Тараклия между Русия и Европа: България влиза през университета

Според последното преброяване на населението към 2024 г. в Молдова са живели 38 200 българи, което представлява 1,6 % от общото население. Въпреки че са малцинство в страната, българите съставляват мнозинството от жителите в 8 града и села, разположени в областите Тараклия, Леова и Кантемир. В столицата Кишинев живеят 5 900 етнически българи. И все пак със 7 700 души, или 77% от населението на града, Тараклия може да се смята за българската столица на Молдова.

Въпреки толкова високите числа, политическото влияние на Руската федерация (а не на България) в региона е силно. Гражданите от района традиционно подкрепят проруските партии, често говорят руски като втори език и принадлежат към Московската православна патриаршия. До декември 2025 г. Вячеслав Лупов, кмет, свързан с партията на избягалия олигарх Илан Шор, подаде оставка. Оставката на Лупов, който беше на власт от 2019 г., принуди администрацията да проведе кметски избори през май 2026 г.

Българска общност - български университет

Въпреки че излезе от орбитата на Шор, Тараклия остава политически проруска. В този контекст през май 2025 г., след споразумение с българското правителство, Министерството на образованието на Република Молдова закрива държавния университет "Григорий Цамблак" в Тараклия и го превръща във филиал на университета "Ангел Кънчев" в Русе.

Освен политическата мотивация, която прозира зад този ход, споразумението между Молдова и България е икономически изгодно както за Кишинев, така и за студентите от Тараклия. Откриването на филиала има и значително културно значение като според българското Министерство на образованието и науката (МОН) той "допринася за съхраняването на българския език, култура и идентичност сред българската общност, укрепва партньорството между двете страни и подкрепя европейската интеграция на Молдова чрез сътрудничество в областта на образованието".

Властите в София ще подкрепят университета чрез стипендии, дарения на книги и компютри, както и чрез изпращане на професори от България, които да преподават модули на български език. Филиалът ще се финансира от бюджета на Университета "Ангел Канчев" в България, а молдовското правителство ще се ограничи до предоставяне на активите на институцията за ползване. Накрая България обещава да инвестира един милион евро в ремонта на общежитието.

В отговор на въпросите на Mediapool от МОН описаха интегрирането на Държавния университет "Григорий Цамблак" в Тараклия в структурата на Университета "Ангел Кънчев" в Русе като "резултат от дългогодишен диалог и последователни усилия между Република България и Република Молдова".

Как се стигна дотук?

От Русенския университет обясниха за Mediapool, че разкриването на факултета в Тараклия има дълга предистория, която датира още от времето, в което Тараклийския държавен университет "Григорий Цамблак" е създаден през 2004 г.

"Още тогава Русенският университет започва да подпомага българската диаспора в Молдова чрез обучение на педагогически специалисти, защита на докторски дисертации на преподаватели от Тараклийския университет в Русе, дарение на учебно-методическа литература, участие в провежданите олимпиади по български език и т.н.", посочват от университета в Русе.

Отношенията между двете висши училища се задълбочават с подписването на тристранен договор за партньорство между Русенския университет, Великотърновския университет и Тараклийския държавен университет през 2017 г., а после до споразумението между България и Молдова от 2024 г. за създаване на филиала.

"През годините Молдовската страна многократно е поставяла въпроса за намиране на устойчив модел за развитие на висшето образование в Тараклийския район, отчитайки демографските предизвикателства и намаляващия брой студенти, предлагането на ограничен брой специалности, недостатъчно квалифицирани преподаватели, засилваща се конкуренция на университети от Южна Молдова и повишена активност на съседните държави за привличане на молдовски кандидат-студенти", твърдят от МОН.

Допълнително задълбочаване на проблемите според ведомството настъпва и след въвеждането на нови изисквания за акредитиране на молдовските висши училища, които поставят под риск съществуването на университета в досегашния му вид.

Тогава молдовската страна посочва, че въпреки предприеманите мерки са необходими допълнителни стъпки за гарантиране на бъдещето на Тараклийския университет. Така преобразуването му във филиал на българско висше училище започва да се разглежда като ключова възможност за неговото запазване и развитие.

От просветното ведомство отбелязват, че през годините България последователно е подкрепяла развитието на образованието сред българската общност в Молдова и е работила за създаването на механизъм, който да осигури достъп до качествено българско и европейско висше образование в района. "Именно в този контекст страната ни се включва и в инициативата за трансформиране на университета в поделение на Русенския университет", посочват оттам.

Филиалът: очаквания и резултати

От МОН очакват филиалът "да повиши интереса към българското висше образование сред учениците и кандидат-студентите в Тараклийския район и Автономно териториално образование Гагаузия чрез възможността за обучение по български образователни стандарти и получаване на диплома от български университет на място".

"Същевременно той ще допринесе и за подготовката на млади специалисти спрямо потребностите на местния пазар, което да помогне за развитието на региона и насърчаване на завършилите да продължат професионалната си реализация в него", смятат оттам.

В момента студентите на филиала се обучават в различни професионални направления и 7 специалности в степен "бакалавър" и 3 - в степен "магистър". От Русенския университет обясняват, че по искане на молдовската страна са запазени онези, в които университетът е обучавал преди да стане поделение на българското висше училище. Към тях са добавени и нови, съобразени с потребностите на регионалния пазар на труда, интереса на кандидат-студентите там и академичния потенциал на университета в Русе.

Днес предлаганите специалности в "бакалавър" са "Предучилищна и начална училищна педагогика", "Педагогика на обучението по български език и чужд език", "Педагогика на обучението по музика", "Български език и история", "Земеделска и автотранспортна техника", "Бизнес мениджмънт" и "Компютърни науки". Разкритите магистърски програми пък са "Технология и управление на транспорта", "Бизнес администрация" и "Предприемачество и иновации".

Според МОН университетът в Русе осигурява за студентите от региона обучение, основано на съвременни учебни програми и европейски академични стандарти.

"Българската страна осигурява финансиране за образованието на лица от български произход в съответствие с нормативната уредба, регулираща образователната дейност сред българите в чужбина, включително предоставя стипендии и средства за образование. Министерството на образованието и науката на Молдова осигурява ежегодното приемане на студенти във филиала за молдовски граждани", обясниха от образователното министерство.

От университета в Русе на свой ред твърдят, че предоставят достъпно висше образование за българската общност в Молдова, като в допълнение улесняват връзката на студентите с българската култура и европейските образователни програми като Еразъм+, което е ключово за културната идентичност и интеграцията в ЕС.

"Създаването на поделението е стратегическо постижение с дългосрочен ефект. То е израз на доверието и партньорството между Република България и Република Молдова, допринася за устойчивото развитие на региона, укрепва българската идентичност сред общността в Тараклия и утвърждава България като надежден партньор в областта на образованието", казват от МОН.

Организацията и администрацията

От Русенския университет посочват, че при трансформацията са запазени работните места на голяма част от преподавателите в Тараклийския държавен университет. Привлечени са и нови специалисти от региона, на които са осигурени възможности за академично развитие. Запазен е административният и непедагогически персонал.

Според информация на OBCT обаче филиалът на университета "Ангел Канчев" в Тараклия има нов администратор. Става дума за Александър Боримечиков – независимият кандидат, който наскоро загуби изборите за кмет на града с разлика от едва 81 гласа в надпревара с Екатерина Якобчак от Социалистическата партия.

Всъщност той досега два пъти не успя да спечели кметския пост – през 2023 и 2026 г. Според списание Nokta предизборната кампания на Александър Боримечиков практически не е съществувала, тъй като той е декларирал приходи като физическо лице в размер на едва 200 молдовски леи, включително 100 леи банкови такси. От друга страна, страницата му във Facebook съдържа предизборни видеоклипове с задължителното упоменаване на платена политическа реклама.

Боримечиков е етнически българин, роден през 1988 г. в Тараклия. Учи история в Държавния университет в Тараклия (2009 г.), публична администрация в Университета "Св. Кирил и Методий" във Велико Търново (2010 г.), бизнес мениджмънт, както и интернет и мултимедийни комуникации в Университета "Ангел Канчев" (2024 и 2026 г.).

Работил е като мениджър по продажбите в MoldEvroseti и в консулския отдел на Българското посолство в периода 2008–2013 г. Заемал е също така длъжността специалист по връзки с обществеността и привличане на инвестиции в кметството на Тараклия (2013–2019 г.), както и директор на клона на StarNet в Тараклия (2019–2022 г.). От 2023 г. е директор на Асоциацията за развитие на българската общност в Молдова (ARDBM). Успоредно с това, от май 2025 г., заема длъжността административен директор на филиала в Тараклия на русенския университет "Ангел Канчев".

Този материал е създаден след журналистическо пътуване в Молдова, организирано от програмата EUNEIGHBOURS EAST и финансирано от Европейския съюз. По нея работиха Десислава Колева (Mediapool,България) и Gian Marco Moisé (OBCT, Италия).