Цацаров възмутен, че по 80% от делата срещу магистрати извършителят е "неизвестен"

След писмо на главния прокурор до Калин Георгиев, МВР спира да коментира доказателства

Снимка: БГНЕС

Главният прокурор Сотир Цацаров изрази в петък пред журналисти недоумението си от факта, че по приблизително 80 на 100 от висящите разследвания срещу магистрати, извършителят формално се води "неизвестен".

 

По думите му в тези случаи наблюдаващите обвинители се придържали към странната практика да записват в постановленията си за образуване на досъдебно производство словосъчетанието – "...срещу неизвестен извършител – магистрат – административен ръководител на...", без обаче да посочват името на конкретния заподозрян, което така или иначе е ясно.

 

Това показват първоначалните данни от разпоредена от него проверка на всички неприключили досъдебни производства срещу съдии, прокурори и следователи.

 

"Този парадокс трябва да бъде ликвидиран", заключи главният прокурор по време на неформална среща със съдебни репортери, на която бе обсъдена медийната политика на държавното обвинение.

 

Цацаров уточни, че делата, по които магистрати са разследвани за различни престъпления, са общо 46, от които 33 все още не са стигнали до съда. В рамките на проверката ще бъде направена и справка на използваните специални разузнавателни средства (СРС) в тези случаи, за да стане ясно какви други действия са предприемали разследващите, ако изобщо е имало такива.

 

Според главния прокурор настоящата ситуация създава предпоставки за блокиране на кариерното израстване на някои магистрати, тъй като образуваните проверки в Инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП) стоят "отворени" неопределено време, в което не е ясно дали те изобщо ще бъдат обвинени в нещо или не. Но при кандидатстване на конкурс пред Висшия съдебен съвет, така или иначе излиза справка, че са проверявани.

 

Освен делата срещу магистрати Цацаров е наредил пълна проверка и на всички производства за корупция. Първата ревизия трябва да приключи до края на март, а втората – до май. Като причина за решението си той посочи факта, че тези казуси се наблюдават със сериозен интерес от Европейската комисия, както и това, че са свързани с един от основните приоритети на разследващите – борбата с корупцията.

 

За подобна ревизия на всички дела, по които "протичат" данни за предполагаема престъпна дейност на магистрати настояха от Съюза на съдиите в България (ССБ) още през ноември м.г., след като президентът Росен Плевнелиев бойкотира клетвата на Венета Марковска, като конституционен съдия.

 

Тогава държавният глава аргументира безпрецедентното си решение си с информация от и.д. главен прокурор по това време Бойко Найденов, че имената на Марковска и приятеля ѝ Георги Георгиев фигурират в данни по висящо дело за търговия с влияние, което обаче се води срещу неизвестен извършител.

 

"Изнасянето на информацията за висящото наказателно производство в последния момент преди встъпването на г-жа Марковска; фактът, че делото е водено почти две години срещу "неизвестен" извършител, чиято самоличност иначе е индивидуализирана в неговия предмет, като производството не е приключено (внесено в съда с обвинение или прекратено поради липса на престъпление), са все обстоятелства, които подхранват публичните съмнения, че ресурсът на прокуратурата може да бъде използван за формиране на зависимост или за възползване от такава", пишеше в писмото на ССБ, изпратено до ВСС на 22 ноември м.г.

 

Съветът обаче така и не пожела да предприеме подобна проверка, както и да се занимае с начина, по който се разпределят различни дела във Върховния административен съд.

 

По време на неформалната среща на Сотир Цацаров със съдебни репортери стана ясно още, че той е изпратил официално писмо до главния секретар на МВР Калин Георгиев, в което го предупреждава, че всяко оповестяване и публично обсъждане на доказателства по висящи дела без санкцията на съответния наблюдаващ прокурор е престъпление според Наказателния кодекс.

 

Впоследствие Георгиев е издал заповед, с която забранява на подчинените си всякакви медийни изяви по подобни поводи. Според неофициална информация някои от високопоставените служители на МВР (включително и самият главен секретар – бел. ред.), са изтълкували писмото на Цацаров практически като тотална забрана на комуникацията с медиите.

 

Не е ясно дали въпросната заповед на Георгиев засяга и политическия ръководител на МВР – служебният министър Петя Първанова. Така или иначе обаче, за разлика от предшественика си Цветан Цветанов, засега тя предпочита да коментира единствено подготовката на предстоящите избори, както и намеренията си да не прави никакви кадрови промени във ведомственото ръководство.

 

Навикът на Цветанов през последните 3 години и половина свободно да огласява доказателства по различни разследвания, независимо от началната им фаза и следствената тайна, доведе до абсолютно безконтролно "изливане" на информация от МВР в медиите, без прокуратурата изобщо да дава разрешения, както е предвидено по закон.

 

Още в началото на мандата си като главен прокурор Цацаров направи няколко критични изявления по този въпрос, като основен повод за тях стана нападението над почетния лидер на ДПС Ахмед Доган на 19 януари т. г. Часове след безпрецедентния инцидент шефовете на СДВР и Института по психология към МВР вече подробно разказваха пред телевизионните камери какви доказателства са събрани, какъв е психологическият профил на нападателя Октай Енимехмедов, както и дори – какви обвинения ще му повдигне прокуратурата.

 

"Мисля, че това говорене в много случаи категорично не е полезно за нормалното разследване. Това говорене може да създава внушения, може дори да внушава определена посока за разследването. Това говорене не е най-верният подход и именно това говорене бе една от основните причини, поради която бе разпоредено следствието да се води на територията на Националната следствена служба (НСлС) и от следователи от тази служба", възмути се седмица по-късно главният прокурор пред БНР.

 

Въпреки критичната си позиция, Цацаров до момента не си е позволил публично да упрекне поведението на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който така и не се отказа от навика си да упражнява вербален натиск върху съдебната система до последния момент. По време на прощалния си отчет в Министерския съвет той за пореден път нападна съда, след което в интервю пред в. "24 часа" го определи, като виновник дори и за разрастващата се битова престъпност.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?