Централното управление на БАН няма да се финансира от държавата

Имотите на БАН си остават на академията, а централното ѝ управление няма да получава финансиране от държавата. Неговото съществуване ще зависи от добрата воля на институтите, които трябва да преценят дали да отделят от собствените си средства, за да го поддържат. Това гласи последният вариант на реформата в БАН, стана ясно в сряда от обясненията на премиера Бойко Борисов и просветния министър Сергей Игнатов.

Премиерът Бойко Борисов заяви пред БНТ, че имотите на БАН “няма да бъдат пипани по никакъв начин“. “Имотите на БАН ще останат там, където са, и с тях ще се разпореждат само от БАН. Никой имот на БАН няма да бъде разпродаден и с него няма да се занимава държавата. Държавата има много имоти, за да пипа имоти на БАН“, увери Борисов. Така той отговори на опасенията на учените, че държавата се готви да гарантира заеми с тях и да приватизира институти.

Тезата на Борисов бе подкрепена по-късно в парламента и от министъра на образованието Сергей Игнатов, който заяви, че не се предвижда и промяна в статута на имотите, така че да станат публична държавна собственост. Пред журналисти той коментира твърденията на БАН така: “Мога само да се изсмея и да кажа, че хората които разпространяват тези слухове всъщност още не са доживели до времето на априлския пленум от 1956 година. Толкова бабешки звучат всичките тези слухове. Естествено, че правителството не е тръгнало да взима кредити и естествено, че то не зависи от имотите на БАН. Няма такъв списък с имоти, за които говори БАН“.

Игнатов обясни, че се запазва сегашната редакция на Закона за БАН, според която всяко изменение в имотите на БАН минава през парламента.

Имотите остават, но централното управление е под въпрос

“След като председателят на академията я управлява и представлява, той и неговите заместници ще отговарят за имотите, както и Общото събрание“, каза още Игнатов.

Той отново потвърди, че институтите ще получават самостоятелен бюджет, а няма да се финансират, както досега, през централното управление на БАН.

На въпрос на Mediapool ще има ли изобщо централно управление на БАН според новия закон, Игнатов отговори: “Ако щат да има. Ние даваме пари на академията, тя, ако иска да си поддържа централно управление, ще си поддържа. Централното управление няма да се финансира, но ако искат да си го запазят. Ако толкова искат да съществува институтите, да си отделят от техните пари да се издържа“, заяви той.

Игнатов обаче не се нае да прогнозира колко пари ще се спестят от това, че няма да се финансира централното управление. В момента в централното управление на академията влиза централизирана администрация, обслужваща всички институти. Тя включва редица дирекции, занимаващи се с правни въпроси, международна дейност, финасвота и икономическа дейност, вътрешен одит, анализи, кабинет на ръководството на академията и др.

Министърът посочи, че след второто четене на бюджета за догодина, БАН ще получи 61 милиона лева - с два милиона повече от първоначално предвиденото.

В Общото събрание влизат всички академици и член кореспонденти

Игнатов съобщи още, че занапред в Общото събрание ще влизат всички академици и всички член-кореспонденти и те ще си избират председател и заместници. Сега Общото събрание се състои от представители на отделните институти, а отделно съществува Събрание на академиците и член-кореспондентите.

“Всеки институт ще си има общо събрание, което ще избира научния съвет и директора, а в министерството ще има няколко човека, които ще подкрепят работата на институтите“, каза още Игнатов.

“Твърде сме притеснени за младите учени и си задаваме въпроса защо по месец-два са в неплатен отпуск и постоянно се тиражират апокалиптични слухове за състоянието на академията, след като в петък миналата седмица имаше 20 млн. лева, от тях 3.5 млн. лева за заплати. Тоест, можеше да се изплатят заплатите“, каза още Игнатов.