В четвъртък парламентът ще се отчете пред ЕС с нов НПК на първо четене

С пълно единодушие, временната парламентарна комисия по правните въпроси прие във вторник на първо четене проекта за нов Наказателно процесуален кодекс (НПК), внесен от предходното правителство. Проектът още в четвъртък ще се внесе в пленарната зала за гласуване на първо четене, където също ще бъде подкрепен от парламентарните групи.

Приемането на нов НПК бе поето от предишното управление като ключов ангажимент на България към Европейския съюз във връзка със съдебната реформа. В края на август в страната пристига екип от евронаблюдатели, които да проверят докъде сме стигнали в изпълнението на ангажиментите.

От Коалиция за България, ДСБ и ОДС обаче заявиха, че преди окончателното приемане на законопроекта ще поставят за обсъждане критиките си по отделните текстове. Председателят на комисията Янаки Стоилов каза, че ще се остави по-голям срок между първо и второ четене на проекта, за да може всеки текст да се обсъди подробно. Според него следващата седмица ще се събират предложенията за промени в НПК и ще се състави работна група от всички ПГ, която да обобщи предложенията. Стоилов се надява второто четене на проекта да започне до края на септември, което е и краен срок за последни корекции в доклада на Европейската комисия за напредъка на България.

От ДСБ призоваха парламента откровено да обясни на евроекспертите, че радикалната съдебна реформа е невъзможна без промяна в конституцията и да декларира волята си да измени основния закон на страната.

Подготвеният от екипа на бившия правосъден министър нов НПК отново бе разкритикуван от прокуратурата и следствието. Обвинителите не приемат въвеждането на наблюдаващ прокурор, а следователите – че остават без работа с прехвърлянето на 99% от делата към дознателския апарат в МВР.

Прокуратурата нямала капацитет за новата си функция

По време на обсъждането зам.главният прокурор Христо Манчев предупреди, цитиран от радио Нова Европа, че приемането на новия НПК в този му вид крие опасност да блокира работата на прокуратурата, затова трябва да отпадне фигурата на наблюдаващия прокурор.

Само преди дни новият министър на правосъдието Георги Петканов декларира, че няма да отстъпи от тази идея, чиято цел е само един прокурор да наблюдава и контролира конкретното дело от самото начало на разследването до внасянето и защитата на обвинителната теза пред съда.

В защита на сегашната ситуация, при която наблюдаващият делото прокурор може да се сменя, Манчев цитира статистика за натовареността на обвинителите. Прокурорите са 1086, средногодишно всеки един наблюдава между 400 и 1000 наказателни преписки, около 270 досъдебни производства, участва в около 130 съдебни заседания. Отделно са съдебните заседания с участието на прокурорите в така нареченото подготвително досъдебно производство.

Манчев даде и примера със софийската прокуратура, където е направен опит да се въведе наблюдаващ прокурор, но той се е провалил заради липсата на достатъчно организационно-технически и човешки капацитет.

Следователите не искат да се връщат в МВР

От ръководствата на Националната следствена служба пък заявиха, че дознателите в МВР все още не са подготвени да разследват финансови и икономически престъпления, които са с голяма фактическа сложност. В новия НПК и този тип дела се прехвърлят в правомощията на полицейското дознание, с което следствието остава почти без функции.

В същото време следователите не искат да се връщат на работа в МВР, където бяха преди приемането на конституцията през 1991 г., заради имунитета и по-високите заплати в съдебната система. Затова от следствието се опитват да наложат фигурата на разследващия магистрат, която фигурира в отделни европейски държави.

Идеята звучи атрактивно, но се изоставя дори в страните, от които ние искаме да я вземем, коментира Татяна Дончева от левицата. Колежката ѝ от ОДС Елеонора Николова пък заяви, че 40-ото Народно събрание трябва да се заеме с промените в конституцията, защото следователите повече не бива да се държат в нелепата ситуация да съществуват като структура, но без реална дейност.

ДСБ: Няма смисъл да продължаваме да лъжем българите и Европа

Няма смисъл да продължаваме да лъжем българското общество и Европейския съюз, че новият НПК е панацея за всички проблеми в съдебната система, той не дава отговор дори на основни критики на Брюксел към наказателното правораздаване, коментира Димитър Абаджиев от името на ДСБ. Според юриста Абаджиев и с новия НПК остава цялото объркване в досъдебната фаза – кой кога разследва и кой надзирава.

Пред радио Нова Европа той отново повтори тезата на дясната партия, че новият парламент трябва да декларира волята си да изчисти мястото и функциите на следствието и прокуратурата чрез промени в конституцията и откровено да запознае представителите на ЕС с тази необходимост, преди да се реформира по-конкретно наказателното правораздаване.

Принципно с тази теза се съгласи и Татяна Дончева от левицата, но постави като приоритет евромониторинга. Ясно е, че нормалната работа по реформа в наказателното право изисква следната последователност - концепция, конституционна промяна и пакет от промени. Това обаче днес е нереалистично и всички очаквания трябва да се насочат към мониторингът и към неговия резултат, заяви Дончева.

Според Абаджиев, ако в началото на септември Конституционният съд даде зелена светлина на парламента да изменя основния закон, окончателното приемане на НПК трябва да се отложи във времето и да стане след конституционните поправки, за да отрази новата структура и новите правомощия на органите на разследването. Това бе оспорено от Филип Димитров от ОДС, според когото отлагането на окончателното приемане на НПК за неопределено време може да изиграе на България много лоша шега за ЕС.

Според Татяна Дончева, ако Конституционният съд забрани на обикновен парламент да променя основния закон, ще трябва пак да се пише нов НПК.

Елеонора Николова от ОДС разкритикува непрецизния подбор на подсъдността в новия НПК. Тя предложи да може да се атакува прокурорското постановление за повдигане на обвинение, за да може съдът да провери още в този първи момент доколко събраните доказателства са достатъчни за наказателно преследване. По думите на Николова, сроковете за съдебната фаза на наказателното производство в проекта за НПК са пожелателни, не се ограничава времето за изготвянето на мотивите по делата от магистратите.

Едно е ясно – с този проект даваме изцяло зелена улица на МВР да поеме  функциите по разследването. Дали в прокуратурата трябва да останат разследващи органи, където и да се намира прокуратурата – ще го мислим при промяната в конституцията, обобщи Татяна Дончева.