Татяна Дончева: Когато хората позволяват на задкулисието да им ходи по главата, то ще го прави

"Нацията трябва да реши какво иска: или иска да я управляват разбойници, или иска върховенство на закона"

Татяна Дончева: Когато хората позволяват на задкулисието да им ходи по главата, то ще го прави

Ние сме имитация на пазарна икономика, имитация на плуралистична политическа система. Ние сме събрали една група в парламента, които са хора от една партия. А щом са от една партия, това означава, че всъщност сме в еднопартийна система. Тази една партия пък е разделена на театрални трупи по сцената, казва кандидатът за президент на коалиция Движение 21 и НДСВ Татяна Дончева.

Госпожо Дончева, преди изборите още бяхте казала, че президентският вот ще бъде лакмус за това дали България иска да се освободи от постсоциалистическия си преход. Сега, в края на кампанията, гледайки социологическите проучвания, как смятате – ще стане ли?

Това е лакмусът. Продължавам да смятам така. Но дали лакмусът показва, това което ни се иска, е съвсем друг въпрос. Може би лакмусът не показва това, което ни се искаше, но ние трябва да отчетем резултата.

А той е: България е тоталитарна държава. Ако искате го наречете тоталитарна демокрация, ако искате – имитационна демокрация. Ние правим уж всичко като хората, имаме плуралистична политическа система, пазарна икономика и прочие, но всъщност това е само визуално и само на ужким, както казват децата. У нас всичко се управлява от Министерския съвет.

Да илюстрирам: за да покаже на нацията жертвоготовност, премиерът нареди няколкостотин души от армията да издирват изчезнал турист. Дали това е работа на армията – оставям настрана. Оставям настрана и въпросът дали ситуацията с изчезнали туристи трябва да се решава така или от квалифицирани, обучени и осигурени планински спасители. Армията беше ръководена от своя началник (нач. на отбраната Константин Попов – бел.ред), който е летец, а не планински спасител. И не съм сигурна никак дали тоя, който му е разпоредил да иде да търси изчезналия турист, вярва че момчето може да бъде намерено. Но това се получава, защото цялото упражнение се прави, за да се покаже на нацията жертвоготовност, а не за да се спаси човекът, защото той не може да се спаси с такава организация. Това е само последният случай.

Ние сме имитация на пазарна икономика, имитация на плуралистична политическа система. Ние сме събрали една група в парламента, които са хора от една партия. А щом са от една партия, това значи, че всъщност сме в еднопартийна система. Тази една партия пък е разделена на театрални трупи по сцената.

Защо смятате, че се намираме в еднопартийна система – нали има опозиция, управляващи, скандали?

Защото са ръководени от едно и също задкулисие. Защото дори министрите на РБ са по-гербери от ГЕРБ. Защото ГЕРБ е една откровено тоталитарна партия на посредствеността, която удави всичко в страната в тази посредственост и имитира непрекъснато търсене на решения, без да може нито да измисли решения, нито да ги провежда.

Няма никакъв смисъл да ни натиска, или подчинява, защото ние сме си подчинени. Ние просто сме създали във външния свят удобната поза на държава, която може да бъде лесно манипулирана, лесно купена и продадена, лесно сплашена. Така че ние нямаме нужда от врагове, в тоя смисъл сме си самодостатъчни.

Смятате ли, че гласоподавателят има действителен избор?

Българският народ, живеейки над 25 години в политическа демократична система, допусна абсолютна псевдокампания, в която няма никаква възможност да се сравняват кандидати. Няма да имат никакво значение мажоритарните качества. Ще се създаде впечатление, че хората няма да има какво да избират, освен избор между предварително избрани им от задкулисието 5-6 кандидати, които са също част от системата и гарантират, че това, което е досега, ще остане така.

В същото време нацията казва, че много лелее за съдебна реформа и върховенство на закона, но 200 000, ако не и повече българи, заявяват че могат да направят президент подсъдим за рекет човек (Веселин Марешки – бел. ред), което някак си не може да се съвмести.

Нашата нация трябва да реши какво иска: или иска да я управляват разбойници, или иска върховенство на закона. Двете едновременно няма как да станат. И няма как нацията да продължава да говори това, което цивилизованият свят иска да чуе, и това което знаем, че е прилично да се говори, а всъщност да прави с изборите си друго.

Добре обаче в крайна сметка, каквото и да говорим, всички социологически агенции дават първите места за ГЕРБ и БСП, които не са казали почти нищо на тема така лелеяната съдебна реформа. Как си обяснявате това?

Имате една голяма машина за манипулиране на общественото мнение. Част от медиите се владеят едните от Пеевски, другите от ГЕРБ и кръговете около тях. Имате социологически агенции, които всички са предварително ангажирани с договори и които трябва да осигурят резултатите, за които им се плаща. Форми за манипулация на социологическите агенции – дал Господ, като започнем от начина на задаване на въпроса, неговите нюанси, за колко кандидати сте питали и прочие.

Ключово важното обаче какво е – ако никой не може да каже на един социолог как да си задава въпросите, обществото може да поиска от нашите медии да направят дебати като във Франция или САЩ. Не може да има дебати, в които кандидатите имат по 10 минути, за да развият четири теми. Обяснението е, че това е достатъчно. За какво е достатъчно – за да си кажете две думи?

И не на последно място – случването на качествен дебат е усилие на българската интелигенция. Смятам, че интелигенцията има дълг пред нацията, защото сме превърнали националния дух в стока. Това има проекции и те са във всеки елемент на нашия живот. Това се компенсира само с образование и култура. И ако за такова компенсиране, което да бъде всеобхватно, ни трябва време, днес българската интелигенция трябва да има друго място и друга роля. И вместо да се ослушва и да се чуди дали да продължава "да им гласува", тя просто трябва да се намеси, за да бъде определяща в посоките. Ако не бъде определяща в посоките, посоката ще я определят другите и интелигенцията ще продължава да хленчи и да подсмърча. Истината е, че когато не ти дават възможност да сравниш преди да избираш, ти нямаш избор. И това се получава, защото двата основни щаба са ти казали, че техните кандидати не са за показване и защото някой си въобразява, че използва челния опит на Първанов от 2001 година, извън историческия контекст.

Това са хора, които на практика обясняват, че кандидатите и техните качества нямат значение. Имат значение абревиатурите ГЕРБ и БСП и, че избирателят е длъжен да определи дисциплина и вярност до края на света, без никакво значение кои са кандидатите.

От думите ви какво излиза, че всички останали кандидати са обречени ли?

Нали искаме да променим нещата? Нали искаме президентът да бъде мажоритарно избран? Нали искаме нему да стоварим определени отговорности, задължения, очаквания? Нали поне казваме, че искаме? По какво да личи, че го искаме това? Ако имаме 200 000 протестен вот, от които и 10% не желаят да отидат да гласуват, защото "им гласуват" за какво говорим?

Ако се върнете във Възраждането – в творчеството на Ботев, на Петко Славейков, ще видите, че стиховете им са писани като за днешната ситуация и ще намерите веднага аналози в политическия живот. Но, трябва да е ясно – политиците, които се избират са средно статистическа извадка на нацията, която ги избира. И че спорът кой на кого "МУ гласува" е само в този контекст.

Казвате, че едни от основните ви акценти в предизборната платформа са образованието и културата. Финансовият министър Горанов обаче твърди, че не е достатъчно някой да каже "аз съм професор и трябва получавам еди-колко-си". С подобна правителствена политика, как се защитават аргументи за повече пари за образование и култура? Все пак функцията на президента не е ли твърде декоративна точно в тази част от правомощията му?

Функциите станаха декоративни, заради декоративните хора, които населяваха президентската администрация. Но, самата институция има огромни възможности. В тази връзка искам да ви разкажа онова, което разказах на 1-ви ноември в Деня на родните будители. България е имала министър на народното просвещение. Стоян Омарчевски, в правителството на Стамболийски. За две години създава 1115 нови училища – ако искате вярвайте. Това е било времето, когато България е излязла от войните, абсолютно на колене, деморализирана, с пречупено младо поколение, в тежка инфлация, в тежка криза. Били сме в ръцете на вълците, за да решат какво още да ни вземат.

Министърът на финансите се е казвал Атанас Буров. Атанас Буров при всички случаи е бил далеч по-добър финансист от Влади Горанов, далеч по-голям патриот от сегашните патриоти и далеч по-далновиден, за да разбере, че в националния дух се крие съхраняването на нацията и нейното бъдеще. Затова той е направил магьоснически неща, за да осигури парите за тези 1115 училища.

Всичко е в отношението. И ако нашият народ няма вкус да прави разлика в отношението няма защо да си търси извинения.

Защо само вие и кандидатът на РБ успявате да акцентирате темата за съдебната реформа?

Е, как да я акцентираш тази тема с народ, който казва, че е супер важна, защото така трябва да каже, но всъщност може да направи подсъдим по дело за рекет президент. Това е двойнственост в националния чип. И тази двойнственост трябва да бъде решена.

А как според вас президентът може реално да инициира съдебна реформа?

Ние смятаме, че президентската институция трябва да бъде активизирана в посока на активизиране на идеи и създаване на продукти. Както по отношение на конституционната реформа, така и на съдебната ѝ част. Трябва да се съберат специалисти, които да изработят законопроекта предварително. Независимо че това не е работа пряка на президентската администрация това може да се случи, защото няма пречка. Президентът може да организира обществено обсъждане, то да обхване широки кръгове и среди. Сега за това има много сериозни пречки.

Която и да е политическа сила, с изключение на управляващите, не може да събере университетските преподаватели, не може да събере сериозни магистрати, извън ония прислужници на властта, които чакат кариера, не може да направи нормално обсъждане в магистратурата, не може да събере НПО-сектора. Президентската институция дава такива възможности и през нея те биха изглеждали по различен начин – няма да има съмнения за намеса във властите, без подозрения, че деполитизираните магистрати се месят в нещо. Така че може да стане нещо, което да ни върне в хубавия смисъл в 90-те години, когато новата конституция беше национална задача.

Виждате, че има начин. Така че резултатът на тези президентски избори ще е резултат на желанието на хората за промени, а не е въпрос на задкулисието. Като позволят на задкулисието да им ходи по главата, то ще го прави.

Заговорихте за задкулисието – какво прави ДПС с подкрепата си за Орешарски?

Той си беше техен кандидат поначало. Искам да ви кажа още нещо в тази връзка. ДПС се схваща като неразривна част от задкулисието. Не ви ли прави впечатление, че в продължение на години много от най-висшите военни, включително от ръководителите на отбраната на страната, станаха кандидати за депутати на тая политическа сила. Марин, Пешлеевски, Симеон Симеонов. Те всичките са полагали клетва и твърдят, че разбират от политическа джунгла априори, защото са полагали клетва.

Чета сега изказване на други висши военни, макар и пенсионирани, и те са се събрали под знамената, за да "отвоюват" България. От кого? Те били пазили небето? Ама аз доколкото знам от 40-те години на миналия век не сме били във война. От кого го пазите това небе? С какво се кичите, освен с политически претенции?

Искам тия хора да ги видя срещу тълпа от няколкостотин хиляди души на южната граница как ще са.

*Публикацията е част от предизборната кампания на "Движение 21"-НДСВ. Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Още от Президентски избори

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?