В Прага НАТО ще се трансформира за война срещу тероризма

Войната срещу тероризма изисква значителни вътрешни реформи в Северноатлантическия алианс, смятат американски и европейски представители.

Трансформираната организация НАТО трябва да има нова командна структура, нова военна концепция и подобрени способности за борба срещу заплахите от терористични нападения и нападения с оръжия за масово унищожение. Очаква се на срещата на високо равнище на алианса в Прага през ноември да бъдат взети някои основни решения за приспособяването на НАТО към войната срещу тероризма. Трийсет часа след терористичните нападения от 11 септември м. г. НАТО за първи път в своята история се позова на член пети от Северноатлантически договор, в съответствие с който нападението срещу една страна-членка се счита за атака срещу всички останали. В седмиците и месеците, които последваха, обаче, американската администрация реши да не използва структурите на НАТО за глобалната си война срещу тероризма и остави относително малка роля на съюзниците си от Европа и от алианса.

НАТО ВСЕ ОЩЕ ЛИ ИГРАЕ ВАЖНА РОЛЯ В СВЕТА?

Аналитиците от двете страни на Атлантическия океан се питат дали все още може да се разчита на НАТО във войната срещу тероризма и защо интересът на САЩ към алианса намалява.

Бившият правителствен аналитик и експерт по въпросите на НАТО Стенли Слоун твърди, че според някои предствители на Пентагона Северноатлантическият алианс не е подготвен да се бори срещу новите терористични заплахи. Г-н Слоун допълни, че Вашингтон може да е сгрешил като не е позволил на НАТО да изиграе по-съществена роля във войната срещу тероризма.

Освен че приеха само частичното активиране на член пети от Северноатлантическия договор, САЩ отхвърлиха някои европейски

предложения за военна помощ. Според американския заместник-министър на отбраната Дъглас Фейт САЩ са били твърде заети с подготовката на собствените си планове в ранния етап на конфликта и не са имали време да се съсредоточат върху координацията на европейската военна роля.

ОГРАНИЧЕНАТА РОЛЯ НА НАТО

Американският заместник-държавен секретар Марк Гросман допълни, че първоначално САЩ са подценили прякото участие на НАТО във войната срещу тероризма, изразяващо се в разполагането на системата за ранно предупреждение АУАКС. Други представители на американската администрация обаче твърдят, че САЩ високо са оценили активирането на член пети от Северноатлантическия договор, което според тях е демонстрация на политическа солидарност и споделяне на общи ценности.

Според постоянния представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс американският президент Джордж Буш е казал на генералния секретар на алианса Джордж Робъртсън, че решението за привеждане в действие на член пети е първият знак за международна солидарност със САЩ след атентатите от 11 септември и че той високо оценява помощта на партньорите от НАТО.

Аналитиците от двете страни на Атлантика също така твърдят, че европейските държави са изиграли по-голяма роля във войната в Афганистан, отколкото признават американските представители.

Например френските самолети са извършили почти толкова въздушни мисии в Афганистан, колкото американските. Освен това специални части от Великобритания и други европейски държави бяха изпратени в страната малко след терористичните нападения в САЩ и те съставиха основната част на Международните сили за помощ при поддържане на сигурността в Афганистан.

Според експертите по въпросите на НАТО въпреки че алиансът не е изиграл голяма пряка роля в конфликта, той е позволил на САЩ да се свържат с онези държави, които са замесени във войната. Това е станало възможно благодарение на мрежата за планиране и обучение на военните сили, участващи в структурите на алианса. Американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд тогава отбеляза, че войната срещу тероризма нямаше да бъде възможна без помощта на НАТО. През 1999 г. Северноатлантическият съюз се опита да се справи с проблема с нарастващата пропаст между военните способности на САЩ и европейските държави с помощта на Инициативата за отбранителните способности. В тази инициатива се посочва, че европейските въоръжени сили трябва да бъдат реформирани в 58 различни области, за да станат по-гъвкави и да се подобри способността им за бързо реагиране.

Тъй като до момента е постигнато твърде малко по отношение на изпълнението на целите на инициативата, наскоро представители на НАТО изготвиха нов и по-конкретен план. Той има за цел да позволи на алианса да играе по-голяма роля в борбата срещу тероризма. Новият план е съсредоточен върху четири цели: изграждането на сигурни и модерни комуникационни и информационни системи; разработване на способност за бързо разполагане на войски; постигане на способност за успешна съвместна дейност на членките на алианса и разработване на отбранителни способности срещу нападения от химическо, биологично и ядрено оръжие.

ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРАГА

Редица други идеи за реформирането на НАТО се обсъждат преди срещата на алианса на 21 и 22 ноември в Прага. Тогава НАТО трябва да отправи покани за присъединяването към структурите на организацията на нови членове от Централна и Източна Европа. По време на срещата официално трябва да бъде дадено началото на преразглеждането на командната структура на алианса, което започна през юни и трябва да приключи до следващото лято. Новата структура на командването на НАТО най-вероятно ще бъде организирана функционално, а не както досега регионално. Предполага се, че тя ще позволи на алианса по-добре да планира и извършва мисии извън границите на настоящите си членки.

Друга идея, която се обсъжда преди срещата в Прага, е преместването на командването на алианса от Норфолк в САЩ, което ще има за цел да запълни празнината между американските и европейските военни способности.

------------------

*Авторът Луис Голино е експерт по отбраната и външната политика във Вашингтон и директор на отдела за връзки с обществеността на формацията Инициатива на атлантическата общност.

По БТА, заглавието е на mediapool