Сделката между САЩ и Иран оставя основните спорни точки нерешени – и въпрос за 300 милиарда долара

Меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран, обявен в сряда, се равнява на повторно отваряне на Ормузкия пролив и споразумение за опит да се постигне окончателна договореност за почти всичко останало, предаде Би Би Си, разяснявайки какво въсщност е постигнато.

По време на дълга пресконференция на срещата на върха на Г-7 във Франция президентът Доналд Тръмп представи меморандума като голяма победа за САЩ. По-късно и двете страни потвърдиха, че документът е бил подписан по електронен път в сряда и вече е в сила.

Новите подробности, оповестени от американски служители в разгoвор с репортери, обаче потвърждават, че и двете страни все още имат да извървят дълъг път, преди да достигнат до всеобхватно окончателно мирно споразумение, което да постигне основната цел на Тръмп – да спре Иран някога да разработи ядрено оръжие.

Според твърденията на Тръмп сделката гарантира, че Иран никога няма да купи, разработи или произведе ядрено оръжие. Но текстът на това споразумение, прочетен на глас от служители по време на разговора, не достига тази цел.

Вместо това удължаването на примирието дава старт на високорискова 60-дневна надпревара, в която двамата противници трябва да постигнат траен ядрен пакт. На администрацията на Обама бяха необходими 20 месеца преговори, за да постигне първоначалната ядрена сделка с Иран през 2015 г. Може ли администрацията на Тръмп да направи това само за два месеца?

Засега текстът на сделката задължава Иран единствено да "намали обогатяването" (downblending) на своите запаси от високообогатен уран под надзора на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Висш американски служител в сряда нарече това "значителна отстъпка" от страна на Иран.

Всички технически подробности на тема как точно може да се случи това и в какви срокове, обаче тепърва трябва да бъдат изгладени в 60-дневния период на преговори.

Тръмп също така заяви, че САЩ няма да предоставят никакви пари на Иран. Това е ключов въпрос за президента, който остро критикува плащането от 1.7 милиарда долара, извършено от администрацията на Обама към Иран през 2016 г.

С мисъл за своето политическо наследство Тръмп има силно желание да представи своята сделка с Иран като по-добра от тази на бившия президент Барак Обама и използва въпроса с парите като начин да докаже, че е заел по-твърда позиция срещу Техеран.

Но според текста на това споразумение САЩ ще работят "с регионални партньори за разработването на окончателен, взаимно съгласуван план с най-малко 300 милиарда щатски долара" за възстановяването на Иран.

Висш американски служител заяви, че сделката не обвързва САЩ с плащането на нито един цент на Иран. Действителният език в споразумението обаче е неясен и изглежда оставя вратата отворена САЩ евентуално да направят известни плащания към Иран като част от договорено уреждане на войната.

Това би могло да се превърне в сериозен политически проблем за Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс, които водеха кампания с обещанието да не започват нови "вечни войни". Антиинтервенционистката база MAGA може да възрази срещу това споразумение, дори ако евентуалните плащания към Иран не идват директно от САЩ.

Критиките не закъсняха, включително и в рамките на собствената политическа партия на Тръмп. Законодатели в Конгреса настояват за брифинги и информация от администрацията на Тръмп относно сделката и неяснотите, които тя носи.

Някои републиканци заявиха, че са скептични към споразумението, като един от видните сенатори републиканци го осъди с аргумента, че Тръмп е отстъпил твърде много на Иран, а в замяна не е получил достатъчно.

"Ядрените амбиции на Иран не бяха обуздани и те разбраха, че заплахите в Ормузкия пролив работят, като несъмнено ще се възползват от това в бъдеще", заяви в публикация в X напускащият поста си сенатор Бил Касиди от Луизиана, който загуби първичните избори от опонент, подкрепян от Тръмп.

"Това е най-лошият външнополитически гаф от десетилетия насам", добави републиканецът.

На други ключови въпроси също е обърнато твърде малко внимание в споразумението от страница и половина.

Когато войната започна, Тръмп заяви, че основен приоритет е да се попречи на Иран да финансира прокси групировки в региона, като Хизбула. Това беше приоритет и за Израел, който се присъедини към САЩ в започването на войната и води отделен конфликт с подкрепяната от Иран милиция в Ливан.

Прекратяването на враждебните действия по това първоначално споразумение обхваща и Хизбула. Групировката обаче едва се споменава в сделката и не е ясно дали върху Иран ще бъде оказан натиск да спре подкрепата си за нея и за други регионални проксита в следващия кръг от преговори.

Текстът, публикуван в сряда, не разглежда подробно и ракетната програма на Иран – друг въпрос, който Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху посочиха като приоритет в началото на войната.

Дали сделката, подписана в Женева тази седмица, ще доведе до окончателно споразумение, все още не е сигурно. Текстът дава на двете страни 60-дневен срок, но отбелязва, че той може да бъде удължен, ако е необходимо. Това може да подсказва, че и двете страни не са особени оптимисти, че могат да постигнат по-всеобхватно споразумение.

На пресконференцията си на Г-7 самият Тръмп изглеждаше неангажиран относно перспективите за траен мир с Иран.

"Ако не стане за 60 дни, няма проблем", каза Тръмп. "Връщаме се към бомбардировките."