Увеличението на минималната заплата със спорен антикризисен ефект

При увеличение на минималната работна заплата от 240 на 270 лева приходите от осигурителни вноски от работодателите и осигурените лица ще се повишат с 9 млн. лева, но разходите на държавата за вноски във фонд “Пенсии“ ще нараснат с 6.3 млн. лева. Това сочат разчети на НОИ, предоставени на Mediapool.

Мярката за изработване на механизъм за увеличение на минималната работна заплата е сред пакета от антикризисни мерки, одобрени от правителството и социалните партньори, но работодателите не са съгласни да има увеличение, защото това би натоварило бизнеса с плащането на повече за заплати и осигуровки. Синдикатите обаче настояват да има увеличение, така че минималната заплата след облагането ѝ да е над линията на бедност от 211 лева.

В последните дни подкрепа на тези техни искания идват и от страна на правителството и социалният министър Тотю Младенов се обяви за повишаването на минималната заплата, но без да се пипа размерът на социалните плащания, обвързани с нея, защото в условия на криза държавата не може да си позволи да плаща по-високи суми.

Когато към сметките се добавят по-високите разходи за заплати в обществения сектор, обявеното от синдикатите влизане на допълнителни 10 млн. лева в хазната от осигуровки се оказва съвсем не толкова примамливо. Синдикатите обявиха, че по данни на НСИ на минимална работна заплата у нас са 162 хил. души. От тях 125 хиляди са заети в частния сектор и 37 хиляди - в обществения сектор. В сметката обаче не влизат хората, които взимат над минималната заплата, но под 270 лева. Разчетите на НОИ сочат, че увеличението на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г. от 240 на на 270 лв. ще засегне около 420 хиляди наети лица, които до момента се осигуряват на доход под 270 лв. и голяма част от тях работят почасово и на непълно работно време.

Бизнесът не е съгласен на увеличението заради това, че основната финансова тежест от тази мярка ще падне върху него. Ако тя доведе до затруднения за работодателите, цялостният ефект на мярката спрямо работещите може да се окаже спорен.

Бизнесът може да прибегне да освобождаване на хора, които от своя страна да минат на обезщетения за безработица, чийто таван от юли пада и с това се увеличават разходите на НОИ по това перо.

Антикризисните мерки на правителството предвиждат и увеличение на сумата, която служителите ще получават при фалит на предприятието, в което работят. Вместо 720 лв. те ще взимат вече по 1000 лв., което също е допълнителен разход за осигурителната система в размер на пет милиона лева.

Разходите на НОИ за краткосрочни обезщетения пък биха се увеличили с 5 млн. лв. Освен обезщетенията обаче с минималната заплата са обвързани и заплатите по държавни програми за субсидирана заетост, така че разходите биха били по-високи. За тях обаче вече стана ясно, че дори при увеличение на минималната заплата, няма да бъдат пипани.

Обезщетенията за безработица могат да достигнат и до 1000 лева месечно

От 1 юли таванът на обезщетенията за безработица пада и вече ще се изплащат 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Това ще увеличи разходите на НОИ по това перо с 45.3 млн. лв. от 1 юли до края на 2010 г.

Сега максималното обезщетение за безработица е 264 лв., независимо каква заплата е получавал преди това загубилият своята работа. След падането на тавана то вече ще достига до 1 200 лева за хората, които са се осигурявали върху максималния осигурителен доход от 2 000 лева. От НОИ обаче все още не могат да кажат как ще се изменят сумите, които получават безработните, за каква част от тях увеличението ще е голямо и за каква по-малко.

Броят на безработните лица, получаващи обезщетения за безработица към месец април, е 153 004. По данни на НОИ се наблюдава спад на новорегистрираните безработни лица с право на обезщетение – 30 588 лица за януари, 26 019 - за февруари, и 22 352 - за март, 17 717 - за април и 14 900 - за май.

Болничните и отлагането на пенсионерските добавки компенсират другите разходи

По-високите разходи за НОИ, произтичащи от изброените антикризисни мерки обаче се компенсират от новата схема за изплащане на болничните и отлагането на вдовишките добавки и отмяна на добавките за старост към пенсиите.

Новата схема за изплащане на болничните ще доведе до намаляване на разходите за паричните обезщетения за временна неработоспособност с около 50 млн. лева. За първите три месеца на годината са изплатени 86.8 млн. лева болнични, като броят на обезщетенията е 685 275, а средният размер на едно обезщетение е близо 127 лева. За гледане на болен член на семейството са платени 4.3 млн. лева, като средният размер на обезщетението е 65.34 лева.

Отлагането на увеличението на вдовишката добавка ще намали разходите за пенсии с 43.7 млн. лв., а отмяната на добавките към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст ще намали разходите с 98.1 млн. лв.

Въпреки това по прогнозни данни непредвиденият дефицит в края на годината в бюджета на осигурителния институт може да достигне 140 млн. лева.

Социалните антикризисни мерки на правителството са в най-напреднал стадий на изпълнение, тъй като вече са одобрени от парламентарните комисии и остава приемането им в зала. Така те реално могат да влязат в действие от 1 юли.

Под въпрос остава размерът на минималната работна заплата, за който работодатели и синдикати трябва да обявят дали са постигнали консенсус до дни. Ако има промяна обаче, тя тепърва ще трябва да влезе в закон и да мине през парламента.