Царистокрацията не отвръща на удара, прави се на ударена

Незабравимият митинг на СДС от 7 юни 1990 година.

Понеже съм в открит спор с лявото от десетилетия, правя опити да се въздържа от създаване на врагове и в дясното пространство- с всичките условности на тази пътна маркировка по пътя към Европа, Америка и тяхното откриване.

От друга страна, с бъдещето никой не разполага, докато за миналото поне има някакви нотариални актове. И един от тях е онзи син митинг на Орлов мост в София, който всеки орел, рак и щука желаят да примъкнат към себе си за днешните си цели, макар това наследство да си има законен наследник. Излиза, че на онзи, на който му щукне, може да орелства рачешката назад в миналото чрез присвояване на хорските емоции за нещо, което не му принадлежи. Посегателството върху това минало, една от малкото останали безспорни ценности на дясното в България, е в състояние да извади от "нирваната” дори и мен, смирения противник на караниците в семейството…Правя го с неудоволствие, но нали твърдя, че "мълчанието е злото”!

Не биваше учредяването на новата партия на Меглена Кунева да се заквасва с чуждата пита. Звучи като опит за помен на преждевременно погребан роднина. Хората обаче имат спомен. Украсяването на новосъздадената формация със синята емоция от преди близо 22 години не е нито нов, нито печеливш ход. Всеки появил се желаещ на терена на претенцията за десен играч го прави, но автентичните си остават носителите на идеята, които не я смениха през всичките тези превратни две десетилетия.

Да вземеш на "босия цървулите” в момент, когато синьото наследство агонизира, разстреляно в гръб именно от царистката инвазия в българската политика през 2001 г., не е голям повод за хвалба. С това ритане на падналия ще бъдат отритнати онези, които не искат да падат – нито в нови капани, нито в стари заблуди за изобретяване на чисто нова партия със символиката на старото дясно.

Нима идването на Сакскобургготски не беше обявено за спасяване на дясното, за новото дясно? Защо, щом ще надграждат, онези, които са тръгнали от царистокрацията на пагубния период на разстреляното гражданско общество, приспано и разоръжено от претенцията на Царя да бъде по-десен от всички нас по рождение, не си покажат при учредяването огромните митинги по посрещането на Спасителя от Мадрид? Или съзнават , че символиката му е бита карта? Взимайки "на заем” синята символика, те автоматично я признават за жизнена и "годна за употреба”. Ще им бъде ли позволено да я употребяват?

Наследниците на царистокракцията твърде много наподобяват посланията ѝ ("ние сме новата десница”!), станали омразни на хората междувременно, но търсят хералдиката на старата десница. Щеше да е честно да покажат еуфорията от посрещането на Царя, но с вероломното намятане на синьото покривало, без да зачетат авторските права на все още живите наследници, демонстрират, че честността не е отправната точка на новото им начинание.

Това действие ще предизвика противодействие. Такива са природните закони. Защото едно е да се разделяш с миналото си, като правят лично учредителите на новата партия, друго е вкупом да посягаш за целта на миналото на живите наследници.

Убийството и самоубийството тук вървят ръка за ръка и на (из)следователите ще им се изясни характерът на деянието едва при една изборна равносметка. На този етап нейните перспективи за новата партия изглеждат розови. Но не и сини. Сините трябва да си направят извода и да се изправят пред фактите, като си поискат правата чрез ответен проект. Онзи резервоар от любов към свободата, залял през 1990 г. Орлов мост, е достатъчно огромен, за да напълни отново урните със сини бюлетини, ако към него бъде прокаран път с проект за единство, съответстващ на времето.

Завръщането на царистокрацията, макар и без цар, няма да спаси демокрацията, а ще превърне в правило вероломството в българската политика. В нея има твърде малко устойчиви величини, за да позволим и това земетресение да клати основно достижение, каквото е изстраданата традиция на българската дясна упоритост, останала вярна на корените си при всички катаклизми на прехода към една просперираща България. Тази сграда не бива да бъде напускана при поредния трус, както нашепват доста заговорници, а да бъде укрепена отвътре. Едва тогава ще може да стане убежище на напусналите я през годините демократи.

*Коментарът е публикуван на блога на Иво Инджев

Още по темата
Още от Анализи и Коментари