Трудната интеграция на бежанците в Германия

Експертите са единодушни - интеграцията на бежанците трябва да стане чрез трудовия пазар. Компания от германската провинция Саксония-Анхалт показва как тази цел може да бъде постигната. Става ясно обаче и какво не се получава добре.

Не е съвсем ясно дали Юсеф веднага разбира добрата новина.

"Ако искате, можем да ви предложим обучение", казва му ръководителят на предприятието Свен Гемпер. Бежанецът от Сирия кима дружелюбно, но тъмните му очи гледат въпросително. Немският му все още малко куца.

През изминалите седмици Юсеф е завършил стаж при производителя на селскостопански машини ACGO в градчето Хоенмьолзен, разположено в южната част на германската провинция Саксония-Анхалт. Три месеца заедно с други бежанци той е усвоявал металообработване. Изучавали пилене, зачистване и заваряване, посещавали са курсове по немски и са имали възможност да навлязат в производството.

Това е един от многото проекти за интеграция на стотиците хиляди бежанци в Германия. Той обаче показва като под лупа проблемите на включването на бежанците в трудовия пазар и как въпреки това може да бъде постигнат успех.

Първата пречка за намиране на работа често са недостатъчните знания по немски език. Още по-голям проблем е, че много бежанци са сравнително слабо квалифицирани. Данни на бюрото по труда на провинцията сочат, че 70 % от заетите и регистрираните работещи от неевропейските страни, от които идват бежанци, не са завършили професионално образование.

Нивото на квалификацията значително се различава според страната на произход на кандидатите за убежище. Така например, според актуално изследване за бежанците на Федералната служба за миграция и бежанци, сирийците са значително по-добре образовани от иракчаните.

Без достатъчна квалификация за бежанците става още по-трудно да се справят на трудовия пазар.

"И без това вече се сблъскваме с проблема, че значителна част от безработните ни нямат професионално образование, а нискоквалифицираните работни места се все по-малко", посочва изследователят на трудовия пазар и икономическата конюнктура Карл Бренке от Германския институт за икономически изследвания Де И Ве (DIW).

Следователно, според Свен Гемпер, ключът към интеграцията е работата, защото от нея зависят много повече неща от финансовата сигурност.

"Гражданите ще имат по-голяма готовност да приемат бежанците, ако те повече не тежат на джобовете ни", казва 53-годишният експерт. Освен това на работното си място бежанците ще могат да общуват с местните хора и да завържат запознанства.

Бежанците искат да използват възможностите

Преди точно една година бежанската криза достигна градчето Хоенмьолзен, чието население наброява 10 000 души. През пролетта на 2015 година провинция Саксония-Анхалт търсеше къде да изгради бежански център. Фабриката на производителя на селскостопански машини ACGO е разположена на място, където навремето е имало казарми. А Свен Гемпер дава под наем близка сграда, която и без това отдавна стои празна, и с получените пари той оборудва учебна работилница.

"Обществото има нужда от много хора, които да работят по този въпрос, иначе още сега сме загубили", казва той. "ACGO иска да даде своя принос, както правят толкова много граждани, работещи като доброволци. Освен това приносът може да е от полза за икономиката", допълва той. Същевременно обаче честно признава, че благоприятни допълнителни последици са положителният обществен имидж и по-добрите отношения с провинциалните власти.

Когато Юсеф започнал стажа си през един сив ноемврийски ден, атмосферата все още била сдържана. Всъщност и двете страни не били съвсем наясно с какво точно са се захванали. В кухнята на новопостроената работилница Гемпер казал няколко въвеждащи думи пред аудиторията, която внимавала, но със сигурност езиково била неподготвена. След това мъжете от Сирия, Бенин, Еритрея и Гвинея-Бисау започнали обучението си.

Преподаване на "пруските добродетели"

Някои възприемат тези стажове като истинска възможност.

"Тук съм, за да работя здраво", заявява Абдула от западноафриканската страна Гвинея-Бисау. Той е работил с метал и в старата си родина, както лесно може да се разбере от десетките порязвания и белези по ръцете му. Тъй като е сред най-прилежните в групата, в края на интеграционния стаж Гемпер му предлага работа като помощник в производството. Това е успешна история макар училищното образование на Абдула да е недостатъчно за квалифициран работник.

Други обаче не са толкова силно мотивирани - от деветимата участници в програмата само шестима остават до края. Гемпер обаче се е примирил.

"Трябва да сме последователни, ако искаме да предадем "пруските добродетели" като точност, дисциплина и надеждност", заявява той.

Ако някой от стажантите отсъства три пъти без извинение, той трябва да напусне курса.

Гемпер и колегите му вземат предвид не само практическите умения, но и цялостното отношение към работата.

Никой не познава стажантите по-добре от Холгер Балдауф, който е въвел бежанците в дейността на работилницата. През първите две седмици отношението било все още резервирано, разказва той.

"Изведнъж това се промени, те ми задаваха въпроси и оставяха да им показвам нещата. Доверието трябва да бъде спечелено и вярвам, че добре се справих с това", казва майсторът.
Балдауф е убеден, че бежанците са мотивирани, но същевременно допълва, че "те не са квалифицирани работници, те са помощен персонал, това се забелязва. Въпреки това чрез програмата получават добра основа, върху която могат да надграждат".

Капки върху горещ камък

През последния ден от стажа се раздават свидетелствата, водят се разговори и се правят снимки за спомен. А какво очаква бившите стажанти в бъдеще?

"Първо настанихме всички", казва Балдауф.

Абдула от Гвинея-Бисау още през март би трябвало да започне работа като помощник в производството. Юсеф, след шестмесечен езиков курс, вероятно през есента ще започне обучение. Останалите от групата искат или да останат в работилницата, или пък да изкарат стажове и в други браншове.

Това не е лош резултат макар разходите да бяха големи, признават участниците в проекта.
Разходите за следващите групи стажанти ще се разпределят, тъй като не всяка компания може или иска да си позволи нещо подобно.

"В Германия, като цяло, тази програма е само капка върху нагорещен камък. Всеки, който е в състояние да си го позволи, обаче трябва да даде своя принос според възможностите си", убеден е Свен Гемпер.

Примерите на Абдула и Юсеф показват, че интеграцията на бежанците може да стане чрез трудовия пазар. Все още обаче има много какво да се желае. Отправят се критики към многото бюрократични пречки - не е разрешено, например, да се правят последователно няколко неплатени стажа в един бранш, дори когато за бежанците често това е единственият начин да повишат професионалната си квалификация.

Икономистът Бренке отбелязва също, че бюрата по труда все още знаят твърде малко за уменията на бежанците.

"Те могат да се активизират, едва след като човекът получи статут на бежанец, а това е твърде късно. Дългото време, което бежанците с перспектива да останат трябва да чакат, трябва да бъде оползотворено по-добре", настоява той. Само този, който разполага с по-точна информация, може да управлява програми за квалификация.

В Хоенмьолзен следващата група вече започва стажа си при AGCO. Ръководителят на предприятието Гемпер предава опита си на други компании от региона и се надява, че в бъдеще те ще могат да предложат подобни програми, защото за успешна интеграция в национален мащаб е необходимо да се следва успешен пример.

По БТА