В скандала за шпионирането от АНС има не само гняв, но и пресметливост

Съюзниците на САЩ знаеха, че американците ги шпионират, но нямаха представа до каква степен.

Когато подробностите за шпионските програми на Агенцията за национална сигурност (АНС) придобиха публичност чрез бившия консултант Едуард Сноудън, граждани, активисти и политици от страни от Латинска Америка до Европа се изредиха да дават израз на своя потрес и обида от обхвата на шпионирането от страна на Вашингтон.

Но политиците използват заплахата за личното пространство на своите граждани също, за да подобрят изборните си резултати или да отклонят вниманието от собствените си вътрешни проблеми. Някои даже омаловажиха проблема, за да запазят добрите си отношения с Вашингтон.

След като един парижки вестник съобщи, че "хаджилъкът" на АНС е довел до събирането на данни от 70,3 милиона телефонни разпечатки във Франция, френското правителство извика посланика на САЩ за обяснение и постави въпроса за защитата на личните данни в дневния ред на срещата на върха на Европейския съюза, която започва днес.

"Защо тези действия, за които се съобщава и които трябва да бъдат изяснени, са неприемливи? Първо защото те са между партньори, между съюзници, и после защото те са очевидно посегателство върху частния живот", каза в сряда говорителят на френското правителство Нажат Вало-Белкасем.

Но официалната френска позиция - че приятелски държави не бива да се шпионират взаимно - не може да бъде възприемана буквално, казва един бивш външен министър на Франция. "Това, което ни шокира, са мащабите на подслушването", каза във вторник Бернар Кушнер в радиоинтервю. "Нека бъдем честни, ние също подслушваме. Всеки слуша всички останали. Но ние не разполагаме със същите средства като САЩ, което поражда у нас завист."

Френското правителство, което до тази седмица пазеше до голяма степен мълчание относно масовото слухтене на американците по неговата територия, може би има и други причини да нададе глас сега. Фурорът около АНС съумя да отклони вниманието на медиите от спорното експулсиране на ромски семейства от Франция по време, когато популярността на президента Франсоа Оланд е на рекордно ниско ниво. Едва 23 на сто от французите одобряват как той се справя с работата си, сочи проведена наскоро анкета.

В Германия опозиционни политици, медии и правозащитници бяха шумни в реакциите си срещу подслушването от САЩ, но канцлерът Ангела Меркел не бе сред тях. Тя положи големи усилия да намали щетите върху американско-германските отношения и се въздържа да каже нещо лошо за американците. В сряда говорителят на вътрешното министерство Йенс Тешке каза, че германското правителство все още разговаря с американците по шпионския въпрос. "(Но) ние признаваме, че много от обвиненията на Сноудън не могат да бъдат потвърдени и че не е имало масово шпиониране на невинни граждани", каза той.

Меркел изрази изненада от обхвата на събираните от САЩ данни, но добави, че нейната страна е "зависима" от сътрудничеството с американските разузнавателни агенции. Това произтича от "сигналите от американски източници", каза тя, помогнали на службите за сигурност да осуетят ислямистки терористичен заговор през 2007 г. срещу американски войници и граждани в Германия.

Все пак за да парира критиките на опозицията и медиите, Меркел повдигна въпроса за електронния шпионаж, когато президентът Барак Обама посети Германия през юни; тя поиска отговори от правителството на САЩ и подкрепи призивите за по-голяма защита на личните данни в Европа.

Водещ вестник в Италия съобщи, че една парламентарна комисия е узнала по време на свое посещение във Вашингтон, че са били прехващани телефонни обаждания, имейли и текстови съобщения на италианци. Премиерът Енрико Лета постави въпроса за шпионирането при посещението в сряда на държавния секретар на САЩ Джон Кери.

Високопоставен служител на Държавния департамент каза, че Кери ясно заявил, че целта на администрацията на Обама е да поддържа правилен баланс между нуждите на сигурността и очакванията за спазване на личното пространство.

Малко държави реагираха на шпионирането от САЩ толкова гневно, колкото Бразилия. Президентът Дилма Русеф предприе крайно рядката дипломатическа стъпка да отмени насроченото си за тази седмица посещение във Вашингтон, където трябваше да бъде приета с пълни държавни почести. Анализатори казват, че нейният гняв е неподправен, но и политически изгоден, защото на Русеф предстои оспорвана кампания за преизбиране догодина. Нейната твърда позиция спрямо САЩ може само да ѝ бъде от полза пред мнозинството леви елементи в нейната управляваща Партия на трудещите се.

Дейвид Флайшър, политолог от Университета на Бразилия, казва, че след атаките от 11 септември "за бразилските правителства е било добре известно", че американците увеличават усилията си в шпионажа. "Но правителството не е знаело, че канцеларията на Русеф също е била хакната и това предизвика острата реакция", добавя той.

Събраната от АНС информация в Мексико изгледа е била съсредоточена върху политиката за борба с наркотиците и тенденциите в персоналните назначения в правителството. Но американската агенция вероятно е шпионирала имейлите на двама мексикански президенти - действащият Енрике Пеня Нието и Фелипе Калдерон.

Мексиканското правителство реагира предпазливо на тези разкрития, окачествявайки като "недопустими" посегателствата срещу президенти, но изявленията му не бяха съпътствани от някакви реални действия. Пеня Нието поиска разследване, но не отмени визити или контакти - стратегия, който опозицията в Мексико и някои анализатори възприеха като слабост и примирение.

"Отговорите на други страни като Бразилия бяха много по-звучни отколкото бе нашият", казва сенаторът Габриел Куевас от консервативната партия Национално действие. Това е така заради много близките икономически и политически връзки на Мексико със САЩ, които мексиканското правителство явно не иска да заплашва.

Извън политиката шпионажът на АНС бе посрещнат сравнително спокойно в Мексико, чийто народ отдавна е привикнал с много тясното сътрудничество със САЩ в разузнаването заради нарковойната. "Страната, която сега трябва истински да шпионираме, е Нова Зеландия, за да видим дали можем да съберем достатъчно информация така че националният отбор да се класира за Световната купа по футбол", пише мексиканският коментатор Гуадалупе Лоаеса по повод първия мач от баража между двата отбора на 13 ноември.

По БТА