Цялостна реформа във висшето образование – по малък корупционен риск в университетите

Приемането на студенти във висшите училища, изпитите по време на следването и административното обслужване са сред зоните, в които опасността от корупция е най-голяма. Това сочи доклад на Институт “Отворено общество” за корупционния риск във висшето образование, който бе представен в понеделник.

Докладът е изготвен от гражданско дружество "Експертни анализи" и Институт "Отворено общество” по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).

Наблюдава се корупционен риск при приема, който се увеличава при изпитите, има постоянно ниво при административното обслужване и започва да намалява при дипломирането, коментира Антоанета Цонева от “Отворено общество”.

По думите на Георги Стойчев, изпълнителен директор на института, повечето от препоръките на намаляване на корупционния риск във висшето образование са свързани със законови промени.

Решаването на проблема с корупцията в системата на висшето образование ще дойде с извършване на цялостна реформа в сектора, каза Стойчев, като подчерта, че според анкетираните образованието е една от най-слабо корумпираните области на обществения живот.

Експертите препоръчват да се създаде управителен съвет или настоятелство, в което на квотен принцип да участват представители на академичната област, бизнеса и МОН. Това, според тях, може да стане с новия закон за висше образование, който образователното министерство подготвя в момента, но идеята трябва да се подложи на обществено обсъждане.

Преподавателите да нямат право да сключват договори за преподавателска работа с неограничен брой университети, е друга мярка, която се препоръчва в доклада. Така ще се избегне практиката един преподавател да чете лекции в 6-7 университета в страната.

Експертите настояват и за изцяло нов закон за научните степени и звания, с който да се ускори процедурата за научно израстване, която в момента е доста тромава и създава предпоставки за корупция.

Според ректора на Новия български университет Сергей Игнатов Върховната атестационна комисия, която присъжда научните титли, трябва да бъде закрита, а университетите сами да дават научни звания. Така повече хора от практиката ще могат да се включват в обучението, обясни той. Сега законът изисква 70% от преподавателите да са хабилитирани.

Даването на научни степени в рамките на висшето училище вече е практика в частните университети у нас. С решение на ректорския съвет от миналата седмица Техническият университет в София също предлага въвеждането на звания професор и научен сътрудник на учебното заведение. Титлите ще се дават на млади доценти със съществен научен принос и участие в научни проекти.

Сред препоръките в доклада са и по-голяма обективност и прозрачност в работата на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА).

Сега в комисиите на агенцията влизат само представилите на академичната общност и така има риск да се дават колегиални оценки, обясни Цонева. Затова е добре в тях да участват и външни оценители, а участниците в постоянните комисии и подбора на експертите да се обявяват публично.

Председателят на НАОА проф. Иван Панайотов подкрепи идеята в комисия да участва и външни експерти, като каза, че и сега агенцията включва като наблюдатели международно експерти и студенти.