Какви са първите знаци, които разчетохте от изявленията на правосъдния министър по отношение на намеренията му за съдебната реформа?
Мисля, че е рано да се разчитат знаци. Трябва да видим какви приоритети и програма ще бъдат обявени. Изключително показателен ще бъде изборът на заместници – дали ще бъдат утвърдени реформатори или или крепители на статуквото.
Правителствата ни допускат повтарящи се грешки – свеждат съдебната реформа до някакви конкретни технически изисквания на ЕК и разглеждат докладите по механизма за сътрудничество и оценка като периодични политически рискове, които трябва да бъдат избягвани. И основната задача, която се поставя на министрите, е "да оправят комуникацията с Брюксел”, т.е. да намерят начин да замажат нещата. Това създаде една порочна динамика, при която ние все повече въвличахме ЕК в ролята на класна, която се чуди как да застави слаб ученик да си пише домашните, като измисля нови и все по-конкретни „препоръки”, които да заместят липсата на политическа воля за провеждане на съдържателна реформа. Всъщност, това е стратегия на изтощението: заставяш "даскала” да управлява повърхностно процеса, докато те гледа в ръцете - формално изпълняваш каквото ти се казва, но щом си обърне гърба – подкарваш както си знаеш. Вече шест години месец преди всеки доклад институциите ни пристъпват към кампании по имитация на някакви действия по "препоръките” - изпразнени от съдържание и сведени до формални бюрократични упражнения - и чакат и това тридневно чудо да отмине по реда си.
Г-жа Златанова трябва да разбира, че това е порочен подход. Пада ѝ се тежката задача да върне инициативата за реформата в София – тук трябва честно и смело да назовем проблемите си в дълбочина и да определим работещите решения. ЕК трябва само да засвидетелствува нашите действия и да докладва на другите страни членки за тях, както и да ни оказва каквато техническа и финансова помощ ни е нужна. Като първа крачка на г-жа Златанова ще ѝ се наложи да убеди в необходимостта от такава променена философия на реформата парламентарните сили, които ще трябва да подкрепят, включително законодателно, една амбициозна и адекватна програма за реформи. Като втора – да убеди ръководителите в съдебната власт. В този смисъл, предизвикателството ще бъде комуникацията не с Брюксел, а със "София". Дали работи и дали успява в това направление ще стане видно още с имената на заместник министрите.
Може ли да извлечем нещо важно от говоренето на БСП и ДПС в предишния парламент за съдебната реформата и да кажем, че то разкрива някакви намерения сега?
Срамно е, че най-голямата партия в управляващата коалиция БСП си позволи да се яви на избори без платформа в частта за правосъдието. Изключително обезпокояващо е и че в т.нар. "План Орешарски" думата "правосъдие" не се среща. Това е една от структурните теми за България и нейното отсъствие говори изключително зле за нивото на осъзнаване на реалната политическа ситуация, в която се намираме. В последните години станахме свидетели на това как дефектите на нашата демокрация започнаха да кристализират в модел на управление. От дефицити на политическия процес, те се превърнаха в негова същност. Ние трябва не просто да сменим един кабинет с друг, едни лица с малко по-прилични такива, да преместим ГДБОП от МВР в ДАНС – всичко това е като пренареждането на шезлонгите на палубата на Титаник, което не променя курса на кораба. Ние трябва сериозно да преосмислим как се управлява този кораб, ако искаме да сменим неговия ход.
В този смисъл темата за съдебната реформа е централна. Тя не е въпрос само за обслужване на бизнеса или за наказване на закононарушителите. Това е фундаментален въпрос, с чието решаване започва изграждането на нормална демокрация. Нетърпящата отлагане задача пред нас като нация е да пристъпим към възстановяването на държавността като започнем с целия спектър от институции в сектора правосъдие и вътрешен ред.
Какво стои в основата на реформата?
Самата съдебната реформа има за свой крайъгълен камък осъзнаването, че съдебната власт боледува от корупция, разбирана не само като взимане на подкуп, а като всички онези фактори, които оказват натиск върху съдията и прокурора да не действат само според закона и фактите в кориците на делото. Към това добавяме и лошото управление. Тези две заболявания се подхранват взаимно, но техният корен е в политическата система. Например, липсата на обективен кариерен процес, превръща повишенията в мощен инструмент за натиск. Това пък гарантира израстване не на най-добрите, а на онези, които най-добре умеят да ползват подобни лостове. Но политическата система е тази, която назначава хората по върховете на съдебната власт - ВСС, "тримата големи”, главния инспектор и инспекторите към ВСС – всички онези от които зависи дали ще въведат обективен кариерен процес, или ще продължат да го ползват като инструмент за влияние и да търгуват със силните на деня. И БСП, и ДПС са дългогодишни участници в тази игра, в която задкулисно се спазаряват безпринципни назначения, а на сцената се имитират реформи. Благодарение на бруталността и лакомията, с която ГЕРБ се включиха в постановката обаче, тази система буквално "лъсна". Задачата ни сега е да я реформираме реално.
Политическите сили и лидерите в съдебната система трябва да достигнат до консенсус и да прекратят всички канали, по които кадруваха безпринципно и оказваха влияние в съда. Това обаче изисква цивилизационен скок в мисленето им. Г-жа Златанова трябва ясно да формулира този проблем като основа за мандата си и да поведе процеса на демонтиране на механизмите за политическо влияние върху съдебната система. Сред експертите има висока степен на консенсус по това какво конкретно трябва да се направи. Липсва политическата и лидерска воля. В този смисъл особено важен тест ще бъде подходът при избирането на нов главен инспектор. Това са не просто лицата, които ще бъдат номинирани и избрани, а и дали ще бъде дадена една честна и адекватна оценка за настоящото състояние на съдебния инспекторат, който е ключов фактор за липсата на обективна кариерна и дисциплинарна политика в съдебната власт и на добро управление изобщо.
Първата сериозна заявка на управляващите за начина, по който смятат да решава сериозни въпроси, е преместването на ГДБОП от МВР в ДАНС. Според вас този стил на поведение правилен ли е и дали можем да очакваме да бъде пренесен и към решаване на въпросите със съдебната реформа?
Тези действия са порочни. Както по начина си на извършване, така и по съдържание. Като преместиш отдела и разгониш досегашния му състав не решаваш проблема, а го скриваш. Посланието е: "Забравете. Случаят е приключил" – до следващия път. Имаме дълбоки проблеми в институциите по сигурността, но вместо те да бъдат внимателно и публично анализирани, се действа с някаква необяснима конспиративна ударност. Говорим, че липсата на обществен контрол и прозрачност в МВР води до превръщането му в заплаха за гражданските свободи, но взимаме острието на този проблем и го пращаме в една още по- безконтролна институция. Повтаряме, че успехът в борбата с престъпността изисква полицията да се научи да събира годни доказателства, а вземаме поделението, което трябва да се справя с най-сложните форми на престъпна дейност и го пришиваме към един странен разузнавателен хибрид, който има съвършено различна философия на събиране и работа с данни. Това се случва при пълна конспиративност и противоречие с логиката на публичния и състезателен съдебен процес...
Ще ви върна към аферата "Уотъргейт", станала нарицателна за всички подобни катаклизми – и ние все за "гейтове” говорим. И до ден днешен големи части от логиката на структуриране и философията на работа на американската система за сигурност и гражданския контрол върху нея се извежда от поуките от "Уотъргейт”. В Конгреса и други институции са проведени множество анкети и разследвания, анализиращи дълбоките институционални причини за скандала и на тази база е начертана и дългосрочна траектория на реформиране и демократизиране. Ние днес сме изправени пред аналогичен, ако не и по-сложен комплекс от проблеми по целия периметър на съд, органи за сигурност, медии, политическа система, избори. Тези проблеми се трупаха в предишни управления, но кулминираха в управлението на ГЕРБ. Въпросът е дали тази кулминация ще доведе до катарзис и обрат или просто ще позволим проблемите да бъдат заметени с различни сценични ефекти и задкулисието да продължи да си ги експлоатира както до сега. Това е големият политически въпрос, на който трябва да отговорят сегашните управляващи. Те би трябвало да знаят, че след известно време разликата между среднощна чистка в еничерския корпус и последователна реформа става доста явна.
Как се вписва прокуратурата в сегашната политическа ситуация? Подчертава ли с действията си, че има нужда от реформа из основи?
Наказателното преследване на г-н Цветанов породи доста оптимизъм, но трябва да кажем следното – докато не видим една прокуратура, която работи по такива случаи планомерно, всяка подобна сюрпризираща активизация ще поражда сериозни съмнения за политически инженеринг. Не симпатизирам на г-н Цветанов, но ние трябва да видим дали имаме един латиноамерикански модел на разчистване на сметки между политически клики или имаме прокуратура, която планомерно започва да разчиства авгиевите обори на корупцията по високите етажи на властта. В този смисъл, реформата на прокуратурата не може да бъде заместена от поредния нискобюджетен съдебен трилър, чиято кулминация е по въпроса за мярката за неотклонение, след което всичко губи смисъл.
Ето защо за мен най-важното събитие не е преследването срещу Цветанов, а докладът с функционалния анализ на прокуратурата, който предстои да бъде обявен. Там трябва да видим честен и задълбочен анализ по широк кръг проблеми и набелязване на сериозни мерки за решаването им. Например: по проблема с ефективността на бюджетния и човешкия ресурс на прокуратурата; джунглата от инструкции, писма и указания, както и практиките за даване на устни заповеди, които изпразват от съдържание идеята за независимост на отделния прокурор, както и възможността да се търси отговорност от някого; отсъствието на връзка между процеса по атестации и качеството на работа; кога се и кога не се самосезира обвинението и как се осигурява ресурс за дългосрочна и планомерна работа по сложните дела, свързани с корупция, еврофондове и др.; как точно ще се гарантира, че Инспекторатът към ВКП повече няма да оказва натиск на магистрати и пр. Наред с това, след всичко, което стана ясно от разговора на Кокинов с Бойко Борисов, както и от другите изтичания по медиите, ВСС и прокуратурата трябва да преживеят драматичен катарзис по отношение на начина на назначаване на ръководни постове и отговорността на заемащите ги. Все така стои въпросът за преодоляване на зависимостта на обвинението от МВР. Не по-малко важен е и предстоящият избор на ново ръководство на Асоциацията на прокурорите – ще стане ли тя най-сетне реален изразител на мнението на редовите прокурори, чиито глас практически отсъства от обществения дебат...
В момента имаме разговор на висок тон между Цветанов и Пеевски, който трови средата. Как управляващите могат да разчистят терена, за да не бъде засенчена реформата от съмненията за зависимостите?
За да се изчисти терена трябва да се случи последователен отказ от това кръвосмесително обединяване между политическата власт и медийната власт, между политическата власт и съдебната система, между контрол върху МВР и печелене на изборите - всички те се използват за трупане на икономически дивиденти, които после се влагат в нови цикли на властово и медийно кръвосмешение. Господата Цветанов и Пеевски символизират двете лица на тази монета. И въпросът не е в лицата – виждаме падението на едното днес, утре ще последва и другото. Самата монета трябва да бъде извадена от обръщение. Това не може да стане с едно действие, а с дългосрочен осъзнат проект за пречистване.
Какви действия очаквате от избрания по времето на ГЕРБ Висш съдебен съвет в условията на новото управление?
За съжаление опитът ни досега е еднозначен. Висши кадри в съдебната система, които са назначени като част от политическа сделка, при смяна на ветровете правят нова политическа сделка. Така се формира и се възпроизвежда административната номенклатура в съдебната власт. В работата си виждам множество съдии и прокурори, които трябва всекидневно да се борят със системата, за да си вършат работата. Виждам как някои от тях се отчайват и деморализират. За обществото, това са едни невидими микро трагедии, но те се случват и определят това, което получаваме, когато ни се наложи да потърсим правосъдие. Докато не видим един ВСС, осъзнал ясно отровата на политическите зависимости, разграждащ последователно механизмите за влияние в съдебната система и застанал решително на страната на тези съдии и прокурори, които всекидневно се борят за това да си свършат работата, не сме помръднали.
___________________________________________________________
*Христо Иванов e ръководител на правната програма в Българския институт за правни инициативи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Забравете за реформа в съдебната система. Зинаида не е наясно със себе си, камо ли с проблемите на съдебната система, а да не говорим за реформирането и.
Преследването срещу Цветанов е обречено по две причини:
1. Министър трудно може да бъде наказан за функционално бездействие. Той може да получи политическо наказание в партията си или посредством избори. Тоест, той е консумирал политическото си наказание на изборите.
2.Прокуратурата е положението на, зависим от задкулисни сили, орган и няма свобода …
да взима решения. Това я компроментира априори и всяко решение ще падне в някой съд.
3. Съдебната ни система е по-зле от латиноамериканските такива и никакво действие на подобна структура няма подкрепа на обществото, която публично да го легитимира.
Изобщо-до гуша сме в калта и Зинаида само ще мига на парцали, както до сега.
Дали на власт е левия крачол на БКП или десния, няма голямо значение. Задната част на панталоните си остава кафява.
Г-н Иванов, как сте с оптимизма по отношение на делата на Ст. Софиянски, Краус, Божков, Сапио и т.н. А, ако Цветанов бъде оправдан, какво става с оптимизма. Моля, за критерии, за зам.министри защитници на статуквото и реформатори. Нека и ние да се научим. Къде ви ги дават, Брюксел, или при посещенията Ви в САЩ.
Абе хора защо се хабите да пръскате оптимизъм? Тези не идват за да правят реформи!Ако беше така щяха да ги направят още предишния път.Техните цели и задачи са ясно очертани и видими!
Много добре са отразени проблемите в съдебната ни система. Бих казал съдебната ни Мафия. Жалко че никой не работи в посоката да се решават проблемите. Бедна Българио!! както би написал веровтно Левски.
Браво, Ице! Страхотен си!
Златанова не е човекът,който ще прави реформа в правосъдието-липсва и капацитет и реформаторско мислене.Тя няма и един ден юридически стаж,дори не е влизала в съдебна зала.Сигурно не е чела съдебни решения,обвинителни актове и пр.Тя е крепител на статуквото,типичен чиновник с тесен мироглед,канцеларско възпитание и апаратно-тромаво мислене.Реформата в съдебната система трябва да включва:изважздането на следствието и прокуратурата от съдебната власт,нов закон за съдебната власт,нов избор на съдии,нов ВСС.Изобщо-разформироване на сегашната съдебна власт и изграждането на изцяло нова под егидата на Европейската комисия.Нищо добро не можем да очакваме от жената-министър с руско име.
СКАНДАЛ 2:
"...
Списъкът с клиентите на адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“ съвсем несвършва до тук. По-долу ще изброим още извесетн брой крайно интесни компании. Едни от тях не се нуждаят от представяне. За други е маркиран предметът им на дейност.
Abbott Laboratories
Coffeeheaven Holdings Limited Ltd.
Danone Group S.A.
Danone Serdika AD
Graveleau S.A. - френска транспортна и логистишчна компания.
Кауфланд
ЛИДЛ
Lindner Bulgaria Ltd.
Luigi LAVAZZA S.P.A.
Nexity S.A. - френска компания, …
работеща в сферата на недвижимите имоти и свързаните с тях услуги.
Nord Immobilien GmbH – германска компания за недвижими имоти, съсредоточила основната част от своята бизнес активност около Emden, Hinte, Krummhoern, Norderney и Borkum.
Standard and Poor’s
Сименс – Австрия
В списъка присъстват компании, които определят кедитния рейтинг на цели държави и компании, които са знакови за българската икономика. Нека президентът Плевенлиев не се засяга, но не е малко предимство да обслужващ правните дела на компанията „Линднер“, както и две от най-гоемите вериги хипермаркети в страната.
В списъка с клиентите не фигурира единствено ... „Софийска вода“ АД. Не фигурира и мажоритарният собственик на „Софийска вода“ АД - „Веолия вода България“. Списъкът, който представяме тук е взет директно от сайта на съдружието и е актуален към дата 07 май 2013 г. ( http://www.anglaw.com/clients.php ) Фактът, че кантората обслужва тотално „Софийска вода“ АД в отношенията й с ДКЕВР, а и в други области е от източник, който е отлично запознат и заслужава пълното ни доверие. Отделен въпрос е, че вече няколко пъти вестник „Свободен народ“ коментирла проблема с „батко и братко“ в ДКЕВР. Ако споменатото адвокатско съдружие не обслужваше „Софийска вода“ АД, респективно „Веолия вода България“ Оод, вероятно г-н Андон Роков отдавна щеше да ни е изял с парцалите, при това – с пълно основание. Да, но нито г-н Андон Роков, нито брат му, нито адвокатското съдружие са си мръднали пръста да отричат нашите твърдения. Те просто мълчат ...
Възниква изключително интересен въпрос: Защо нито концесионерът на софийското водоснабдяване „Софийска вода“ АД , нито мажоритарният собственик „Веолия вода“, фигурират в списъка на клиентите на Адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“?
Възможните отговори са няколко:
Едината възможност е те действително да не са обслужвани от въпросното адвокатско съдружие. Подобна възможност е пренебрежимо малка, като се съди по изложените по-горе съображения. Вестник „Свободен народ“ е с твърде голям тираж, а г-н Андон Роков дори веднъж пребивава на първа страница. А пи-арите в ДКЕВР правят твърде обстоятелствени прегледи на печата, за да не е разбрал главният герой в тази история, че името му се разнася по вестниците. В адвокатската кантора също със сигурност седят внимателно печата.
Втората възможност е списъкът в сайта да е стар и да не е актуализиран. Възможно е, но пак е малко вероятно. Сайтът на Адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“ е много съдържателен, крайно информативен и съдаржа изобилна информация за всички действия на кантората.
Третият вариант е след първите публикации по въпроса, името на „Софийска вода“ АД и/или „Веолия вода България“ ООД да е изтрито заблаговременно, та белким бурята отмине. Всъщност, все още няма никаква буря – има само далечни гърмотевици от един вестник, който имаше честта почти година да бъде почти единствената опозиционна медия.
Подобно действие не е е чак толкова мъдро, но пък и какво да направят хората. Ако са гузни, те едва ли ще постоянствуват в размахването на името на точно този си клиент. Имат си достатъчно други, от които на конкуренцията да й спира дъха ...
Има и един четвърти вариант – обслужването да се извършва през някакъв посредник, но това също е много малко вероятно. Все пак, нека проследим една нищожна вероятност, която остава:
Историята на „Веолия вода България“ е горе – долу следната: През 1853 г., е основана в Париж „COMPAGNIE GENERALE DES EAUX“. Първоначално тя се занимава единствено с водоснабдяване с питейна вода. Впоследствие, компанията започва да се занимава и с третиране на отпадъчни води. През 1980 г. , компанията вече значително е разширила предмета си на дейност – тя оперира в енергетиката чрез компанията „Dalkia“, в транспорта чрез „Connex“ и в управлението на отпадъците чрез „Onyx“.
През 1998 г., компанията „COMPAGNIE GENERALE DES EAUX“ решава да излезе извън рамката на комунално итовите услуги и индустрията свързана с опазването на околната среда. Тя се преименува на „VIVENDI UNIVERSAL“, след което смело навлиза в сферата на забавленията, създавайки собствена телевизия, филмови и звукозаписни студия. Компанията навлиза и в сферата на телекомуникациите.
Междувременно през 2000 г. е основана дъкщерната компания „VIVENDI ENVIRONNEMENT“. Една година по-късно, през 2001 г., компанията „VIVENDI ENVIRONNEMENT“ вече се листва на Парижката фондова борса и става публично дружество. Малко по-късно, акциите й започват да се котират и продават и на Ню Йоркската борса. През 2002 г. обаче, компанията – майка „VIVENDI UNIVERSAL“ разпродава за известен период от време дяловото си участие във „VIVENDI ENVIRONNEMENT“.
През 2003 г., „VIVENDI ENVIRONNEMENT“ вече е напълно независима от компанията-майка и променя името си на днешното си име „VEOLIA вода“.
На 09 ноември 2010 г., „VEOLIA вода“ придобива мажоритарен дял от 77,11 процента в акционерното дружество „Софийска вода“ АД. Останалите 22,90 процента принадлежат на Столичната община.
За протокола - „Софийска вода” АД е създадена през октомври 2000 г. по силата на 25-годишен Договор за концесия. Чрез него Столична община предотстъпва на дружеството експлоатацията и поддръжката на ВиК системата в София.
„VIVENDI Group” фигурира в списъка на клиентите на кантората, но трябва изрично дасе подчертае, че „VEOLIA вода“е независима компания още от 2003 г. Така че, споменаваме подобна възможност за обслужване през посредник само за пълнота. Иначе вероятността за подобна „врътка“ е много малка.
В КРАЙНА СМЕТКА, МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НЯКОЛКО ЗАКЛЮЧЕНИЯ:
На пръво място, участниците в Адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“ не са някакви „калинки“. Това е адвокатска кантора с невероятно престижен, широкоспектърен и видимо – доходен списък от клиенти. Каквито и услуги да е предлагала кантората на тези клиенти, дори и да става дума за еднократни услуги, не може да има съмнение, че тя е получила широко международно признание. Добре известно е, колко претенциозни, пунктуални и педантични са подобни клиенти, особено когато става дума за работа в страна като България.
На второ място, прави силно впечатление факта, че Адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“ може да бъде оприличено на „доверена синдикална адвокатура“ на френския бизнес в България. Авторът на тези редове би си платил да научи как е постигнато това мащабно представителство на цялата гама водещи компании във Франция, но едва ли някой би споделил подобно „ноу-хау“. Пък и едва ли биха ми стигнали парите за него. Адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“ е очеизвадна фокусна точка на правната защита на интересите на френските компании в България, а и не само на френските.
На трето място, опитът на съдружието с ютилити, комунално-битови и водоснабдителни компании е повече от фундаментален. Виждаме, че при идването си в България, „Веолия вода“ съвсем естествено би се ориентирала към компания с подобни референции. След като може да обслужва най-старите водоснабдителни компании във Франция и компанията – наследница на дружеството, прокопало Суецкия канал, защо пък по-новата „Веолия вода“ да не се възползува от услугите на компанията?
И тук идва най-интерЕсният въпрос: Защо е трябвало една толкова солидна и престижна адвокатска кантора да се занимава с подтезгяхно уреждане на услугите си за клиент, чиято дейност се следи отблизо от цялата „прогресивна общественост“ в България? Отговорът може би е крайно неутешителен за нас като българи – защото в България, „тези неща така стават“.
По принцип, за такъв обем услуги, едва ли може да се твърди, че стойността им НЕ попада в рамките на изискванията на Закона за обществените поръчки. Най-вероятно попада, при това за „големи“, а не за „малки“ обществени поръчки. Тогава защо е поет такъв риск?
От една страна – изкушението е голямо. Да имаш подобна „подводница“ в ДКЕВР по нашенските стандарти просто си плаче да се възползуваш.
От друга страна – самата уредба на конкурсите за обществени поръчки у нас със сигурност също насърчава към търсене на подобни схеми и „врътки“. В България единственият тежък критерий при конкурсите за обществени поръчки е „най-добрата цена“. Едва ли кантора като Адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“, може да предложи най-добра, сиреч – най-ниска цена. Подобни „прани предприятия“ предлагат най-вече качество на услугата, но едва ли могат да си позволят да работят на дъмпингови цени.
Да, наистина при наличието на връзката „батко – братко“ при провеждането на подобенконкурс биха могли да се включат допълнителни изисквания към кандидатите, но кой ще гарантира пък, че конкурсът няма да бъде обжалван от неспечелилата конкуренция и хубавият бизнес да се отложи буквално за неопределено време?
В Европа, конкурсите за различни обществени поръчки, в това число и за охранителни услуги отдавна се парвят по така наречения „Best value manual“, тоест с използуването на специално ръководство по което отделните оферти се оценяват изцяло, а не само по предлажената цена. За тези неща, някои хора си „пеят“ в България от незапомнени времена ама няма кой да чуе. Най-малко пък корумпираните управници.
Така че, колкото и европейски да са клиентите на Адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“, условията за провеждане на конкурси за общестевни поръчки у нас си остават „балканско-български“. От там и изкушението да се действува не дотам по европейски. Нали и Щастливецът беше стигнал до същото заключение - „европейци сме ама не до там“.
В заключение искам да подчертая, че не е луд този, койо яде зелника, а този който го дава. В случая ние няма какво да виним нито адвокатите, нито адвокатът – съдружник в Адвокатското съдружие „Арсов, Начев, Ганева“. Той не е виновен, че има брат. Виновен е братът, на когото не му трепва окото да си „уреди“ монументален конфликт на интереси. Конфликтът на интереси си е при г-н Андон Роков, който няма никакво право да си прави шега със закона.
Някой би казал – да, но това са „печени“ адвокати, те сигурно са се подсигурили. Вероятно е намерена формула как цялостното обслужване да е раздробено на много на брой договори, договорчета за малки суми и сумички, за услуги и услугички. Със сигурност би трябвало да е така – хората за които става дума никак не са глупави, напротив – крайно компетентни са и едва ли са пропуснали възможността, че може и да възникне някаква „инфекция“.
Да, но дори и при това положение, г-н Андон Роков е бил длъжен да информира КПУКИ, че възникват съмнения за конфликт на интереси. Все пак, ДКЕВР се обслужва от кантора, в която брат му има съвсем реално дялово участие. Ама кой ти гледа такива работи ...
ПЪЛЕН СПИСЪК НА КЛИЕНТИТЕ НА АДВОКАТСКОТО СЪДРУЖИЕ „АРСОВ, НАЧЕВ, ГАНЕВА“, СПОРЕД УЕБ САЙТА НА КАНТОРАТА"