Свръхамбициозен и загадъчен план на МС за евромилиардите за Covid-19

България е готова с 60 проекта за 20 млрд. лв. при ресурс от 12 млрд. лв.

Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев   Сн.БГНЕС

Предвидената за България около 12 млрд. лв. (6.2 млрд. евро) безвъзмездна помощ от Европейския съюз за справяне с коронакризата се оказват недостатъчни за сръхамбициознния план на правителството.

България е готова с 60 проекта за 20 млрд. лв. и затова в момента тече свиване на рамката от проектни предложения, като се селектират "най-качествените и с най-висока добавена стойност". Това каза вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев по време на парламентарния контрол, но не посочи какви са потенциалните проекти.

Той представи оптимистична картина за усвояването на предвидените за България около 29 млрд. евро общо през новия програмен период 2021 - 2027 г. и така отговори на критиките на БСП, че страната ни няма план за какво ще изхарчи парите по новия Механизъм за възстановяване и устойчивост. Същата критика отправи и евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев веднага след като европейските лидери одобриха бюджетната рамка на ЕС за следващите 7 години.

Представянето на план как ще се харчат парите по новия механизъм е едно от условията, за да получи България средствата. (Всяка една страна представя такъв план в ЕК). "Благодарение на този план цялата икономика на ЕС трябва да стане по-силна, по-дръзка, по-бърза, по-амбициозна и да е в състояние да се състезава с нашите глобални партньори и конкуренция. И всичко това трябва да бъде съчетано с реформи...Тези пари трябва да се инвестират в сфери за възстановяване, развитие и реформи", каза Томислав Дончев.

"Ние трябва да следваме по-амбициозната цел да представим плана в края на тази година, началото на следващата", обяви вицепремиерът. Крайният срок за представяне на плановете по новия механизъм е 30 април 2021 г.

"Ако допреди няколко месеца говорихте, че този прословут план ще бъде готов през есента, днес току-що казахте, че ще бъде готов в края на годината и в началото на следващата", напомни му депутатът от БСП Драгомир Стойнев. Той се усъмни в капацитета на управляващите да направят нужните реформи. БСП настоя и планът да бъде обсъден в парламента.

Томислав Дончев изтъкна, че България е "в първия ешелон държави в ЕС" и по отношение на Споразумението за партньорство за новия програмен период 2021 - 2027 г., за да може да харчи останалите 16.7 млрд. евро по оперативните програми. Първият вариант е изпратен в ЕК в края на март, а през октомври ще бъде представен и актуализиран, в който ще бъдат отразени промените от срещата на евролидерите в края на юли.

"На 20 октомври ще бъде изпратена доста по-зряла версия", каза Дончев за Споразумението за партньорство, което страната ни трябва да подпише с ЕК за следващите 7 години.

Планът с проекти загадка засега

Представянето на план за харченето на европарите за коронакризата в ЕК е задължително условие, за да бъдат отпуснати на страната. Планът на всяка страна трябва да съответства на реформи, които допринасят за екологичните и цифрови преходи и стимулират растежа и заетостта и да отразяват препоръките, които е отправила ЕК към всяка страна. За България това са реформи и инвестиции в секторите енергийната ефективност, здравеопазване, образование, кръговата икономика и пазара на труда.

Томислав Дончев не посочи кои са 60-те проекта за 20 млрд. лв., но уточни, че всички мерки ще се случат като микс от грантово финансиране и финансов инструмент.

Това най-вероятно означава, че страната ни, освен гранта от 6.2 млрд. евро, ще се възползва и от опцията за тегли още заеми по новия Механизъм за възстановяване и устойчивост. България има право на кредити до 4.5 млрд. евро при много изгодни условия. Страната ни вече изтегли заем от 1 млрд. лв. по новия инструмент SURE за запазване на заетостта, което е едно от няколкото направления по новия механизъм.

Вицепремиерът по еврофондовете все пак очерта рамката на плана и областите, в които ще бъдат инвестирани милиардите.

"Това трябва да бъде план, който на първо място да повиши капацитета на публичните системи, да реагират на шокове и рискове. Тук на първо място ще спомена здравеопазването, но това са и системите за сигурност и образование. На второ място това трябва да е план, който да подпомага икономиките и обществата на държавите-членки да възстановяват икономиките си", каза Дончев.

Около 1.2 млрд. евро за енергетика

Средствата по новия Механизъм за възстановяване и устойчивост се харчат по седем направления.

Едно от тях е т.нар. Фонд за справедлив преход, от който за страната ни са предвидени 1.2 млрд. евро.

"Един инструмент е т.нар. Фонд за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация. Той е на обща стойност 1.2 млрд. евро. и е разделен на две части с различни срокове на разходване на парите. Едната част е до 2026 г., другата до края на програмния период 2027 плюс 3, т.е. до 2030 г.", каза Дончев.

Драгомир Стойнев обаче репликира, че по този фонд държавата е очаквала първоначално да получи 2 млрд. евро, но е била отрязана.

Около половината от 1.2 млрд. евро ще отидат за реформи в енергетиката, за енергийна ефективност на публични и частни сгради, както и в индустрията, каза Дончев.

Другата половина (678 млн. евро) ЕК ги отпуска на България за закриването на ТЕЦ-овете. Брюксел настоява с тези средства да се решат проблемите в трите въглищни района - Стара Загора, Бобов дол и Перник. Българското правителство обаче не иска подобно териториално ограничение, за да може да харчи от този фонд в цялата страна. Аргументът е, че навсякъде има производства замърсяващи околната среда. Единственото изключение е област Добрич, която няма да е допустима за подпомагане.

Останалите около 5 млрд. евро ще се инвестират в реиндустриализацията на страната, създаването на икономически паркове, в дигитализация на публичния и частен сектор, в здравната и образователната системи, посочи Дончев. Той каза, че се планира да бъде създаден фонд от половин милиард лева, чрез който да се финансират всички "авангардни открития", които ще се правят у нас.

А върховенството на закона?

Депутатът от БСП Крум Зарков заяви, че от всичко казано от Дончев хората оставали с впечатлението, че от ЕС ще дойдат едни пари. "Това обаче не е така. Ще се наложи много сериозно усилие, за да докажем, че заслужаваме тази подкрепа", каза Зарков.

"В този смисъл ние сме притеснени, че случващото се в страната, неговия отзвук в чужбина, загубата на доверие към правителството, което представлявате, че може да осигурите честност при изразходването на европейските средства, може да се окаже проблем и при усвояването на тези пари, които трябва да помогнат за преструктуриране на икономиката ни и за преодоляване на последствията от тежката криза", каза Зарков.

Той попита какви конкретни реформи са предвидени в националния план по отношение на върховенството на закона. Това е условие, за да бъдат отпуснати парите от ЕК на България.

Дончев отговори, че темата с върховенството на закона не е нова. Той припомни, че и в изтичащия програмен период (2014 - 2020) всяка държава-членка е трябвало да отговори на предварителни условия, ако иска достъп до финансиране. Поясни, че ЕК ще иска предварителни гаранции, че ще се случат реформите, за да ни отпусне средствата и сега.

"Тази тема е напълно приложима и по отношение на средствата, които се разходват и през този програмен период. Нашата позиция винаги е била, че върховенството на закона трябва да бъде предварително условие за възможността да се разходват парите. Държава, където не могат да се гарантира прозрачност, безпристрастна съдебна система не бива да получава средства по очевидни причини. Първо, че това е в разрез с европейските ценности и на второ място, ако нямаме безпристрастна съдебна система, как да гарантираме ,че парите се харчат по най-правилния начин", каза Томислав Дончев.

Той добави, че не одобрява технологията, по която се случват нещата, тъй като липсва система от ясни и обективни критерии. "Не трябва да се допуска темата за върховенството на закона да бъде субективна и трябва да продължи дебатът какво означава върховенство на закона", каза Дончев.

Дончев за протестите

Вицепремиерът коментира и антиправителствените протести, които продължават вече 72-дни, но нито премиерът Бойко Борисов, нито главният прокурор Иван Гешев имат намерение да подадат оставка. От вчера протестиращите настояват и за оставката на председателя на парламента Цвета Караянчева, заради изгонването на майките на деца с увреждания от парламента.

"Тази енергия, която има сред една част от българското общество, която е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. Наша обща задача е това да го направим по най-добрия начин. Какво трябва да се промени – законодателната рамка, дори в конституцията, за да може държавата да е в състояние да изпълнява една от основните си функции – да въздава справедливост. Гневът идва от там, че една голяма част от българските граждани имат съмнение дали държавата е в състояние да въздава справедливост", коментира Дончев. Той добави, че когато няма усещане за справедливост гражданите не виждат смисъл от държавата.

Споделяне

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?