Трайчо Трайков и Татяна Дончева единствени се обявиха за реформиране на прокуратурата

Точно 51% от българите поставят като първи приоритет на държавата провеждането на реална съдебна реформа, която да гарантира справедливо правосъдие. Това е едно от заключенията на национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч", публикувано в края на юни. Според тълкуванието на експертите липсата на реални действия за подобряване на съдебната система е и в основата на спада в доверието към кабинета от лятото.

Въпреки категоричността на обществото мнение обаче, темата почти не присъстваше в предизборната кампания на основните претенденти за президентския пост – Цецка Цачева (ГЕРБ) и Румен Радев (БСП). Нещо повече – дори, когато изрично бяха потърсени, за да отговарят на въпроси за критериите им за назначения в съдебната власт и отношението им към реформа на прокуратурата, и двамата по един или друг начин отказаха. От щаба на Румен Радев заявиха пред Mediapool, че генералът няма да отговори на питанията, а пиарите на ГЕРБ престанаха да вдигат телефоните си.

Останалите кандидати, които според социологическите прочувания получават над 3% подкрепа от избирателите, изразиха отношението си. Някои от тях (Ивайло Калфин от АБВ и Красимир Каракачанов от Обединени патриоти) очаквано за партиите, които представляват, защитиха фигурата на главния обвинител и от думите им стана ясно, че не виждат фигурата на президента като инициатор на конституционни промени именно в тази посока. За разлика от тях, кандидатът на РБ Трайчо Трайков и номинираната от Движение 21 и НДСВ Татяна Дончева виждат проблем в назначаването на Сотир Цацаров като главен обвинител и се ангажират с обещание за промяна на конституцията, която да ограничи правомощията на главния прокурор.

Вижте отговорите на въпросите, които Mediapool постави на Трайчо Трайков, Татяна Дончева, Ивайло Калфин и Красимир Карачанов:

Как бихте постъпил в ситуацията, в която бе поставен Плевнелиев – предрешен избор на главен прокурор, още преди да бъде направена официално номинацията на Сотир Цацаров. Бихте ли подписали указа или бихте постъпили по друг начин, ползвайки авторитета на държавния глава и възможността по конституция да върне избора?

Трайчо Трайков: Щях да постъпя по друг начин, защото предрешеният и договорен предварително кандидат опорочава фигурата на главния прокурор още преди формалния избор и независимо какво е името на номинацията. Със сигурност публично щях да се възпротивя, осветявайки ситуацията с мое изказване и щях да аргументирам публично нежеланието си да подпиша подобен указ. Това е принципен въпрос, а не субективно насочено действие. Страната ни има нужда от институции с висок авторитет и безспорна репутация на титулярите.

Татяна Дончева: Първо бих си послужила с лостовете за влияние, които има президентът, за да създам условия българската общественост да бъде информирана много добре за комбинаторите, излъчили новия главен прокурор. И бих се постарала да създам обществено мнение, което да направи президентския указ на практика невъзможен. Ако при избор на шефове на ВКС и ВАС се появи такъв проблем бих действала по същия начин.

Ивайло Калфин: Държавният глава има право да върне по веднъж предложените „трима големи“ в съдебната система. Въпросът е в какъв случай да се направи това. Ако има компрометирани кандидати би се направило. Специално случаят с Цацаров – изтича информация предварителна за какво ли не. Не мисля, че е причина да не се публикува указът, какво като е изтекла информация?

Красимир Каракачанов: А как постъпи Плевнелиев? Първо, не съм убеден, че точно така се е случило – както го описвате. А иначе, след като стана президент, ще имам активна позиция - просто защото не съм ничий послушник. И тогава, бъдете сигурни, няма да съм безгласна буква, като Плевнелиев.

Като оглавяващ Консултативния съвет за сигурност мислите ли, че доказателствата за мафиотизирането на държавата (ролята за вземане на решения на лица, които не са в публичните власти), следва да бъдат разгледани от КСНС като една от най-големите актуални угрози за националната сигурност?

Трайчо Трайков: Категорично – да. Защото националната сигурност се състои именно в това – неспособността на държавата да се справи с мафията. Това, впрочем, са същите хора, които, в момента ни пълнят с незаконни емигранти. Можем да проследим причинно-следствените връзки между възможността на държавата да наложи върховенство на закона и правовия ред и всички проблеми, свързани със сигурността.

Татяна Дончева: Заплаха е, но тя не се решава с конфликт между институциите. Смятам че задължително за влиянието на президентската институция е тя да тежи с експертния потенциал на администрацията. С хора, които представляват професионални авторитети, които могат да формират такива мнения, че да направят институцията водеща. Смятам, че президентът Плевнелиев не успя да се справи с тази част и това обрече президентската институция на оспорване. Иначе той имаше добри намерения. Ако имаше по-сериозна администрация щеше да бъде по-успешен. С това искам да кажа – няма смисъл през КСНС да се обявява война на изпълнителната власт. Воденето на борбата с мутрите и мафията трябва да става по друг начин.

Ивайло Калфин: Не ми е ясно как КСНС може да разглежда предположения. Ако темата е – бърка ли се някой в избраните власти, вероятно е добра тема, но ако ще боравим само с предположения едва ли трябва да се поканят шефовете на парламентарни групи и службите.

Красимир Каракачанов: Въпросът е реторичен. Разбра се, че смятам, че това е една от най-големите актуални угрози.

Ще упражните ли правото си на инициатива за изменение на Конституцията (Чл. 154. (1) от конституцията) за реформа на Прокуратурата и уреждане на процедура за носене на отговорност на главния прокурор, включително чрез отстраняване от длъжност?

Трайчо Трайков: Смятам да го направя, по принцип за главния прокурор. Освен че трябва да има процедура по отстраняване, трябва да има процедура за отчетност и прозрачност. Промените, които ще инициирам ще са в частта за прокуратурата и в частта за ВСС. Трябва да се помисли и за намаляване на мандата и на главния прокурор, и на ВСС.

Татяна Дончева: Ние сме заявили какво искаме като конституционна реформа и пътят, по който ще вървим (в платформата на Д21 и НДСВ основно място заема възможността главният прокурор да бъде назначаван и освобождаван от президента). Нашите идеи абсолютно се вписват в член 154. Ако трябва да добавим нещо, то е следното – правото на президента да инициира промяна в конституцията не осигурява мнозинството на гласовете. И не решава въпроса за пречките от компетентността на обикновено или ВНС са идеите ни. Затова сме казали: ние сме за следващ парламент като Велико Народно събрание, но преди то да бъде свикано, президентската институция трябва да се ангажира с подготовката на законопроекта.

Ивайло Калфин: Критериите би трябвало да бъдат свързани с публичния образ на тези хора, там има формални изисквания, но извън формалните изисквания смятам, че трябва да са по-строги изискванията за професионален опит, защото като такъв се смята какво ли не. Не знам как формално биха могли да се напишат критериите.

Красимир Каракачанов: Винаги съм смятал, че съдебната система е независима. Това е основна ценност. Затова и не съм убеден, че демонизирането на главния прокурор изчерпва идеята за съдебна реформа. Но, да, аз съм "за“ всякакви форми на отчетност.

Ще обявите ли предварително критериите за назначаване на членове от квотата на президента в Конституционния съд? Ако "да" какви биха били те? Ако не – защо?

Трайчо Трайков: Смятам да инициирам създаването на съвет по назначенията, които влизат в квотата на президента, да има правилник за работа, който да включва в себе си достатъчно прозрачни и дълги във времето процедури, за да няма съмнения относно личностните качества на номинираните от държавния глава, за каквито и да било постове.

Татяна Дончева: Мисля че един добър познавач на хора и на работата, за която те се търсят, ще намери начин да подбере най-добрите кадри. Не бих обявявала предварително критерии, освен един – хората, които бих излъчвала за всеки пост, който трябва да бъде попълнен с мой указ, трябва да стават за работата и да са авторитети в професионалната им общност.

Ивайло Калфин: Не съм сигурен доколко това не е един от проблемите, които се сблъскват отново с темата Велико Народно събрание. При всички случаи обаче е редно да започне дискусия за цялостна промяна на конституцията и да бъдат отстранени пречките.

Красимир Каракачанов: Да, разбира се. Очевидно е, че това следва да са хора с неопетнен обществен авторитет.