Социалист обвини САЩ за съдбата на българските медици в Либия

"Главната грижа на либийското правителство бе да предотврати всяко разследване на истинската причина за епидемията от СПИН в Бенгази и най-вече на степента на собствената си отговорност за опасните условия в детската болница." Това пише Стив Джеймс в статия за процеса срещу българските медици, осъдени на смърт за умишлено заразяване на над 400 либийски деца в детска болница в Бенгази. Статията е поместена в уебсайта Уърлд Соушълист, който се издава от Международния комитет на Четвъртия интернационал. Българските социалисти потърсиха подкрепа от Световния интернационал за спасяване на осъдените на смърт наши медици.

Авторът окачествява смъртните присъди за петте медицински сестри и палестинеца Ашраф като кулминация на петгодишната кампания на либийското правителство да превърне здравните работници в детската болница в Бенгази в изкупителна жертва за разпространяването на СПИН в Либия.

Стив Джеймс припомня речта на либийския лидер Муамар Кадафи на конференция за СПИН през 2001 г, когато той заяви, че ЦРУ стои зад епидемията и медицински сестри заразили либийските деца по тяхно нареждане и по нареждане на израелските тайни служби Мосад.

"Правителството се придържаше към тази версия, макар да не успя да намери нито едно сериозно доказателство в подкрепа на първоначалните твърдения на Кадафи", коментира авторът. "В страна на строг медиен контрол, където покровителството се раздава от режима по средновековен маниер, непрекъснатите заплахи, реални или измислени, са важно средство за укрепване на властта", добавя Стив Джеймс.

В статията се отбелязва също, че до голяма степен вина за трагедията на либийските семейства и за съдбата на медиците може да се търси у американското правителство и ООН заради годините на санкции, които са довели до разпадане на социалната структура на Либия.

През целия процес на реабилитиране на Либия в международната общност, който започна през 1999 г. с предаването на двама либийски служители, обвинени за атентата над Локърби, Триполи водеше вътрешна кампания с цел огромната тревога на бенгазийското население от СПИН-епидемията да се насочи срещу медиците, смята Стив Джеймс.

Правителството използва и обща омраза и подозрение срещу американското правителство, особено след края на войната в Ирак, добавя той и дава пример с изявлението на правителствен говорител, което окачествява като "типична либийска вътрешна пропаганда".

"Преди да коментират присъдата, САЩ трябва да се извинят за стореното в Абу Гариб. САЩ всъщност твърдят, че смъртта на 400 либийски деца е приемлива, а наказването на виновните е неприемливо", заяви говорителят Хасуна аш Шауш, цитиран в статията.

ЕС и САЩ многократно призоваха Триполи да освободи медиците заради липса на доказателства за вината им, но те продължават да стоят затворени в "Джудейда" в очакване на делото по обжалване на присъдите пред Върховния съд. Защитници прогнозираха, че то може да бъде насрочено едва в началото на 2005 година. Ако присъдите не бъдат отменени, ще следва нов процес. Възможността за помилване бе предложена на София, ако се постигне договорка за компенсации между защитата и близките на болните деца. Българската страна обаче отхвърли тази възможност, защото смята медиците за невинни.

Авторът описва основни моменти от историята на политически мотивирания според него процес срещу петте български медицински сестри, българския лекар и палестинския лекар, като акцентира върху нарушенията на човешките им права от арестуването им до издаването на смъртните присъди. Той се спира главно на изтезанията, на които са били подлагани българите и палестинецът."Те са бити с пръчки и маркучи продължително време, оставяни без храна и вода и измъчвани с токови удари. Две от жените твърдят, че са били изнасилени. По такъв начин са изтръгнати самопризнанията, които в последствие стават основа на "законния" процес", се казва в статията.

"Преследването на чужди работници в Либия е тестван метод на правителството", твърди авторът. "В моменти на криза през 35-годишното му управление Кадафи неколкократно вземаше на прицел или прогонваше много работници имигранти, необходими за поддържане на инфраструктурата на Либия." Обикновено те бяха граждани на съседни африкански и арабски страни, но фактът, че обект станаха българи, говори, че международните приоритети на Либия се променят, казва в заключение Стив Джеймс.

По БТА