Уроци от държавата с най-бърз икономически растеж - Ботсвана?

Отговорете бързо, коя е държавата, която регистрира най-бърз икономически растеж през последните няколко десетилетия? Не е нито един от четирите азиатски тигъра, макар че и те са напред в класацията. Не е и Китай - неговата икономика започна да напредва едва през 80-те години. Със сигурност не е нито една от държавите в Африка, където всяко следващо десетилетие е изгубено.

Страната, която отчита най-голямо увеличение на брутния вътрешен продукт /БВП/ от 1966 г. е Ботсвана - заобиколената от суша държава в Южна Африка, две-трети от чиято територия са пустиня. След 1996 г., когато Ботсвана отново получи своята независимост от Великобритания, нейната икономика отчита среден годишен растеж от 7%, сочат данни на Световната банка.

Тенденцията на растеж продължава и сега - предвижданията са през тази година икономическият растеж да достигне 5% и то въпреки ширещата се епидемия от СПИН, която в момента представлява най-голямото предизвикателство пред страната.

На континент, където на практика всички държави в момента са по-бедни отколкото бяха преди да получат независимост, примерът на Ботсвана може да даде няколко урока по икономически мениджмънт на съседните държави. Кое допринася за стабилния напредък на Ботсвана? Най-лесният отговор би бил, че това са диамантите, открити в пустинята през 1967 година. И несъмнено диамантените мини са стожер за икономиката на страната.

Но колкото и странно до звучи, природните богатства като диаманти, злато или петрол, по-често се превръщат в проклятие за държавите, отколкото в благодат. Примери са хронично нестабилната и богата на петрол Венецуела и осеяният със злато и диаманти бивш Заир, разпокъсан в резултат на войните. По-правилният отговор е, че тази миролюбива, демократична държава да голяма степен възприе принципите на свободния пазар, въпреки че огромното ѝ диамантено богатство можеше да я отклони от правилния път.

Ботсвана продължава да поддържа ниски мита, уважава правото на собственост и не е национализирала нито един сектор от икономиката, с което потиска корупцията, подхранвана от лесните парии. Държавата не харчи много средства за грандиозни проекти в областта на отбранителната авиация, или за нереалистични производства. Разбира се, на Ботсвана се гледа като на най-либерализираната икономика в Африка, както сочи базираният във Вашингтон Cato Institute и неговият годишен доклад за икономическата свобода по света - Economic Freedom of the World.

Ако се върнем във времето, през 1966 г. Ботсвана не бе модел за подражание в нито една сфера. Тя можеше да се похвали само с три и половина мили асфалтиран път и едва 3 средни училища за население от 550 000 души. Годишният доход на глава от населението възлизаше на 80 долара. Водата бе толкова дефицитна и скъпа, че по-късно националната парична единица бе наречена "пула", което означава дъжд. Днес, Ботсвана е една от малкото благоденстващи територии в Африка.

Доходът на глава от населението скочи до 6600 долара годишно. В континент, чиито държави се отличават със слаба валута, ботсванската пула е стабилна, защото зад нея стоят едни от най-големите валутни резерви в света на глава от населението - 6,2 млрд. долара. Бюджетният излишък на страната е за пример, а рейтинговата агенция Moody's Investors Services нарежда държавните облигации на Ботсвана по-напред в класацията от тези японските.

Ловните резервати в Ботсвана са на световно равнище и в тях бракониерите са такава рядкост, че понякога се налага да бъдат бракувани цели стада от слонове. В резултат на това правителството в страната е лидер по постигнат напредък в узаконяването на търговията със слонова кост. Всяка развиваща са страна може да възприеме прагматичната политика на Ботсвана.

Но в Африка по-голямата част от държавите, които неотдавна получиха своята независимост, се подчиняват на модата на деня - социалистически или националистически режим, който налага начело на еднопартийната държава да стои една единствена силна фигура, държавна собственост в промишлеността, ограничения пред чуждестранните инвестиции и търговията, големи дългове.

Ботсвана обаче бе толкова бедна, че нямаше какво да национализира, нито имаше чуждестранни инвестиции, пред които да поставя бариери. А липсата на средства означава, че строго се контролират правителствените разходи. Когато бяха открити залежите с диаманти, културата на предпазливо управление вече беше създадена, така че приходите не изтекоха в щвейцарски банкови сметки.

"Населението на Ботсвана гледа с лошо око на разточителното харчене", споделя Алфред Дубе, постоянен представител на страната в ООН. Единственият човек, от когото всеки държавен служител се страхува, е главният одитор, допълва той. Ще съумее ли Ботсвана да продължи по същия път? Отговорът на този въпрос зависи от това, доколко страната ще успее да се справи с две големи предизвикателства.

На първо място, критиците твърдят, че правителството е станало твърде голямо и потребява половината от БВП на страната - много повече отколкото през 70-те години, когато този процент бе 21%. Освен това, въпреки че Ботсвана има най-либерализираната икономика в Африка, в класацията на целия свят, Cato Institute я нарежда едва на 38 място наравно със свъхрегулираните Франция и Южна Корея.

Все по-голяма част от приходите от диаманти отиват за разширяване на правителството, твърди Юстас Дави, директор на базираната в Йоханесбург Free Market Foundation /Фондация за свободен пазар/. Тревожа се, че в дългосрочен план Ботсвана няма да може да предотврати проблема с проклятието на природните богатства, тъй като все повече политици, бюрократи и бизнесмени протягат ръка към държавните пари, притеснява се посланикът на страната в ООН.

Искрено се надявам никога да не се поддадем на това изкушение, защото ако го направим, последиците за нашите деца ще са пагубни. Въпреки всичко, този проблем бледнее в сравнение с катастрофалната зараза със СПИН. Общо 38,5% от ботсванското население на възраст между 15 и 40 години е HIV-позитивно.

СПИН-ът убива толкова много млади хора, че среднат продължителност на живота в страната е спаднала от 65 години през 1991 г. до 39 години миналата година. Но и в този случай културата на предпазливо управление е от жизнено важно значение: в момента страната предприема може би най-агресивната контраатака в развиващия се свят, която включва широка образователна кампания и ударна програма за обновяване и строеж на клиники и болници.

Процентът на заразените във възрастовата група между 15 и 18 години започна да се понижава. Целта е до 2016 г. проблемът изцяло да бъде овладян, заявява Алфред Дубе. Както в икономическата област, така и в борбата със СПИН-а, Ботсвана може да бъде пример за Африка. Разбира се, стига останалата част от континента да иска да се поучи.

© Copyright Mediapool