордеят и водят гости и делегации.

Възможност за нова динамика обаче ще има най-вече, ако РБ стане част от управлението на столицата, а това минава през силен изборен резултат, който да позволи отстояването на заявените цели.

Смятате ли, че имате шанс да участвате в реалното управление на столицата?

Това е целта ни на тези избори.

*Предизборна кампания "Местни избори 2015". Купуването и продаването на гласове е престъпление.