Цветозар Томов: Оставките на Борисов и Гешев са само първата крачка

Цветозар Томов: Оставките на Борисов и Гешев са само първата крачка

Депутатите гласуваха на второ четене промените в Изборния кодекс. Президентът обяви, че ще наложи вето. Ако то бъде преодоляно, какво ще се промени в начина, по който ще гласуваме?

След този вот с относително голяма сигурност мога да кажа, че на следващите парламентарни избори, без значение дали редовни или предсрочни, няма да бъдат закупени машини за гласуване. Няма технологично време тази работа да бъде свършена от ЦИК.

Драмата с машинното гласуване продължава години. Защо е толкова трудно да се спази законът?

Законът се променя непрекъснато в последните шест години и това е основното затруднение той да бъде спазен. Преди последните парламентарни избори законът предвиждаше да има машини за всички секции. ЦИК обяви обществена поръчка за 12 500 машини, но не се намери кой да я изпълни, защото отново нямаше техническо време заради предсрочните избори. През 2019 година преди изборите за Европейския парламент този текст беше преобразуван така, че на европейските избори да има 3 000 машини, а от 2020 година да се въведе повсеместно машинно гласуване. Тези 3000 машини бяха осигурени под наем и се стигна до най-тежките гафове, които са се случвали на избори в България, защото в 1200 секционни протокола преференциалният вот изобщо не беше отчетен. На местните избори трябваше да има 6 000 устройства, но парламентът отмени машинното гласуване за тях.

Не виждам възможност в България да се внедри разумно и отговорно машинно гласуване, ако законът непрекъснато се променя в навечерието на избори, явно поради някакви тактически и конюнктурни съображения на политическите играчи, представени в парламента. Ще отворя още една скоба: на 12 февруари тази година правителството реши да закупи 15 000 устройства за машинно гласуване и задължи Томислав Дончев да осъществи тази сделка заедно с ЦИК. Шест месеца не се направи нищо и сега се прехвърли топката към ЦИК. Машинното гласуване се използва като пропагандна рецепта преди избори без да има сериозни намерения то да бъде въведено.

Сега се въведоха още две промени. Първо бяха премахнати думите "одит" и "сертификация" по отношение на машините за гласуване. Реши се Държавна агенция "Електронно управление" да провери съпоставимостта с техническите спецификации, като не става ясно дали това означава проверка на всяко устройство. Съвършено неясен текст, тази съпоставимост може да бъде тълкувана всякак. Другата тихомълком включена промяна е текстът, който предвижда при несъответствие на резултата да се вземат предвид резултатите от разписките, които машината издава. На практика това означава, че резултатите ще се броят по разписките, което тотално убива какъвто и да е смисъл от въвеждането на машинното гласуване, чийто главно предимство е елиминирането на субективния фактор при броенето и премахването на възможността за натрупване на недействителни гласове. И двете няма да се случат, защото хората ще броят ръчно и ще попълват протоколи.

На избори за Велико народно събрание няма да се гласува по смесена система, както беше предложено, но мажоритарният вот ще продължи да е обект на дебат, най-малкото защото партията на Слави Трифонов поставя сериозен акцент върху него. Изказаха се опасения, че мажоритарният вот може да ограничи представителността и да нанесе удар върху малките партии. Основателни ли са те?

Въпросът е какъв да бъде мажоритарният вот. Защото в първоначалния проект за конституция, който ГЕРБ предложи, това не беше уточнено - дали ще са в един или в два тура. После уточниха, че предлагат мажоритарно гласуване в един тур. Една такава система силно облагодетелства партията, която би получила най-висок резултат. Може да печелиш мажоритарен мандат с 20%, дори другите 80% да са срещу теб. Тази система очевидно изглежда най-изгодна за ГЕРБ. Но тъй като на всички стана ясно, че скоро няма да има избори за ВНС, в крайна сметка тя отпадна.

Съвсем друга би била картината при мажоритарно гласуване в два тура. В сегашната ситуация, оказвайки се силно изолирана в българското политическо пространство, партия ГЕРБ не би могла да разчита на сериозен резултат. Другата особеност биха били възможностите на партии със силно регионално влияние да получат добри резултати. В България това са две формации - ДПС, чийто вот е съсредоточен в зоните със значимо представителство на турското етническо малцинство, и "Демократична България" заради силното си влияние в София и големите градове на страната.

Вие сте социолог. Как изглежда политическият хоризонт пред България?

Страната навлиза в продължителна политическа криза, която няма да бъде решена с едни парламентарни избори. Няма да бъде решена с оставката на сегашното правителство и на главния прокурор, но тези оставки биха дали възможност да тръгнем в посоката, която рано или късно ще разреши кризата. Не виждам възможност при това изостряне на политическите страсти едни парламентарни избори да създадат условия за сформиране на правителството, което да може да разчита на трайно и широко общество доверие. В такава ситуация не би могло една партия бързо да получи достатъчно подкрепа, за да управлява самостоятелно или с един партньор. Според мен ще минем през няколко избора преди да бъде променена политическата карта на България. На изхода на тази криза ще имаме друга политическа карта и надявам се, страната ще бъде скъсала поне в известна степен с порочните практики, които съпътстват управлението от началото на Прехода и особено през последните 10 години.

Има ли протестът потенциал да роди нови политически играчи?

Възможно е. Зависи как ще действат хората, които в момента в най-голяма степен се отъждествяват с протеста. От една страна, "Отровното трио", от друга - президентът Радев. Дали той би дал знак в такава посока или би запазил неутралност в това отношение. Иначе несъмнено двата политически субекта, които печелят подкрепа от тази протестна вълна, са "Демократична България" и партията на Слави Трифонов.

Споделяне

Още от Интервюта

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?