Увеличени правомощия за правосъдния министър

Парламентът увеличи правомощията на министъра на правосъдието, свързани с кадровите промени в съдебната система - назначаване, повишаване, повишаване и освобождаване от длъжност. Това стана при окончателното приемане на част от промените в закона за съдебната власт.

Министърът на правосъдието не само ще бъде задължен да внася във Висшия съдебен съвет кадровите предложения на общите събрания на съдии, прокурори и следователи, но ще има право и сам да дава такива. В момента предложенията за назначаване, повишаване, понижаване и освобождаване на съдии се правят от председателите на съответния Върховен съд, а за прокурорите и следователите - от главния прокурор. Както и досега, Висшият съдебен съвет остава органът, който взима окончателното решение.

Министърът на правосъдието ще има право и да предлага броя на съдиите, прокурорите, следователите и съдия-изпълнителите.

След гласуваните днес промени председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главният прокурор, си запазват правото да правят предложения, но същевременно се дава възможност и на общите събрания също да излъчват кандидати.

Общи събрания няма да се формират в случаите, когато съдиите, прокурорите или следователите в едно звено са по-малко от пет души. Тези магистрати ще участват с право на глас в общото събрание на горестоящия орган на съдебната власт, което ще избира и техния ръководител. Решенията на общите събрания ще се взимат с обикновено мнозинство при тайно гласуване.

Димитър Абаджиев и Йордан Соколов от ОДС отправиха остри реплики по този казус, като заявиха, че решаващата роля на министъра на правосъдието в кадровата политика е недопустима намеса в независимостта на съдебната власт. По думите на Абаджиев, в противоречие на европейската практика е министърът да може да блокира решенията на ВСС – ако например не внесе предложение на общото събрание на магистратите, и да влияе върху назначаването на кадри. Според Соколов този текст противоречи на Конституцията. По недопустим начин представител на изпълнителната власт се намесва в работата на съдебната, каза той. На какво основание министърът на правосъдието ще бъде филтър на Висшия съдебен съвет, попита риторично депутатът от десницата .

В отговор заместник министърът на правосъдието Марио Димитров заяви, че независимостта на съдебната система не се погазва по никакъв начин. Той цитира решение на Конституционния съд за правомощията на правосъдния министър, според което разделението на властите не трябва да води до изолация, а до сътрудничество и взаимодействие между тях. Конституционно гарантираната независимост на съдебната власт и възможността решенията ѝ да не се отменят от изпълнителната власт остават ненакърнени, посочи Димитров.

В негова подкрепа се обяви и юристът от левицата Любен Корнезов. Според него дори и този текст да не бъде записан в закона, правосъдният министър има право да дава становище по кадровите промени. Практиката показва, че понякога в бързината ВСС назначава хора, които не отговарят на съответните изисквания, посочи соцдепутатът. Корнезов също смята, че в този текст няма противоречие и не е намеса в независимостта на съдебната власт.

ДПС също се обявиха за по-големите правомощия на министъра. Така ще се подобри качеството на хората, които осъществяват правораздаването, заяви Четин Казак и добави, че обвиненията за противоконституционност са неуместни.

Инспекторатът остава към правосъдното министерство, решиха още днес депутатите. Той ще проверява дали преписките и делата се движат в срок, както и организацията на административната дейност на съдилища, прокуратура и следствени служби. Изводите и оценките, както и данните за нарушения на магистрати ще се представят на ВСС от министъра на правосъдието, записа парламентът в закона.

Със същия аргумент - че се увеличават правомощията на министъра, Абаджиев и Соколов се обявиха и против предложението инспекторатът да остане към министерството и предложиха да бъде към администрацията на Висшия съдебен съвет. Ако инспекторатът е към ВСС, тогава той ще може да прави и оценка за качеството на работата на магистратите, а не само да следи дали се спазват сроковете, посочи Соколов. Според него в противен случай инспекторите не могат да правят проверки за качеството, защото ще е намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната.

Десетилетия наред съм ревизиран като съдия от инспектората, много съм се учил от тези проверки и те са много полезни за всеки съдия, репликира Корнезов. Според него, ако инспекторатът премине към ВСС, трябва да се закрие министерството на правосъдието, защото това е основната му функция. Съпартиецът му Янаки Стоилов заяви, че инспекторатът мине към ВСС, хората няма да има къде да се жалват за забавянето на дадено дело.

Днес депутатите приеха и предложението на Татяна Дончева от Коалиция за България да отпадне изискването инспекторите да имат 8 години стаж като съдии, прокурори или следователи. Парламентът реши да остане само изискването за общ юридически стаж от 12 години.

Към правомощията на правосъдния министър депутатите добавиха и подготвянето на два доклада. Първият е за състоянието и динамиката на престъпността, както и за причините и предприетите мерки, който ще се внася в парламента веднъж годишно. Вторият ще се разглежда от Висшия съдебен съвет и ще обобщава дейността на органите на съдебната власт.

Член на ВСС няма да има право да участва в гласуването на решения, които се отнасят лично до него, до негов съпруг или близък роднина, е друга поправка в съдебния закон. Заинтересованите лица ще могат да обжалват решения на ВСС пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, решиха още депутатите. Те не приеха възраженията на Абаджиев и Соколов, че решенията са само в компетенцията на висшите магистрати и не могат да се обжалват пред съда.