Страните от Източна Европа строят терминали за втечнен газ, за да намалят зависимостта от Русия

Полша изгражда терминал за втечнен газ на Балтийско море.

Страните от Централна и Източна Европа се стремят да изграждат инфраструктура за прием на втечнен природен газ (LNG), за да намалят своята енергийна зависимост от Русия, пише в. "Ведомости".

Миналата седмица от южнокорейството пристанище Улсан към Литва пое плавателен съд на стойност 300 млн. долара. За литовците това е символ на по-ефективно икономическо оръжие срещу Русия, отколкото всеки военен кораб. Дори името на кораба говори само по себе си – "Независимост".

Според плановете експлоатацията трябва да започне през декември. За Литва това ще е плаващ терминал, който ще доставя втечнен газ на пристанище Клайпеда. Времето за въвеждане му в експлоатация е от ключово значение. "Независимост" трябва да стане коз в преговорите на Литва с "Газпром" за доставки на по-евтин газ от 2015 г.

"Независимост" е сигнал към Москва, че Вилнюс има алтернативен доставчик на енергоресурси. Литва не желае да плаща за газ по едни от най-високите тарифи в Европа и да живее с постоянното усещане, че е уязвима спрямо Русия, която във всеки момент може да ѝ спре газовите доставки в хода на някакъв политически спор.

Своевременното пристигане на "Независимост" в Клайпеда е "въпрос на живот и смърт" в преговорите с "Газпром", казва литовски представител.

Полша, една от водещите икономики в ЕС, също през тази година трябва да завърши строителството на крупния терминал за втечнен газ на стойност 1 млрд. евро край Швиноуишче на Балтийско море. Докато Русия доставя на страната около 9 млрд. куб.м газ годишно, новият терминал е с вместимост 5 млрд. куб.м. И с възможност за разширение на мощностите до 7.5 млрд. куб.м.

Освен това, в момента Естония и Финландия водят спор коя от двете страни да стане домакин на още един терминал в Балтийско море.

За много страни от Централна и Източна Европа втечненият газ, както и шистовият, се явява възможност за диверсификация.

Стратегическите предимства на терминалите за втечнен газ ще станат още по-очевидни, твърдят те, когато САЩ, които преживяват шистова революция, започнат да изнасят евтин газ за своите съюзници от НАТО, които имат общи граници с Русия.

Вацлав Бартушка, посланик на Чехия по въпросите на енергийната сигурност, смята, че всеки нов източник, предлагащ газ на пазара, е много важен, тъй като подкопава позициите на Русия като монополен доставчик, възползващ се от слабите страни на всяка от страните по време на преговори за доставки.

"Те казват, че цените са разчетени по формула, но такава единна формула не съществува. Те прекрасно знаят в каква степен сте независими и отчитат това при определяне на цените", казва той.

"Газпром" винаги е отричал, че политически фактори могат да влияят на цената на природния газ. Но сега компанията е под натиска на европейските регулатори: през 2012 г. Европейската комисия започна антимонополно разследване, целящо да изясни възпрепятства ли "Газпром" свободната търговия с газ, блокирайки доставките от други източници и установявайки несправедливи цени чрез обвързването им към цените на петрола в дългосрочните договори. "Газпром" отрича всички обвинения.

Не всички са на мнение, че доставките на втечнен газ ще спомогнат за разнообразяването на газовия пазар в Европа. Според много анализатори сега е най-неблагоприятното време за подобна диверсификация. Цените в Азия понякога превишават европейските с 50%, което прави доставките в ЕС не толкова изгодни. Според полски анализатор терминалът, изграждан от неговата страна, няма никакъв икономически смисъл и нарушава икономическите закони, тъй като газ, доставен с танкер, не може да се конкурира с този, доставен чрез тръба.

Освен това, обезпечаването на по-голяма енергийна сигурност означава увеличаване на издръжката, поне на първо време. За 1.5 млрд. куб.м. газ, които Полша ще получава от Катар съгласно 20-годишен контракт, страната ще трябва да плати значителна надбавка. Томаш Касович, анализатор от Bank Zachodni WBK, прогнозира, че Полша ще плаща около 600 долара за 1000 куб.м., което е с 50% повече от цената от тръбопровода на "Газпром".

Когато започна проектът, приоритет бяха сигурността и диверсификацията. Тогава бе много трудно да се предскаже, че "газпромовският" газ ще струва около 400 долара за 1000 куб. м., казва той.

Компанията PGNiG, когато някога бе газов монополист в Полша, се опитва да договори с Катар по-изгодни условия. Ако нищо не се промени, компанията е заплашена от загуби в размер 164 млн. долара годишно от покупки на втечнен газ, казва Касович.

Европейската комисия обаче поддържа както проекта в Клайпеда, така и терминала в Швиноуишче. ЕК разреши на литовското правителство да предостави 448 млн. евро държавна помощ за проекта. Освен това санкционира 80 млн. долара за терминала в Швиноуишче и разреши предоставянето на помощ от 465 млн. евро на полското правителство за развитие на газовата инфраструктура и изграждане на тръби към терминала.

В Брюксел признават, че Русия няма да загуби доминиращото си положение на енергийния пазар в Централна Европа. Но новите терминали в крайна сметка ще повлияят върху ценообразуването, смятат в ЕК. Този оптимизъм е частично основан на очакванията, че в близките две-четири години значително ще се увеличат доставките от Африка, Австралия и най-важно – от САЩ.

Европа обаче едва ли ще стане основният бенефициент на американския енергиен бум. Според прогнози на Wood Mackenzie, към 2020 г. САЩ ще изнасят от 10 до 15 млрд куб. м газ, основната част от който ще отива на азиатския пазар. Анализатори допълват, че охлаждането на американския газ и по-нататъшното му транспортиране в ЕС ще доведе до повишаване на цените. Освен това Катар едва ли ще влезе в ценова война с Русия. Затова "Газпром" се надява да съхрани своята конкурентноспособност. В дългосрочен план новите проекти ще влияят много бавно върху понижението на цените. Според цитиран от "Ведомости" анализатор, ако Полша иска евтин газ, единственият начин е добивът на шистов газ.

Още по темата
Още от Бизнес