Укриването на осигуровки ще спадне, ако 100% се плащат от работника

Проф. Емилия Ченгелова предлага нестандартна идея за борба със сивата икономика по румънски модел

Проф. Емилия Ченгелова

83.4% от работниците и 67.8% от работодателите са на мнение, че поради ниското доверие, което пенсионната система буди в гражданите, работещите игнорират или не желаят да бъдат осигурявани, посочва в интервю за Mediapool проф. Емилия Ченгелова. Тя е социолог от БАН, водещ експерт в проекта на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за борба със сивия сектор на пазара на труда.

Проф. Ченгелова, наскоро предложихте екзотичната идея работещите да плащат 100% от осигуровките си за пенсия вместо около 40%, колкото е в момента. Бихте ли разяснили какво точно предлагате и какви са аргументите Ви?

Идеята дойде от една работодателска среща, на която коментирахме възможните подходи и мерки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Първоначално мислехме това да бъде мярка само по отношение на пенсионните осигуровки. След това идеята обхвана изцяло социалните и здравните осигуровки. Именно в този вариант тя ще бъде представена на правителството – 100% от осигуровките (здравни и пенсионни) да бъдат за сметка на работника, при запазване на неговото нетно трудово възнаграждение.

Каква е логиката на тази мярка?

Строго икономическа. Основният мотив и на работодателите, и на работниците за участие в недекларирана заетост е наличието на икономически мотив. Какъв е той? Когато работодателят заплаща труда на своите работници, той трябва да плати дължимите осигуровки. Така че за работодателя осигуровките са сериозен разход. Работникът, от своя страна, често предпочита да получи по-висока "чиста" сума. Но ако 100% от всички осигуровки бъдат поети изцяло от работника, при запазване на нетното му възнаграждение (тоест фирамата повиши с този размер заплатата му - б.ред.), ще се намали до минимум икономическият интерес на работодателя да толерира работа без договор или с договор с фиктивни клаузи. Що се отнася до работника, ако осигуровките бъдат 100% за негова сметка, това му дава по-голяма сигурност, че един ден ще получи по-висока пенсия, а в краткосрочен план - по-високо обезщетение за майчинство, при безработица, а също и по-изгоден кредит от банка.

Когато коментирахме идеята във фокус групите, се чуха идеи, че тази мярка трябва да бъде съпътствана от друга – постепенно свиване на ролята на солидарния пенсионен стълб и частичната му замяна с лични партиди.

Защо?

Знаете, че в момента солидарният стълб работи на разходо-покривен принцип и осигуровките на работещите отиват за възрастните хора, които в момента получават пенсии. За да има мотив да плаща пълните си осигуровки, работещият човек иска да бъде сигурен, че парите му отиват по лична партида в НОИ, което е вид гаранция, че те няма да изчезнат или да бъдат загубени. За нас е важно, че когато АИКБ представи публично резултатите от изследванията и Националната карта на недекларираната заетост, синдикатите реагираха позитивно на нашата идея.

Наистина ли?

Да. Казаха, че са готови да участват в обсъжданията на експертно равнище, за да се види кой е най-приемливият вариант. Към момента това, което лансирахме, е идея, която АИКБ предлага на база получени мнения и виждания от работодатели и работници от цялата страна.

Предложението звучи интересно на теория, но как си представяте индивидуални партиди в НОИ, който ще трябва да инвестира тези пари, ако иска да запази стойността им? И освен това – откъде държавата да намери пари, за да плаща сегашните пенсии?

Наистина има много въпроси. На този етап ние единствено довеждаме до знанието на обществото идеята във вида, в който тя се роди в хода на нашите изследвания. Тепърва на експертно равнище ще трябва много внимателно да се обмислят всички детайли – дали да има лични партиди, дали да се запази сегашният модел, възможно ли е преходът да бъде постепенен и т. н.

През 2021 г. социалните осигуровики са около 24.3%. Към тях трябва да се добавят 10% данък и 8% здравна вноска. Това означава, че ако работникът покрива сам цялата тази тежест, около 40% от брутния му доход ще се удържа. Ако срещу тази огромна сума получава единствено обещание, че след 30 години ще получи пенсия от тогавашните данъци, откъде да дойде мотивацията на този човек да се съгласи на такава доста неизгодна сделка?

Хората наистина трябва да имат гаранция, че парите, които им се удържат, утре ще отиват като основание за изплащане на по-добра пенсия.

Да, но пенсиите в първия стълб зависят най-вече от политически решения, особено на минималната пенсия, която сега политическите сили обещават до 2025 г. да стигне 700 лв. или 1000 лв. Какъв е смисълът човек да се осигурява, при положение че политиците определят на око крайната сума?

Има и такъв момент. В нашите изследвания този проблем прозвуча многократно. За да имат хората реален мотив да се осигуряват върху пълния размер на получаваното трудово възнаграждение, те трябва да имат политически гаранции за стабилност в дългосрочен план. Защото, ако всяко следващо правителство приема свои политики или ако в рамките на 5-10 години имаме 3-4 радикални реформи на пенсионната система, всичко това се обезсмисля, права сте.

Укриването на осигуровки не е ли нещо повече от обикновено шмерекуване? Не е ли израз на по-дълбоко недоверие към пенсионната система?

Така е, да. В нашите изследвания сред работодатели и работници отделихме много внимание за изучаването на факторите, които раждат недекларирана заетост. Изследвали сме близо 36 фактора. Сред тях много висок процент получи именно факторът недоверие на гражданите в пенсионната система. 83.4% от работниците и 67.8% от работодателите са на мнение, че именно поради ниското доверие, което пенсионната система буди в гражданите, работещите лица игнорират или не желаят да бъдат осигурявани. Те предпочитат в момента да получават "чиста" сума вместо да им бъдат удържани пари, чиито следи се губят. Друг фактор са неласкавите оценки за здравеопазването. Правихме изследванията през февруари - март 2020 г. и в работен режим след това имахме множество последващи фокус групи. Но през цялото време чувахме посланието, че недоверието в пенсионната система и недоволството от здравеопазването са двата ключови фактора хората да не желаят да бъдат осигурявани.

Но в здравеопазването поне има доста ниска здравна вноска – едва 8%.

Да, тя наистина е ниска, но въпреки това работниците считат, че и тези пари не носят полза, защото когато отидат да се лекуват, доплащат значителни суми от джоба си.

А склонни ли са хората да плащат по-висока здравна вноска срещу по-малко пари кеш на лекари и болници?

Хората са склонни по-скоро да плащат по-високи здравни вноски, но да не се налага да доплащат в болниците, което силно разклаща желанието им да се осигуряват.

Излиза, че неплащането на осигуровки не е толкова шмекеруване, колкото осъзнат материален израз на недоверието към управлението, така ли?

Да, така е. Имахме една група от шест фактора, които изследват доверието към държавността. Установихме голям дефицит на доверие и престиж на държавните институции. Ниски са оценките за законодателството, за неговата адекватност. Много критично се гледа на честите промени в законите и наредбите. Работодателите от малките и микрофирмите казват, че не успяват да проследят всички промени и това ги вкарва в нарушение.

Засегнахте ли мястото на частния сектор в социално- и здравноосигурителната система – частните пенсионни фондове и частното здравно застраховане? Те повишават ли доверието или не?

Не сме проучвали този въпрос в двете големи изследвания, които проведохме. Но във фокус групите и работните групи коментирахме възможностите на частния сектор. Така бяха предложени мерки за подобряване на втория пенсионен стълб. Предложи се да се увеличи делът на вноската за втора пенсия, като се достигнат договореностите по време на преговорите за реформа на пенсионната система от 1999 г. Оказва се, че заложените параметри на пенсионната реформа не са изпълнени. Предлага се с 2/3 да се намали редукцията на първата пенсия от НОИ, която ще получават родените след 31.12.1959 г. Трябва да се повиши значимостта и ролята на втория пенсионен стълб. Защото в момента излиза, че хората, които се осигуряват в частните фондове, ще получават много ниски пенсии и, въпреки че се осигуряват в двата стълба, са ощетени.

Не е ли нормално доверието към втория стълб да е разклатено, при положение че след 20 години осигуряване мнозинството от първите кохорти пенсионери ще получи по 45 лв. месечна добавка за срок от десетина години след пенсионирането? Необходимо ли е за суми от този порядък 20 години да се хаби обществена енергия и да се издържа цял сектор от пенсионни компании?

Да, изглежда неефективно и несправедливо. Правихме дълбочинни интервюта и в едно от тях попаднахме на един работодател, който беше направил калкулации, че един човек, който е работил 30-35 години и е платил към 100 000 лв. на пенсионната и здравната система, под формата на пенсия ще му бъде върната около половината от тази сума. Така че, хората си правят всички тези сметки, опитват се да балансират, но когато виждат, че политиките не са справедливи и че вноските, които са им били удържани, не се превръщат в адекватни пенсии, тогава мотивацията за осигуряване се губи.

Ако проблемът с осигуровките е толкова сложен, значи само засилването на санкциите няма да доведе до успех?

Именно затова, когато разсъждавахме и обсъждахме мерките, стигнахме до извода, че към ситуацията трябва да се погледне холистично и да се пренастрои цялата социална система. Административното определяне на минималната работна заплата, която е основният инструмент на държавата за увеличение на доходите, трябва да се замени с ежегодно договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и по квалификационни равнища. Не може да има еднакъв размер на минималната работна заплата в ресторантьорството и в ИТ сектора. Има различия и по региони – заплатите във Видин са едни, а в София – други. Тоест, промените трябва да вървят в пакет и нашата идея за 100% осигуровки за сметка на работника трябва да се разглежда в контекста на другите предложени мерки – промяна на сегашния механизъм за определяне на минималната работна заплата, отпадане на минималните осигурителни доходи. Защото ако работникът изцяло започне да плаща осигуровките си, ще трябва да се увеличат брутните работни заплати.

Други държави имат ли опит с подобен експеримент – 100% осигуровки за сметка на работника?

Да, такава практика има в Румъния. Твърди се, че там тя работи добре и има положителен ефект. Румънците също има голям проблем с недекларираната заетост. Те имат много строги закони и санкции в това отношение.

Защо криминализирането на укриването на осигуровки не проработи у нас?

Аз не съм чувала някой да е осъден за това, че е укрил осигуровки, макар че от нашите изследвания става ясно, че в около 1/3 от извършваните икономически дейности се укриват вноски. Има и големи предприятия, в които това се случва. Обществото трябва още да се научи да бъде нетърпимо към такива практики. Убедена съм, че докато пенсионната политика не се обвърже с реалните вноски, които се правят, няма да имаме голям успех.

А защо пазарът на труда се оказва най-сивата част от българската икономика? Дори укриването на обороти изглежда, че не е в такъв мащаб, какъвто е недекларираният труд.

Оказва се, че сивите практики на работното място са най-лесни за осъществяване. Нарушаването на фискалното законодателство изисква много действия, които оставят следи и това затруднява бизнеса да ги прилага. Но практиките за недекларирана заетост са много лесни за изпълнение. През последните 10 години най-разпространеният случай бе работата без договор, но тази практика започна чувствително да намалява благодарение на масираните проверки на ГИТ. Сега най-често срещаната практика е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително плащане на недекларирана сума в брой. Нейният обхват е между 25 и 30%. Това означава, че 30% от работещите са били наети по договор с фиктивни клаузи, при който записаното фиксирано трудово възнаграждение е примерно 1000 лв., но освен тях работникът получава и недекларирана сума в брой от 200, 300 или 500 лв. Защо е възможна тази практика? Защото и работодателят, и работникът имат икономически интерес от нея и поради това тази практика много трудно може да бъде установена и доказана.

Странно е, че контрабандата на цигари спадна от около 30% на около 3% от пазара, а недекларираната заетост си стои на ниво около 30%?

Контрабандата не е част от сивата икономика, а от черната, криминалната икономика. Правителството и компетентните органи положиха много усилия през последните 5 години да ограничат този проблем. Но при недекларираната заетост има превратно схващане сред хората, че това не е кой знае какво нарушение. Ние директно питахме работниците дали хората, които работят без договор и с фиктивни клаузи, нарушават закона. Оказа се, че само 1/3 от тези, които правят нарушения, осъзнават какво вършат.

Когато се коментира недекларираната заетост, трябва да се знае, че това е сложно, многофакторно явление и то зависи не само от волята и желанието на работниците и работодателите, но и от много обективни обстоятелства като например стабилност на икономиката, наличие на отговорен бизнес в даден регион, структура на безработицата. Оказва се, че регионите с по-големи относителни дялове на ромско население имат по-голям дял сив труд, защото ромите масово отказват да бъдат наети с трудов договор. Те се притесняват, че ще загубят социалните си помощи, ако ги наемат с еднодневни трудови договори в селското стопанство, например.

Все пак положителното е, че недекларираната заетост може да бъде ограничена и сведена до минимум с добре обмислени, логически обвързани мерки, които адресират основните фактори, пораждащи недекларираната икономика.

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта