Цивилизацията на плуралистичното общество

Не е нужно варваринът да се появи, облечен в меча кожа и с тояга в ръка. Той може да носи костюм на Брукс Брадърс и да притежава скъпа писалка, с която сам да напише собствените си препоръки. Всъщност дори под академичната мантия може да се крие човек, рожба на пустошта, необучен в издигнатата традиция на гражданското състояние, дейно и самодоволно подготвящ своето дело, опитомен и подчиняващ се на закона човек, зает със създаването на философия, която ще сложи край на философията изобщо и по този начин ще унищожи възможността за насъщния консенсус и за самото гражданско състояние.

Това е постоянното занимание на варварина - да подкопава рационалните стандарти на съждението, да разлага наследената интуитивна мъдрост, благодарение на която хората винаги са живели, и да прави това не като разпространява нови убеждения, а като създава климат на съмнение и объркване, в който яснотата за по-големите цели в живота е замъглена, самочувствието на хората е унищожено, така че в крайна сметка това, което имаме, е импотентният нихилизъм на "поколението на третото око", което се появява днес в нашите университети. /Приемам, че някой е на ръба на безсилието и нихилизма, когато започне да осъзнава собствената си осъзнатост за това, което прави, казва и мисли. Това е парализа на всяка сериозна мисъл, то е като унищожаване на всички спонтанно в любовта/.

Варваринът може да бъде философ от ХVІІІ век, който нито е предвидил, нито е желал жестокостите на Френската революция с нейния Комитет за обществена безопасност, но който е подготвил пътя за революцията, създавайки вакуум, който не е могъл да запълни.

Днес варваринът е човекът, който открито и категорично отрича традиционната роля на разума и логиката в човешките дела. Той е човекът, който свежда всички духовни и морални въпроси до тест за практическите резултати или до анализ на езика, или до решение от гледна точка на индивидуалното субективно чувство.

Според една християнска теологична интуиция, потвърдена от целия исторически опит, човек винаги изживява както своя личен, така и своя обществен живот повече или по-малко на крачка от варварството, заплашен не само от разрухата на физическите болести и умствената неуравновесеност, но и от упадъка на моралното разложение, политическия хаос на безформеността или моралния хаос на тиранията. Обществото се спасява от малцина - не са много хората, които могат да сторят това. Paucis humanum vivit genus. /Чрез малцина люде оцелява рода /лат./. Само малцина са тези, които разбират дисциплината на гражданското състояние и могат да поддържат неговото съществуване и по този начин могат да обуздават силите на варварството, които винаги заплашват да разбият вратите на града.

Да се каже това, разбира се, не означава да се подкрепи концепцията на фашисткия елит - една наистина ненадмината по своето варварство концепция. То значи единствено да се припомни един урок по история, в който нашата собствена епоха на масова цивилизация може добре да се вгледа. С нищо не отстъпваме на нашите предци варвари в изобретяването на груби или изтънчени начини за унищожаване на древното гражданско състояние.

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА РАЗГОВОРА

Варварството не е, повтарям, в праисторическите дебри и техните елементарни диващини. Варварството от много време насам има своята дефиниция, възстановена след Аристотел от Св. Тома. Това е липсата на разумен разговор според разумни закони. Думата "разговор" има двойно значение на латински. Тя означава съвместен живот и съвместно говорене.

Варварството се превръща в заплаха, когато хората спрат да живеят заедно според разума, превъплътен в закони и обичаи и включен в мрежа от институции, които оказват достатъчно рационално влияние, макар да не са и да не могат да бъдат изцяло рационални. Обществото става варварско, когато хората се притиснат един от друг под управлението на силата и страха; когато икономическите интереси получат предимство пред по-висшите ценности; когато материалните стандарти на масата и количеството разбият ценностите на качеството и достойнството, когато технологията придобие независимо съществуване и започне неограничено да се саморазработва без ръководство по отношение на целите от страна на по-висшите сфери на политиката и морала /неизбежно се досещаме за Кейп Канаверал/; когато държавата стигне до парадокса да се натрапва навсякъде и в същото време да е безсилна, да обладава огромна сила и да е неспособна да достигне рационални цели; когато състоянието на човека започне да се люшка между инстинктивното, импулсивното, натрапчивото.

Когато такива неща се случват, варварството е навсякъде, каквито и да са повърхностните впечатления от възпитанието. Хората са спрели да живеят заедно според разумни закони.

Варварството също така е заплаха, когато хората спрат да говорят заедно съгласно разумни закони. Има закони на спора, спазването на които е наложително, ако разговорът ще е цивилизован. Спорът спира да бъде граждански, когато в него започнат да властват страстите и предразсъдъците; когато речникът му стане солипсистичен, основан на теорията, че моето прозрение е само мое и не може да се споделя, когато диалогът отстъпи пред поредица от монолози, когато страните в разговора спрат да се слушат една друга или чуват само това, което искат да чуят, или виждат аргумента на другия само през призмата на собствените си категории, когато е отправено предизвикателство към основния онтологичен принцип на всички уредени разговори, който казва, че действителността е аналогична структура, вътре в която има равнища, на всяко от което отговаря специфичен метод на мислене, който налага на спора свои собствени специфични правила.

Когато такива неща започнат да се случват, хората не могат да водят спор. Разговорът се превръща просто в кавга или разправия. Гражданското състояние умира със смъртта на диалога.

Превод Илина Конакчиева