Свети Валентин

Свети Валентин

Свети Валентин е вероятно онази личност от историята на Християнството, добила най-широка популярност сред секуларни и нехристиянски среди през втората половина на 20-ти век. Духовникът, за чието съществуване свидетелстват достатъчно изследвани документи, се превръща в привлекателен символ на защитник на влюбените по цял свят, без значение възрастта, расата, културата и религията им.

Разбира се, отделни индустриални браншове са особено благодарни на наложилия се като митологизирна фигура християнски светец, отдавна преминал границите на вероизповедания и държави. Приходите от подаръци, закупени по целия свят за или в деня на Свети Валентин, конкурират без проблем печалбите от коледните продажби.

С тривиализацията, клишето и кича на празника, които всеки култивиран мъж твърди, че отрича, а всяка еманципирана жена - че презира, в действителност се свиква така, както с коледната елха, подаръците под нея и рождествените сладкиши. Малцина са онези, които в деня на свети Валентин не намират, че  бонбоните, символите, малките играчки, стиховете и личните подаръци в искрящо червени опаковки и гланц, са мил и нежен жест на любимия човек.

Социолози разглеждат явлението за обществата и на Запад, и на Изток като особен вид публично изповядвана сакралност на любовта. Която расте експанзивно и в изразните си средства, и като масово явление. Най-ценното и най-крехко от всички човешки чувства дава очевидно една от малкото устойчиви възможности за себеидентифициране във време на интензивно разпадане и преструктуриране на социални и културни системи, при свързаните с тези процеси кризи и личностни катаклизми.

Но Свети Валентин е не само автентична личност, много повече – той е откриваем извън всеки контекст на легендата – по-голямата част от мощите му са запазени консервирани столетия наред. Днес те могат да се открият днес в една малка, скромна църква в южна Германия, която по това време на годината винаги се радва на огромен брой посетители и поклонници, влюбени двойки и младоженци.

Служител на тайната църква в Терни с пасторален ранг, Валентин е един от светците на ранното Християнство в предконстантиновия период. Той е родом от Рим, с нисък социален произход. Остава цял живот беден, води живот на аскет, работи, за да храни болни и безпризорни, за които се грижи. На умиращи, които донасят до него, полага цветя от малката градина, която отглежда - този факт прави от светеца освен защитник на влюбените и патрон на цветарите. За младостта му е известно много малко. Макар документирано, но непотвърдено от много източници е изцелението с молитва и полагане на ръце на сляпата десетгодишна дъщеря на римския главнокомандващ Артений. Етимологично името Валентин означава “Силният”.

Свети Валентин живее и служи на преследваната църква до 269 г. -  годината, в която на 14 февруари е обезглавен с императорски указ. Клавдий, един от императорите - воини, властва само 3 години, но нанася тежки поражения върху Християнството и Юдейството в империята чрез гонения и многобройни екзекуции над изповядващите ги. Поради периода в историята на средновековната Римска империя, в който живее и служи Валентин, светецът е  разглеждан като един от късните мъченици на Църквата. Само 35 години след убийството му, от 303 г. Християнството в езическата империя се толерира с декрет като една от държавно признатите религии, а  8 години след това император Константин приема вярата и се покръства, като обявява  религията за официална държавна на империята.

С последователна забрана на Християнството от 268 до 270 г. се преследват със смъртно наказание всички, изпълняващи християнски служения и особено участващите в тайнствата. Най-жестоко са наказвани женещите се не по римския езически канон, а според християнския. Граждани и роби на империята са равностойно разглеждани като престъпници в такъв случай. Браковете се разтрогват, като жените са давани насила на римски мъже езичници или са пращани като робини и прислужници в отдалечени провинции на империята. Имуществото и на двете страни се отнемало, а мъжете, ако избегнат смъртното наказание, получавали доживотна присъда в каторгата на някоя от отдалечените мини на империята.

Свети Валентин е един от свещенослужителите в империята, които за период от над 50 години, въпреки опасност за техния живот и живота на младоженците, не спират да венчават и укриват млади влюбени християни от преследващата ги държавна власт. Последователността и непреклонността на Валентин го правят широко известен и все повече новоповярвали идват да сключват брак под благословията му. Същевременно нараствал броят на търсещите убежище в църквите, за които той се грижил като пастор. Увеличаващата се популярност на служението му го прави все по- известен, но и все по-малко сигурен.

Заловен е по време на проповед след венчавка в домашна тайна църква, след като многократно неуспешно е издирван из събранията на християни и из катакомбите на Терни.

Преданието за него е запазило думите, които дори и да не му принадлежат, имат своя универсален смисъл за всеки човек: “Пази като зеницата на окото си любовта към човека, с който си едно цяло и любовта към живота, който ти е дарен свисше. За да имаш точното зрение за всичко друго в този преходен свят.”

През 18-ти век мощите на светеца са пренесени от Италия в немската провинция Бавария, като понастоящем са положени в стъклен саркофаг в католическата църква “Св. Михаел” в градчето Крумбах, равно отдалечено по на 40 км от Улм и Аугсбург.

От интерес е друга гробница -  в Пасау  - с останките на  втори свети Валентин. Също историческо лице, той е монах-мисионер от 5-ти век. Пратен от император Лъв Велики да проповядва евангелието в областта Реция сред племената в региона, загива също като мъченик за християнската вяра.

Нерядко мястото за поклонение на свети Валентин се бърка и вместо в Крумбах на 14 февруари влюбени двойки или венчали се поклонници полагат цветя и свещи пред мощите на съименника му в Пасау. Но всъщност, подобна формална грешка едва ли има значение, след като те знаят защо са стигнали там - вече заедно.

Споделяне

Още от