Спасителният план за Гърция – "Шок и ужас"

Любима брюкселска максима е, че Европейският съюз прави големите скокове напред по време на криза и то след няколко фалстарта. Така за еврооптимистите фактът, че на европейските лидери им трябваха близо три месеца да изпълнят обещанието си за предоставяне на финансова помощ на Гърция е по-маловажен, отколкото фактът, че на 2 май блокът най-после направи скок към най-големия в европейската история спасителен план за отделна държава, коментира сп. "Икономист" в онлайн изданието си.

На срещата си в Брюксел финансовите министри на 16-те страни, използващи единна валута, приеха за нужно да осигурят над 110 млрд. евро за срок от три години. Ефективно спасителните фондове (80 млрд. евро от еврозоната плюс 30 млрд. евро от Международния валутен фонд) ще заместят търговските заеми от финансовите пазари отсега до 2012 г. Надеждата, че така Гърция ще спечели време да приведе бюджетния си дефицит под контрол чрез драстично орязване на публичните разходи. Гърция се съгласи на мерки за икономии, съставляващи 13% от националния ѝ доход, през следващите четири години.

Така ли изглежда този скок напред: начало на икономически съюз, желаещ да трансферира огромни суми от богати региони към по-болнавите членове на клуба, в интерес на всички? За момента по-прави са скептиците.

Последните три месеца се характеризираха със серия от хазартни ходове на европейските лидери. Всеки път те залагаха на това, че достатъчно ожесточените им политически декларации ще сплашат пазарите, отдръпвайки ги от най-слабата страна членка на клуба.

Последното съобщение изглежда по-различно, но не е: то е просто най-голямата и силна декларация, правена досега, че пазарите трябва да напуснат еврозоната. Идеята е пазарите да изпаднат в "шок и ужас" от голямата сума, така че Гърция и нейните токсични публични финанси да останат оградени от стената на европейската политическа воля. Това обаче също е спекулация. Ако пазарите загубят доверие в други страни членки на клуба, като Португалия, например, боричкането за солидарност ще започне отначало.

Но Гърция и Португалия са достатъчно малки. Ако пазарите намерят достатъчно добри причини да поставят под съмнение дългосрочната устойчивост на далеч по-голяма икономика като Испания, общата сметка по спасяването, която трябва да платят другите европейски правителства, достига наистина много високи стойности (в Брюксел предпазливо се говори за суми от порядъка на трилион евро). Както се изрази официален представител на ЕК, "ЕС не може да си позволи (да спасява) Испания".

В момента е налице по-голяма политическа воля да се защитава еврозоната, отколкото преди три месеца. Но няма трилион евро, които да покрият цената на политическата воля. Най-вече поради факта, че кризата е твърде динамична. Политическата воля за действие на ЕС се задълбочи и засили през последните три месеца и този процес продължава. Но укрепването на европейската политическа воля не ставаше с темповете, с които кризата се влошаваше.

Поради всичко това нещата не изглеждат като огромен скок напред. Онези, които мислят, че Европа сега просто трябва да адресира основополагащи дефекти на еврото и да се движи към Европейско икономическо управление трябва да имат предвид две сериозни обстоятелства. Първото е, че според всички признаци досега, лидерите на ЕС нямат желание за подобен фискален съюз. Второ, ако заразата се разпростре твърде нашироко в еврозоната, правителствата в ЕС нямат достатъчно пари, за да заместят финансовите пазари за години наред.

Истина е, че ЕС за пръв път излиза с декларация, която много вероятно ще бъде подкрепена с реални пари, които в близко бъдеще поемат на юг. Истина е, че най-големият опонент, Германия, иска от своя парламент да одобри милиарди евро в помощ на Гърция най-късно следващия петък (когато държавните и правителствени ръководители от еврозоната ще се срещат извънредно в Брюксел да проверят как напредва спасителният план).

Истина е също, че германският канцлер Ангела Меркел за пръв път вложи цялото си политическо влияние зад този план, независимо, че среща съпротива вътре в собствената си дясноцентристка коалиция, но още повече от страна на избирателите си и то дни преди решаващи избори. Забележително е, че Меркел защити позицията си в подкрепа на спасителния план пред неделното издание в в. "Билд", таблоидът, който води отвратителна кампания срещу всякакви помощи за Атина, пишейки как "нашите пари" отиват за "луксозни пенсии" на гръцките прахосници.

Отбелязвайки, че Гърция ще трябва да осъществи дълбоки и болезнени съкращения на заплатите и бонусите в публичния сектор, като в същото време рязко повиши данъците, Меркел посочва, че такива сурови условия ще накарат други страни от еврозоната да не допускат да стигат до подобно положение. Други силно задлъжнели правителства ще видят, че пътят на Гърция, при всички строги условия, поставени от МВФ, не е лесен, така че те ще направят всичко, за да избегнат това да се случи на тях, казва Меркел.

Тя също така казва, че този спасителен план няма да се отрази на гръцките данъкоплатци в дългосрочен план. Като се позовава на обещания на финансовите министри на страни като Франция и Белгия, Меркел посочва, че ако програмата за икономии за Гърция успее, пакетът от спасителни заеми ще е в печалба за гръцките данъкоплатци (тъй като Германия може да заема пари по-евтино, а ще кредитира Гърция на лихва около 5%).

В частни разговори обаче официални представители на ЕС твърдят, че има едно голямо "ако". Управляваният от МВФ план за икономии може да не сработи. Гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину заяви на 2 май в Атина, че неговата страна трябва да избира между "труден" път към "избавление" (мерките включват скок на ДДС от 21% на 23%; 10% поскъпване на данъка върху горивата, алкохола и цигарите; допълнителни съкращения на заплатите в публичния сектор и на пенсиите) и това страната "да се доближи до абсолютен смъртен изход".

Поддръжниците казват, че Гърция трябва само да стане малко повече като нормалните страни, за се почувства много по-добре (тя ще спечели много само от събирането на данъци като нормална страна и предоставянето на икономическа статистика, на която пазарите имат доверие). Това обаче е трудна задача. При ужасната рецесия, която се задава (Гърция твърди, че икономиката ѝ ще се свие с 4% тази година и 2.6% през 2011 г. преди да се върне към растеж през 2012) и болезнените съкращения, които се правят, гръцките граждани вече усещат, че са заставени да плащат за греховете на управляващия си елит. Обявяване на банкрут, което означава най-малкото преструктуриране на гръцките заеми, все още изглежда кошмарно възможно.

При това положение политическите лидери на ЕС ще се наложи да обясняват на избирателите не само защо е трябвало да спасяват Гърция, но защо тези пари може никога да не се изплатят обратно в пълния им размер или дори изобщо да не се върнат.

Тогава се влиза в съвсем друг вид политически главоболия.

Така че, за момента забравете големите скокове напред. Само поддържането на еврото в норма през следващите няколко месеца и години ще бъде страховита задача.