Сравнение между сделките с Иран на Тръмп и Обама

След като президентът Доналд Тръмп подписа меморандум за разбирателство с Иран, започнаха сравнения със сделката, която Тръмп разтури по време на първия си мандат: ядреното споразумение с Иран от 2015 г. на президента Барак Обама, известно като Съвместен всеобхватен план за действие.

Америкарският тв канал Ай Би Си (ABC) прави сравнителен анализ по темата:

Едното е ядрено споразумение, другото – не

Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че Съвместният всеобхватен план за действие беше окончателно споразумение за ограничаване на ядрената програма на Иран в замяна на облекчаване на санкциите. То бе договорено между Иран, САЩ, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство, Германия и Европейския съюз.

Тръмп все още няма окончателно ядрено споразумение с Иран. Той сключи меморандума за разбирателство, за да сложи край на текущата война, да се ангажира с бъдещи ядрени преговори и Иран да отвори отново Ормузкия пролив в замяна на известно незабавно облекчаване на санкциите и вдигане на американската военноморска блокада. Това е по-скоро споразумение за прекратяване на огъня, отколкото ядрена сделка.

Бъдещето на ядрената програма тепърва ще се договаря в рамките на 60-дневен период. Иран действително пое ангажимент да не придобива ядрено оръжие (точно както направи и в договореността от 2015 г.), но механизъм за контрол и изпълнение все още не е фиксиран.

Дипломация срещу война

Може би най-голямата разлика е в начина, по който всяка администрация стигна до своето споразумение. Администрацията на Обама се включи в изтощителни, 20-месечни дипломатически преговори.

Администрацията на Тръмп се опитваше да следва дипломатическия път в продължение на месеци, но накрая реши, че заплахата от страна на Иран е твърде дериозна. През юли 2025 г. Тръмп бомбардира зрелищно иранските ядрени съоръжения, което според експерти е върнало ядрената програма на страната с до две години назад.

Месеци по-късно, в координация с Израел, САЩ започнаха операция "Епична ярост", насочена към по-нататъшно унищожаване на ядрени обекти и отслабване на военния капацитет на Иран.

В отговор Иран блокира ключовия петролен маршрут в Ормузкия пролив и предприе контраатаки, насочени срещу американски бази и държавите от Персийския залив. Междувременно Израел водеше война с подкрепяните от Иран прокси сили в Ливан.
Тринадесет американски военнослужещи загинаха в операция "Епична ярост", а според оценките войната е струвала на американския данъкоплатец над 25 милиарда долара до момента.

Облекчаване на санкциите

И двете сделки осигуриха значителни финансови облекчения за Иран. Но най-голямата разлика между тях е какво получи светът в замяна на това облекчение.

Съвместният всеобхватен план за действие, договорен по времето на Обама, размрази десетки милиарди долари ирански средства, държани в чужбина, и отмени осакатяващите икономически санкции, наложени от САЩ, Европейския съюз и Организацията на обединените нации. То позволи на иранската централна банка да оперира в глобалната икономика и вдигна ограниченията върху износа на ирански петрол. И да, то включваше изплащането в брой на 1.7 милиарда долара от по-рано замразени ирански активи.

Всичко това, взето заедно, се превърна в икономически подарък за Иран.

В замяна Иран се съгласи да намали ядрените си центрофуги с две трети, пое ангажимент да не изгражда нови съоръжения за обогатяване в продължение на 15 години, значително намали запасите си от обогатен уран, изведе от експлоатация голям реактор с тежка вода и се съгласи на инспекции от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Критиците тогава твърдяха, че инспекциите не са били достатъчно задълбочени и че споразумението е било с ограничен срок, а не трайно решение.

От друга страна, меморандумът на Тръмп също вдигна ограниченията върху петрола, обеща съдействие за създаването на фонд за възстановяване на Иран на стойност 300 милиарда долара съвместно с регионалните партньори и загатна за възможност за пълно отменяне на санкциите, ако двете страни постигнат по-широко ядрено споразумение. По-голямата част от облекчаването на санкциите обаче зависи от бъдещи преговори, които все още не са реализирани.

В замяна на тези отстъпки, заедно с вдигането на военноморската блокада, САЩ накараха Иран да се съгласи да отвори Ормузкия пролив.

Това обаче е просто завръщане към довоенното статукво. Всъщност статуквото в този критичен за икономиката воден път, през който преминава 20% от световния петрол, може никога да не бъде напълно възстановено. Точка 5 от 14-те точки в меморандума гласи, че проливът ще бъде безтарифен в продължение на 60 дни, но след това Иран ще работи със съседния Оман за "дефиниране на бъдещото администриране и морски услуги" в пролива. Това означава, че въвеждането на такси на по-късен етап не е изключено.

Оправдаване на сделката пред обществеността

Когато Обама обяви споразумението преди 11 години, той го нарече "най-силното споразумение за неразпространение на ядрено оръжие, договаряно някога". Той призна опасенията на критиците и отбеляза, че Иран ще получи милиарди от вдигнатите санкции. Той също така призна, че някои са предпочели война или хирургически удари пред неговата сделка, но изтъкна, че макар неговото споразумение да не е перфектно, то е най-добрата опция.

Говорейки след срещата на върха на Г-7 във Франция в сряда, Тръмп също похвали собствената си сделка, казвайки, че тя е постигнала "всичко, което си бяхме поставили за цел, и дори повече".

Той обаче призна също, че е трябвало да сключи сделката, за да избегне "икономическа катастрофа". След като месеци наред твърдеше, че Иран няма "никакви карти", които да изиграе, той призна, че икономическите сътресения, произтичащи от петролната криза, са били твърде рисковани.

"Не исках да виждам икономическа катастрофа", каза Тръмп. "Ако бяхме продължили така, това можеше да се случи. Но знам само едно – всеки път, когато говорехме за възможността за мир, фондовият пазар излиташе нагоре като ракета."

Той добави още, че се е опасявал да не вкара страната в "депресия" и че един ден би могъл да бъде сравняван с Хърбърт Хувър – 31-вия президент, който често е обвиняван за Голямата депресия.