Те ти, булка, Конституционен съд!

Те ти, булка, Конституционен съд!

Във фразеологичния запас на българския език съществува изразът "Те ти, булка, Спасов ден!". Много хора днес го използват със значението на "възклицание от изненада поради внезапно възникнала възможност или пречка". Със сигурност от изненада са възкликнали и всички функционално грамотни хора, които са прочели решение 13/27.07.2018 г. на Конституционния съд по отношение на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

По ирония на съдбата, изразът обаче е тясно свързан, както с традиционните семейни ценности, така и с традиционното семейно право. Според фолклорната традиция, записана в края на ХIХ в. и началото на ХХ в., ако брачна двойка дълго време няма деца, в нощта срещу Възнесение Господне (т.нар. Спасов ден) мъжът може да каже на съпругата си: "Те ти, булка, Спасов ден", което е ритуалната формула, с която той "отваря брака" (както е модерно сега да се казва) и ѝ разрешава да преспи с друг мъж, за да забременее. Това е типичен пример за консенсусна изневяра в традиционните общности с цел възпроизводство, т.е. "продължаване на рода". По-любопитното в този случай е, че – ако мъжът е недосетлив – свекървата (т.е. майка му) може да издаде подобно разрешение на снаха си.

Не, не се изненадвайте! Традиционните фолклорни практики от периода преди Втората световна война – към които някои политици, християнски фундаменталисти и "консервативни интелектуалци" напоследък твърдят, че се стремят – включват също така обичая "снахочество" при който деверът (т.е. братът на съпруга) или свекърът (т.е. баща му) преспиват еднократно или многократно (всъщност – докато забременее) с младата булка. "Ама как полиандрия в християнски контекст?!" - Ще речете Вие. Така. Традиционно. За продължаване на рода.

Но да се върна към решението на КС. То, разбира се, отразява цялата бюрократична процедура и преразказва историята на създаването на Конвенцията (така както може да я прочетете и в английската версия на Укипедия), както и представя накратко онези внесени становища, които съдът е конституирал (пропуска се например декларацията, подписана от 300 учени, представители на социалните науки в академичните среди у нас, но детайлно се цитират контра-мненията на трима юристи). Следва и сбит преразказ на преамбюла, с елементи на разсъждение, където ясно може да прочетете, че "декларираните цели на Конвенцията напълно съответстват на основните конституционни принципи на Република България". В крайна сметка, след поредица от правно-философски свръхинтерпретации, родили няколко "бисера" (които вярвам ще влязат в световните учебници по право като пример за "покварено правосъдие", което – съгласно Р. Дуоркин – обслужва политическата класа), Конституционният съд стига до формалното решение, че "Конвенцията, поради разпоредбите на чл. 3, буква "в" и на чл. 4, § 3, които са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост, не съответства на Конституцията.".

Абсурдното в случая е, че Конституционните съдии твърдят, че понеже английският и френският текстове се смятат за единствено меродавни – те ще тълкуват Конвенцията съгласно тях. Решението им обаче е основано на лошо и несистемно преведеното понятие "полово специфичен" (т.е. ПРИЛАГАТЕЛНО!) като "пол" и "социален пол" (т.е. като ДВЕ РАЗЛИЧНИ ПО СМИСЪЛ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ). За да стане ясно какво имам предвид, във въпросния чл. 3, буква "с" (на латиница) или "в" (на кирилица) в английския текст на Конвенцията пише: "gender” shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men; а Френската версия звучи по следния начин:  le terme « genre » désigne les rôles, les comportements, les activités et les attributions socialement construits, qu’une société donnée considère comme appropriés pour les femmes et les hommes.

Адекватен превод на този член многократно бе предлаган от мен публично в предходни статии и той гласи: "полово специфични ще означава социално конструираните роли, поведение, дейности и характеристики, които дадено общество възприема като подходящи за жени и мъже". Да, точно така – никъде в този текст не се въвежда трети пол, никъде не се говори за хомосексуални бракове, никаде не се поставят под въпрос двата пола, както се твърди в решението на КС. А онези, които не знаят добре английски или френски, надявам се – могат да си сверят часовника поне по руския превод: "гендерный" означает социально-закрепленные роли, поведение, деятельность и характеристики, которые определенное общество рассматривает как соответствующие женщинам и мужчинам. Мъже и жени. Два пола. Точно както е записано в Конституцията и в останалото българско законодателство. Ако някой твърди обратното за чл.3 буква "в" е лъжец, некомпетентен или корумпиран.

От тази гледна точка тезата за "джендър идеология" в Конвенцията е очевидна инсинуация, подготвена още в увода на решението с изречения като: "През 2014 г. Съветът на Европа създава структура, посветена на проблемите със сексуалната ориентация и половата идентичност. В допълнение, секретариатът на Съвета на Европа създава и работна група "Сексуална ориентация и полова идентичност", учредена също през 2014 г. Структурата подпомага държавите членки при изпълнението на ЛГБТ препоръките на Комитета на министрите...През април 2015 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема решение, насочено против дискриминацията срещу "трансджендър" хората в Европа". Моля, припомнете си, че Конституционният съд е сезиран по чл. 149, ал. 4 от КРБ, с цел ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, а не с цел провеждане на кабинетно изселедване на гей-правата в Европа! Наясно ли са членовете на Конституционния съд, че Конвенцията е открита за подписване през 2011 г. и фактически влиза в сила преди събитията, които те внушават, че са я породили? (Друг е въпросът защо процедурата се забави толкова много, но за това споделена вина в различна степен носят Диана Ковачева, Христо Иванов, Екатерина Захариева и Цецка Цачева – т.е.Министрите на правосъдието, допуснали безобразния превод да бъде изготвен, да види бял свят и в крайна сметка да бъде внесен в КС).

Всъщност, ако си сложим ръка на сърцето, трябва да признаем, че решение 13/27.07.2018 г. не е плод на некомпетентност, а е резултат от нормализираната и широко разпространената хомофобия в правните и правоприлагащите среди в България. Понеже в няколко от внесените от професори юристи мнения, както и в самото решение се твърди, че Конвенцията едва ли не нарушава чл. 4, ал. 1 от Конституцията, т.е. твърдението, че "България е правова държава", бих искал да помоля Уважаемата юридическа колегия да прочете Конституцията един ред по-надолу:  Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество (чл. 4, ал. 2), а също така и Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние (Чл. 6, ал. 1 и 2). Уважаеми колеги, наистина ли не разбирате че не Конвенцията, а Вашите становища и Вашето решение противоречат на духа на Конституцията. Вашето решение е позорно и срива доверието в независимостта на съдебната система! Със своето тълкуване, всъщност окончателно убихте вярта в чл. 4, ал. 1. от КРБ. Това ли бе целта Ви?

А онези 8 конституционни съдии, които са подписали решението, бих попитал: НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ, да твърдите, че "Правното равенство между половете... не означава еднакво третиране на двата пола"? Вие къде сте завършили право? Как станахте конституционни съдии, щом не знаете, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете се гарантира именно "равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола". Всъщност вина за казуса имат и вносителите на питането, и професорите дали становища, защото – и "насилие, основано на пола" и "преодоляване на стереотипите, основани на пола" са вече част от правната рамка в страната (чл.2, ал.5 от ЗРЖМ). Кой "професионалист" може да си позволи твърдение, че "за пръв път се въвеждат" или че "са чужди на българската конституционна и правна система"?

Решение 13/27.07.2018 съдържа логически абсурд и правна недомислица. То отхвърля достиженията на модерната епоха и равнопоставеността на половете, като твърди, че "понятието "пол" се използва от конституционния законодател  като единство от биологично детерминираното и социално конструираното" и биологичният пол "жена" се свързва със социалната роля – "майка", с "раждане", с "акушерска помощ", като се позовава на чл. 47, ал. 2. Въпросният член всъщност не казва това, а гласи: "Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи". Недомислицата е, че този член е съвсем лека редакция на чл. 37 от Живковата Конституция (1971): "Жената-майка се ползува с особена закрила и грижи на държавата, на стопанските и обществените организации, като ѝ се осигуряват отпуск преди и след раждане при запазване на трудовото ѝ възнаграждение, безплатна акушерска и медицинска помощ, родилни домове, облекчаване на труда ѝ, разширяване мрежата на детските заведения, на предприятията за комунални и битови услуги и за обществено хранене", а в хода на демократичните промени, бе постигната по-добра равнопоставеност, отколкото е заложена в началото на прехода и всъщност, посредством чл. 163, ал.8 и ал. 10 и чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда се насърчава активното бащинство. Отказваме ли се от тази политика, заради това решение на КС? А ето го и абсурда: Чл. 2, ал.4 от ЗРЖМ насърчава "балансирано представителство на жените и мъжете във всички органи, вземащи решения", в това число и КС. Именно затова към момента официалният 3-ти състав в рамките на 3-тия мандат включва 5 жени, докато 2-ри състав при първия мандат (1994-1997 г.) няма нито една жена. Е, какво да очакваме от Първи състав при Четвъртия мандат (2019-2021 г.) – отново да няма нито една жена, защото за жените е "биологично детерминирано" да бъдат майки, а не съдии? Всъщност, в България, жените в активна детеродна възраст и жените-майки в частност са обект на постоянна скрита дискриминация при наемане на работа, при кариерно развитие, при определяне размера на заплатата и т.н., и т.н. и това функцията на чл. 47 – да гарантира социални права, а не да слага биологически детерминиран стъклен таван. Тълкуването на КС в това отношение е абсолютно превратно, и не случайно на протеста, след като излезе решението, се появиха адвокати (т.е. също юристи) с плакати "СРАМ!"

Най-смешното и същевременно най-тъжното в тълкувателното решение на КС е, че в преамбюла на Конвенцията се казва: "насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете..." и се говори за "структурната природа на насилието" (което е коректно отразено от КС). В същия момент, решение 13/27.07.2018 се противопоставя на Конвенцията, с аргумента че "Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности". Тук вече имам сериозни основания да се усъмня във функционалната грамотност на подписалите съдии, защото техният аргумент е типичният пример, както за "структурна природа" (т.е. да смяташ социалното поведение и статус за биологически детерминирани), така и за "исторически неравнопоставено" (т.е. аргумент от типа "така било е и така ще бъде"). Не сте прави, колеги юристи! Lex iniusta non est lex! Надявам се, че това последното поне ще разберете.

А на жените и момичетата, жертви на насилие и домашно насилие можем да кажем само: Те ти булка, Конституционен съд! И нека на съвестта на осемте подписали останат убитите от своите партньори – които само от началото на годината до момента вече са 13, т.е. по една на всеки две седмици. Мир на праха им...и СРАМ!, СРАМ!, СРАМ!, Конституционен съд!

*Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Чете лекции по "Социология на семейството" и "Антропологическа демография" СУ "Св. Климент Охридски", както и "Демография и публични политики" в ПУ "Паисий Хилендарски”.

Още от Анализи и Коментари

За или против машинното гласуване?